Подрастващо момче се „гърчеше“ под силните ми ръце, за да се оформи красив падьом (онази част от стъпалото, която може да бъде опъната и след това съкратена). Колко много сълзи проля това талантливо дете – Филипо! Когато трябваше да „отваряме“ ставите му… Костната система на момчетата е много различна от тази на момичетата.
Как разбрах, че Филипо има талант и характер: идваше винаги поне половин час преди лекцията по балет, сядаше в един ъгъл, мълчаливо се загряваше и в същото време попиваше всяка дума, изречена от мен. Дисциплиниран, интелигентен, четеше много. Когато танцува, очите ти остават в него – красив, елегантен, несъвършен в линията на движенията, но много пластичен и излъчващ хармония!
Музиката и той бяха едно цяло!
Няма да забравя сълзите на майка му, когато й съобщих моето решение и предложението ми Филипо да кандидатства в Балетната академия на Миланската скала. Очите й изразяваха ужас – Филипо е единственото дете на семейство, което живее в съвсем малък провинциален град, макар през лятото да има много туризъм, защото е на италианския адриатически бряг.
Започнахме ежедневна подготовка, продължи една учебна година. Взехме разумното, но и много рисково, решение да кандидатства с приравнителен изпит и да влезе директно в края на прогимназията – да бъде подготвен от мен по тригодишната академична програма на световноизвестната Accademia La Scala!
Беше прекрасен пролетен ден в началото на май, когато отидохме на изпита. Резултатите излязоха напечатани и залепени от вътрешната страна на портата на Accademia. Филипо влезе заедно с майка си, реших, че ще бъде по-разумно да не се блъскам и аз, но те не излизаха..
Влязох и ги намерих прегърнати – и прегръдката стана ЕДНА! Дълга, силна и за цял живот!
Трудът, сълзите, мечтите за големия световноизвестен град се бяха сбъднали!!!
Минаха години в действие и постоянство, успехи и разбира се, някои разочарования, но Филипо се превърна в професионалист. Стана солист балетист в Сиена, където продължава да бъде забележителен в балетна трупа.
По Коледните празници дойде при родителите си. Нали сърцето тегли натам, където си отраснал.
Поканих го да направи семинар в нашата, в неговата балетна школа, от която започна. Веднага се съгласи. Уговорихме се за ден и час. Дойде с колата си да ме вземе от къщи. Сякаш не са минали тези години и сме се разделили преди ден-два.
Поканих колежки с техните ученички, така успях да заплатя труда на Филипо! Изкуството в този критичен момент за всички е най-ощетено. Децата и семействата се държат все едно нищо не се случва, но ако погледнеш в очите им, се чете всичко…
Лекциите минаха прекрасно, очите ми блестяха от щастие и благоговение, възхищение към човека – млад мъж, талантлив, трудолюбив, смирен и обичащ ме! Благодаря, че бях здрава и успях да изградя всичко това с труд, постоянство и вяра!
Чест е за всички ни, че и сега, дори и на течение, сме в балетната зала и преодоляваме трудностите и несгодите, а те – повярвайте ми – са много!
Балетът е красота и въздух!
Дишайте!
