Нашето тяло е най-ценното нещо, с което разполагаме. Дали не го възприемаме за даденост? Дали улавяме сигналите, които то ни дава, или го пренебрегваме. Има една категория хора – хипохондрици, които, като чуят за дадени симптоми, тялото им ги възпроизвежда. Нашето тяло има прекрасен механизъм, който показва и говори, само обаче да го чуем. То дава болки, блокажи, схващания и така модерното бягство напоследък с болест. Препоръчвам книгата „Болестта като път” от Торвалд Детлефсен и д-р Рюдигер Далке. Много често ние не се замисляме, че движението е живот, а най-безценното, с което разполагаме, е нашият дъх. В осми клас засвирих на валдхорна (ако не знаете какво е това и влизате в Гугъл да го видите – духов класически инструмент, знакът на пощите). След това ме приеха оперно пеене. От дете се научих на най-правилното дишане – диафрагмено-коремното.
Дишането е основата на нашия живот. Когато сте напрегнати, излезте и се разходете петнадесет минути на въздух, с дълбоко вдишване и бавно и спокойно издишване. Отпуска се нервната система, успокоява се умът и се функционира по-леко. Има дихателни гимнастики, подходящи за начинаещи, подобряват съня и борбата със стреса. Ще подобрите работата на белия ви дроб и паметта си. Удължете живота си чрез своя дъх.
