Точно в тези невероятни моменти от нашия живот трябва да се доверим на децата!
Техният глас – това е ангелският изказ, чрез тях ни напътства онази сила, която е във
всички нас!
Когато съм най НЕ на себе си от умора, някое детенце ще се приближи и ще ми каже:
„Маестра, аз те обичам!”
Казвам се Весела и съм родена на Благовещение. Майка ми е искала да ми даде името
Благовеста, но се е намесила любимата ми баба – по бащина линия…
Думата ми е за това голямо Благословение, което са децата. Педагог съм от 40 години и
обожавам вечната препирня с малки и големи.
Балетът стана моят живот!
Балетът – това е ефирно изкуство за „нежни“, но мускулно силни тела и с душевност.
В моето семейство всички са артисти – дядо ми е свирил на цигулка, татко свиреше на
китара, след това продължаваше с хармониката, пееше, рисуваше. Майка, една прекрасна
жена – ерудирана, фина, поетична, свиреше на пиано, обичаше да пее. Пишеше и стихове.
А кой беше моят пръв партньор в танците? Баща ми!
В зимните вечери след вечерята се започваше с тях, с танците. Първият валс, първото
танго – и досега показвам и отброявам с пръстите, както правеше татко, тактовете, преди
да започнат стъпките…
Първите стъпки вкъщи, след това в балетната зала – plie, tendus, allegro… Ама никак не
беше лесно. След това, на 16 години, в Музикалния театър и оттам в София. Моята Голяма
мечта за Големия град, за множеството сцени и спектакли, срещата ми с невероятните
артисти! Бленуванията на едно 20-годишно романтично и нежно създание се сбъднаха по
време на университета. Получих всичко, от което се нуждаеше моята артистична природа!
Избрах съвсем съзнателно и спокойно да преподавам и оттогава продължавам да го правя
с много любов!
Имам много професионалисти, които започнаха първите си стъпки в балета с мен. Това ме
прави горда и радостна, защото моето credo е да давам! Моята професия е точно това –
ДАВАШ, ДОКАТО СИ ЖИВ!
В началото на 90-те години на миналия век се преместих да живея в Италия. Бях млада,
във форма, танцувах в театъра, допреди да замина. Намерих си работа веднага и още съм
тук – дерзая въпреки „извънредните мерки“…
Създадох балетна школа с много добри резултати – професионални и човешки. Научих
италианските хора да казват зора, такова е името на школата. Да казват Весела, а не
allegra, Везела.
А аз се научих на едно: ДЕЦАТА ПО ЦЯЛ СВЯТ СА НАЙ-СКЪПОТО, КОЕТО ИМАМЕ!
И ТРЯБВА ДА ГИ СЛУШАМЕ. АНГЕЛИТЕ ГОВОРЯТ ЧРЕЗ ТЯХ!
Е, има и деца, които са като малки демончета… Точно за тях е нужно повече внимание и
усърдие. Обичам да работя с талантливото дете, но онова, „трудното“, което не се справя,
ме кара да изкарвам от себе си най-голямата Маестра, за да се справя!
ОБИЧАМ ВИ ДЕЦА, БАЛЕРИНИ ИЛИ НЕ, ВСИЧКИ ВИЕ СТЕ БОГАТСТВОТО МИ!
