Тези, които мислят и анализират, преди да действат, са приемани за носители на мъдрост. Идва ли мъдростта от опита и многото допуснати грешки?
Как да мислим и да анализираме решенията ни така, че да бъдат мъдри? Това е въпрос от серията въпроси, които ни вълнуват. Ако се поддаваш на импулса и на моментното прибързано заключение, в повечето ситуации е грешка. Съумяваме ли да се учим от грешките си, или постоянно се въртим в омагьосан кръг и ги повтаряме?
Да наблюдаваш подрастващите в това отношение, е интересно. Децата могат да правят една и съща грешка дори и незабелязано, та докато не се опарят и не ги заболи. При танците много често в еуфория научено грешно се „затвърждава” и изглежда правилно. Как ние обаче, като пораснали хора, да предотвратим едни и същи грешки и да не ги допускаме повече? Отговорът е да постъпваме мъдро – тоест да бързаме бавно. Всекидневно сме изправени пред вземане на решения. Под емоция или под мисловен модел, на нас ни се налага да решаваме. Кога решението е мъдро? Когато си в лекота и спокойствие; когато знаеш интуитивно кое е правилното. Следваш вътрешното си усещане, а то не бърка. Мъдрост може да има и едно малко дете. Зависи каква родова памет е кодирана в клетките ни. Мъдростта изисква внимателен анализ на ситуацията и три пъти да мериш, а само един да режеш. Мъдрост!
