В месеца на любовта ще се говори много за нея. Успяваме ли да поддържаме огъня във взаимоотношенията?
Дали любовта не е горивото на абсолютно всичко в живота? Та нали сме произлезли от любов? Няма ли да я открием в усмивката на едно дете, в неговата рисунка или в най-искрена прегръдка. Не е ли любовта в приятелството и подадената междучовешка ръка? В сбръчканата ръка на баба и дядо, която те чака и се радва да те погали и прегърне.
Във вниманието на майката и бащата, на сестра ти или брат ти. Или във въпроса „Как си, всичко наред ли е?”.
Една мила, но непресторена, дума не е ли любов?
Погледът очи в очи между мъж и жена?
Убедена съм – всеки има своята версия за любовта.
Сега ще споделя моята. Любов е всичко, което съединява сърцето, душата и тялото. Милата дума, жестът, вниманието и спокойствието, получавани от любимия човек, от най близките ти приятели и партньори.
Не се ли комерсиализира и оскверни най-древното човешко чувство. Възпявано от античните времена.
Не предавайте любовта! Тя е в нас винаги, колкото и наранени и нещастни да се чувстваме. За нея не са необходими гръмки обяснения. Любовта не е пиеса или цирк.
Имам една любима фраза. Споделям я с вас – жената след тридесет може да е изненадана само и единствено от любов. Защо ли? Останалите циркове вече ги е гледала. Ако не можете да обясните защо обичате даден човек, това е любов. Усещането, повдигащо и озаряващо душата. За общуването между две сърца не трябват думи. Достатъчни са тишината, усещането за топлина, че си обичан и обичаш.
Доколко обичате, приемате и давате на себе си грижа и внимание – ето един показател за любов в собствения живот. След това ще успеете да дадете и на другите.
Дали душата не е най-верният учител по любов? Вашето сърце много добре знае каква любов търсите и заслужавате. Всеки сам създава мечтаната любовна история, създава я в главата си? Тези, които са я срещнали, цъфтят всеки ден. Нека обичаме, да обичаме!
