Как влияе изричаното от нас – като мехлем или като отрова за душата? Думата, произнесена към дете или подрастващ тийнейджър, твори представата му за него самия. В ранна възраст детето възприема всяко нещо, което чува по свой адрес, за абсолютната истина.
Вкъщи се повтаряше, че музикантите не са толкова добри по математика: имах само тройки и четворки. Вярваше се, че не е необходимо от всичко да разбираш. Буйно дете, не внимавах в часа по математика: учителката не успяваше да задържа интереса ми. През средата на втория срок на девети клас дойде двойката и домашните взеха решение за частните уроци. В тях учителката обясняваше прекрасно. С удоволствие се справях с теоремите, със сложните задачи. Класното го овладях с петица, постигнах и забележителна оценка за срока. Бях щастлива…
Важно е детето какво чува и да не се допуска създаването на комплекс, че не е достатъчно добро. Да се вярва в него без необходимостта да бъде перфектно във всичко. Пубертетът, деликатна възраст, изгражда самооценката на подрастващия.
Дали ще е със супервисоко самочувствие, или комплекс за малоценност, зависи от това – какво повтарят родителите, учителите, и средата, в която детето най-често пребивава. То притежава механизъм за справедливост и факторите, водещи го до страдание, влияят върху самооценката му и възприятието на родителската вяра в него.
Бъдете концентрирани при всяко изречено твърдение пред детето – то го възприема за истина, и то буквална! Повече похвали и насочване към позитива от действията му благоприятстват оформянето на по-уверен в себе си човек. Обратно, критиките задвижват проявите на неувереност.
Подхода изберете вие…
