Как разбираме, че предприеманото от нас действие води или е довело до грешки? С времето и натрупания опит осъзнаваме множество наши ходове като грешна стъпка, но не сме се замисляли върху това преди. Необмислените емоционални действия носят грешки.
Къде е обяснението?
Хората сме изтъкани от емоции, изпълнени сме със съмнения заради съмняващия ни се ум, рядко успяваме да сме абсолютно адекватни в динамично променящи се ситуации и да вземаме правилните решения.
Бързината и пресирането на собствените емоции създават предпоставки за големи грешки. Мислиш, че си прав, и действаш, без да си даваш сметка, че невинаги си бил готов за предприетите ходове. Налага се да усвояваш похватите, които в следващи ситуации ще коригират допускането на грешки и ще подпомогнат да адекватността в проявите.
Често с фрази в разговори също грешим, най-вече към другите. Изразяваме мнение, оценки, без да са ни питали, а може да засегнем или да обидим волно или неволно човека.
Как да си спестим разочарованието ли? Спираме с даването на помощ независимо дали със съвет, или категорично изразено становище, след като не са ни я искали. Вероятно всеки е попадал в капана на закрилник баща или майка и същевременно е проектирал обърканост в отсрещния.
Грешка е да се чувстваш такъв, какъвто си, когато се усещаш неприет от околните.
Разбира се, всички грешим, но има грешки, които никак не са препоръчителни:
- Да оставаш в среда с хора, които те подценяват, подиграват и тормозят под някаква форма психически, на душевно ниво;
- Да молиш за любов, да ставаш всичко, което изисква партньорът ти, и да се изгубиш кой си всъщност, тоест да се „нагодиш” само да си обичан и приет;
- Да допускаш негативните коментари да стигат до сърцето ти;
- Да позволяваш на външни фактори да развалят доброто ти настроение и да се влияеш от емоциите и настроението на другите;
- Да бързаш и да слагаш етикети на този или онзи, без да го познаваш и да си чул личната му история;
- Да съдиш и критикуваш усилията на друг човек, като не знаеш колко е дал, за да създаде или изработи това, което е обект на критика;
- Грешката да говориш повече, отколкото да действаш;
- Грешката да обещаеш и да не изпълниш;
- Грешката да си мислиш, че си безсмъртен и че всичко ти е позволено;
- Грешката да заставаш над другите все едно си най-най;
- Грешката да нямаш граница докъде да стигнеш в приказките, в делата си и в усещанията;
- Грешката да останеш в минали болки, травми, без да ги преработиш и изхвърлиш;
- Грешката да си мислиш, че всички са еднакви.
Грешките дават стъпало в развитието на нашия опит. Умните се учат от грешките си, мъдрите – от собствените си грешки и от грешките на другите. Колкото повече е грешил човек, толкова по-мъдър е станал!
Грешка, повтаряна няколко пъти, не е грешка. Тя е избор. Вгледайте се в себе си дали не сте бъркали много и така да сте пораснали и помъдрели!
