Добре дошъл в моя дом!
Очаквах те и те чаках!
Ти си съвършен!
А светът е прекрасен!
Ще вървим заедно, дай ръка!
Колко е мило и сладко при мама и при татко!
Да бъдеш майка!
Да бъда майка, е най-важната житейска роля. Няма почивен ден, нито време за мен, но има
единствена по рода си чиста любов. Съзнаваш, че преди да станеш родител, не си
познавал що е то истинска любов.
Вече не разполагаш със себе си. Не ти е интересно да бръщолевиш празни думи или да
обикаляш по магазините за нещо ново.
Вдишваш и усещаш аромата на бебето си. Неописуем е. Помниш го цял живот. Кърмиш.
Ставаш хиляди пъти през нощта. Храниш със своето магично мляко, а в замяна виждаш
растящото и щастливо пухкаво бебе. Отдаваш цялата си любов, сила и енергия. Носиш на
ръце, гушкаш, люляш, пееш и без да усетиш, така минали първите шест месеца от живота
на бебето. Денят се слива с нощта, а нощта понякога е ден.
Бодърства, играе, гука, рита с крачета. Вече расте.
Пропълзява, захранва се, стои на столче, прохожда, дори се оглежда за бели… Това какво
е? Ами онова? Бързо, мамо, обезопаси къщата, защото вече се движа и искам да опозная
света!
Вече не само ходя, а и тичам. Даже говоря. Пея. Тръгнах на градина, но по-малко, защото
ми е мъчно за теб, мамо.
Мама ми готви вкусни ястия, гледа ме, къпе ме, играе и учи с мен и май много пораснах.
Време ми е за училище.
В първи клас съм, ученик. Ученолюбив съм, защото мама ми отделяше много време и
имам много интереси. Уча и напредвам. А мама? Тя е винаги до мен. Казва ми: „Браво,
справи се!“,“ Гордея се с теб!“,“ Обичам те!“,“ Благодаря, че ми каза истината!“,“ Браво за
старанието, знаех си, че ще успееш!”.
Урааа, вече съм в дванадесети клас! А мама?
Тя организара за мен бал.
А сега съм в университет. Чувам мама всеки ден. Казва ми, че ако я нямаше сестра ми,
щеше да е прекалено самотна без мен.
Мамо, виж, това е приятелката ми.
Хайде, сватба, а и внуче.
Тичай, мамо. Бързо да помагаш!
Бързай, че без тебе трудно се живее!
Да бъдеш майка!
Това е решение, което всяка жена взима сама за себе си. Хубаво е, когато детето е желано,
обичано и чакано. Жената е направила своя осъзнат избор. Жената става майка от момента
на зачеването и е такава до момента, в който напусне житейския си път.
Да бъдеш майка, е свещена дейност, дадена ни от БОГ за цял живот.
Майката е важна, когато детето й е бебе, малко дете, голямо дете, юноша, тийнейджър,
студент; когато детето й стане съпруг или съпруга, дори и когато детето й стане баба или
дядо, а и тя самата е прабаба.
Майки, вдигайте главите!
Имате още работа!
