For me

В нашите глави постоянно прехвърчат всякакви мисли – от позитивни, носещи усмивката, до изпълнени със страх. Усмихваме ли се, всички мускули по лицето работят. Само седемнадесет секунди са достатъчни с усмивка и позитивните мисли сами се появяват. Отворени сетива, усмивката грейва. Заставате пред огледалото и се усмихвате силно, като избягвате фокусирането върху недостатък…

Усмивка за „Добро утро”, за „Здравей” или „Чао”. Усмивката – този универсален език на мили и вежливи хора. Спирате на пешеходна пътека, усмихвате пешеходеца, получавайки благодарност.

Позитивната гледна точка на усмивката е поздрав с топлина и сърдечност. Усмивка, за да получиш усмивка, приятелско отношение. Дарявайте с усмивки и животът ви се усмихва. Усмивката дава надежда и вяра в добруването – толкова необходимо в забързаните времена. Да останем човеци с добри сърца! Усмихнати дни на всички, които знаят какво е това!

Слаба дисциплина и занижени изисквания – детската глава е объркана и на ход са модерните глезльовци и лигли. Поколенията и водещите ценности се сменят. Времето налага новости и предизвикателни ситуации, но да си подвластен изцяло на тях, е положение с потенциални негативи. Едва ли е нормално детето ви да е в тотална зависимост от телефоните, от таблета?! Да бъде извън регулиращия контрол и да се озовава на места, на които не асимилира съдържанието. Свободията води до анархия, до разрушаване на устойчиви ценности и обществени морални устои. Инфлуенсъри правят „всемогъщо” въздействие…

Формулата на адекватното възпитание стои някак и някъде скрита, формирането на личността чрез спорт, дисциплина, изкуство често получава противодействие от деструктивни фактори. Толерират се мързелът, лъжата, наглото и неуважително отношение. Идват модерните глезльовци и лигли!…

Лигавено вкъщи, малкото момче в повечето случаи се превръща в нерешително, ядосано, свито посвоему и неуспяващо да узрее като личност. Полюсната ситуация със строгия баща и изтъканите от жестове действия на майката пораждат отрицателни последици – неопитност, боязън, склонност към принизяване.

Индивидуалността е сложно състояние, но постигането на личностен профил и резултатно присъствие са добра предпоставка за нейното реализиране. То може да започне от началните насоки в развитието на детето и тренинга на неговия мозък. Вие имате перфектната възможност да предотвратите появата на модерните глезльовци и лигли.

Концентрирайте енергия и съсредоточеност да развивате способността на детския мозък да мисли и да анализира самостоятелно. Заложете на селектираното четене. Активирайте участието във вид спорт, калявайте  мускулната система на детето. Поглеждайте с него към изкуството. Полукълбата на детския мозък очакват насищането с активизиращи епизоди и обстоятелства.

Аромат на розово масло, чаено дърво и изкуството на Тициано…  Оттенъкът на роза и чаено дърво облекчава дишането, подобрява концентрацията, прогонва стреса и раздразнението. Дните преди и след Възкресение подсещат за БЛАГОГОВЕНИЕ И БЛАГОДАРНОСТ! Какъв подарък само ни е оставил Исус!

ВЕНЕЦИЯ – красота от изкуство, вълшебен град! Галерия на Академията, или, преведено буквално, Галерия дел’ Академия ( Accademia delle belli arti di Venezia), Венецианската живопис от 14 – 18 век, намира се на Кале делла Карита, 1050.

Картина PIETÀ (Състрадание) от Тициано Вечело, 1576 година, стои пред погледа. Дори и да обичаш скулптурата на Микеланджело, изложена във Ватикана, няма как пиететът на Тициано да не вълнува. Темата е толкова мъчителна, но предизвиква и благоговение. Заради величието на тези души и най-много на Исус.

Последната картина на Тициано… Недовършена… Той умира от холера малко преди да я завърши. Погребението е много набързо. Месец преди това свършва житейския си път и синът му Orazio. Целият замисъл е като че ли с възпяването на Бога да се измолва грация, да оздравее синът му, а и може би и за спасението на душата на самия Тициано.

Тази уникална творба е завършена от Jacopo Palma il Giovane. Палма намира картината в ателието на художника. Ангелчето, стоящо горе, вдясно, което държи факлата, е негово.

Още един велик повод за душевен благодат.

Весела Иванова

Свободен ли си, имаш ли свободата да бъдеш себе си? Темата съдържа серийни въпроси!

И така, по собствен начин ли разбира всеки какво е да си себе си? Да си себе си, не крие ли рискове да се срамуваш от чувствителността, възприятията и емоциите? Наложило ли ни е обществото да сме по-сериозни, да не показваме много емоции и чувства? Така не сме ли в омагьосан кръг на лутане, кои сме всъщност? Къде е свободата да бъдеш себе си?!

От детството ни учат да потискаме емоциите и усещанията си, за да не изглеждаме безпомощни или слаби. Проява на сила ли е да показваш истинността? Повод за гордост ли е срамът, или трябва да притъпим собствената си чувствителност, за да не ни се подиграват, да не ни отритват или осмиват?

Да покажеш сърцевината си поне на най-близките хора, е признак на доблест и доверие. Всеки има желание да бъде такъв, какъвто е! Смелост и кураж се иска да си себе си! Свободен ли си от предразсъдъци и чуждо мнение, или си роб какво ще говорят другите за те?! И след време си се изгубил кой си всъщност, защото си искал да се нагласиш спрямо нечии очаквания!

Качество ли е смелостта и изгражда ли се?

Смелостта я носим в себе си. Тя се проявява стига само да активираме силата за вяра в това, че е достойно да бъдеш такъв, какъвто си! Мислите, насочени към отговор на въпроса какви сме, ни помагат да се определим.

Монетата има и друга страна – как се  усещаме! Вяра в себе си и постигане на свободата да бъдеш себе си – поемайте и носете много любов и себеприемане!

Играем ли детски роли, демонстрираме ли модела на ядосаните деца?

Имаш чувството, че всеки е замръзнал в собствена възраст и не мърда напред ментално. Искаме да сме харесани, приемани, да се приспособим към общност… Различните са аутсайдери! Автоматично се включва мисълта, че не съм добър, готин или харесван, като силните на деня или в компанията на вечерта. Излизат комплексите за липса на качества и стойност. Помислете колко пъти сте били като дете! Някой ви се е подигравал или бяхте от тези, които се подигравахте и обиждахте.

Едва ли не сте ставали свидетели в ученическите си години как момчета обиждат и бият момичета и момичетата са с настройка, че момчетата го правят, защото така изразяват афинитет към тях. В главата на момичето заработва представата, че се държат грубо с него, но това е проява на  внимание. Не, мили момичета! Ако момчето, което ви харесва, е грубо, не е нужно да проектира грубостта си върху вас. Вие се възпитавате в мазохистичен модел на любовта – в болезнена любов. Момчето, което ви харесва истински, се държи мило с вас и е добронамерено. В напреднало тийнейджърство момичетата продължават да търпят унизително поведение с вярването, че е от любов. Любовта е щастие, доверие и спокойствие, химия и привличане.

Когато това липсва, си задайте въпроса дали не играете на детски роли. Онези детски роли, които са толкова популярни за времето ни в детските градини.

За да си пораснал, като че ли е добре да преживееш самота, да се опознаеш: кой си, какво ти харесва и да приемеш собствената си същност с всичките странности, да се обичаш. Популярно и предизвикателно е да обичаш себе си! И никой не те учи на това, докато си в етапите, формиращи характера.

Как да усетиш, че си в детска роля или детски роли? Сравняваш се, търсиш защо си нещастен, имаш невисоко мнение за себе си, търсиш постоянно внимание, винаги другите са ти виновни за действия, в които пряко и ти участваш. Много е сложно порастването, нали?!

Обикновено изисква трансформация на мисли, чувства и състояния. Да се приемеш и със силните, и със слабите си страни и да се промениш. Да си в мир със себе си! Детските роли са за децата, участващи в детски пиеси… Нека се вслушваме в разума и чувствата – за баланс. Балансът носи плодотворност!

За мнозина, които се интересуват от билките и техните свойства, билката бял бъз е откритие. Други  пък го преоткриват. Народният лечител Петър Димков вижда в него най-силната по въздействие българска билка.  Исторически разказ ни припомня, че стари лечители носели в торбите си чесън и стрит бял бъз!  За черния е известно имуностимулаторното му въздействие.

С бял бъз се постига тонизиране и стимулация на сърдечносъдовата система и сърдечната дейност. Билката има високо съдържание на витамин С, укрепваща функция при температура, кашлица, хрема. Действа успокояващо на нервната система и въстановява способностите на гласа при пресипналост.

Влияе благотворно при бъбречно лечение и лечение на пикочния мехур, при възпалена простата. Коригира лошия холестерол, регулира кръвното налягане. Богат е на антиоксиданти, съдържа витамин А, В1, В2, В3.

Билките са чудодейно средство, дарът от природата е край нас – остава да го активираме, включвайки в употреба повече билки.

В зимните декемврийски дни, в очакване на пухкав сняг и празнични трапези в уюта на семейство и приятели, при възникнала необходимост  може да прилагаме не само лекарствени средства, но и рецепти от народната медицина. Предизвикателство да сме по-близо до природата и нейните целебни чудеса.

Текст от Весела Иванова

Латизана, Италия 

Да пази и да усеща себе си, да се търси, открива и да не позволява кой да е да има досег с чувствителността и да наранява душата й – линиите на един възможен урок на майката към дъщерята. Да става любознателна, да избира изкуство, спорт, езици… Да развива даровете си, дадени й по наследство!

В битовия формат на ежедневието: да оправя леглото си, да си сресва косата и да се усмихва. Когато е вече тийнейджър, да знае собствената си стойност, да не се „предлага за трохи”… Да е наясно коя е! Да се радва и да бъде щастлива със себе си. Уверена и откривател на позитивите в характера. С постоянство във всичко, със задаване на въпроси и получаване на отговори, с водене на диалог, като се интересува от себе си и иска стратегически съвети от майката. Тя е център в системата на женското възпитание, а със своите показателни действия формира у детето от женски пол и настройка да подрежда масата, да харесва цветя, да помага във и на семейството, да умее да споделя и да търси подкрепа от родителите. Да представя училищните преживявания и да оказва съдействие на по-малките. В съзнанието на подрастващото момиче важно е майката да изгражда критериите и способите за самооценка и то да вярва в способностите си, да не се влияе от приятелската завист и конкуренцията. Да усвоява техниките за разпознаване кой е и кой не е приятел. Да чете, да се концентирира в създаването на влияеща визия, да мечтае резултатно. .. Много от най-важните решения в живота на момичето майката ги предполага: полезна е изгражданата представа за желаната професия, мечтаната любов  и избираната среда. Безусловната подкрепа и любовта, давана от майката на дъщерята, води до израстването на психически здрава, устойчива, физически умна жена. В прилаганите модели на възпитание е смисълът, по който момичето се изгражда като функционална личност. Майката отваря сетивата на дъщерята и това прави нейното въздействие повече от скъпоценно.

Какви биха били нашите реакции, ако никога не сме изпадали в дадена ситуация, и реално може само да ги предполагаме? В много случаи сме убедени, че се познаваме. Да, но докато не изпаднем в необичайни обстоятелства! Тогава на повърхността може да излязат страхът, паниката, безпокойството и объркаността. Мислим например, че раздялата е нещо неприятно, ама дали сме си предвидили реакцията за нея, която често се оказва неточна. Чувствителността на човека при едни е по-силно изявена, при други не чак толкова. Предположенията са хипотетични мисли за прогноза на собствените очаквания. Когато обаче дойде моментът на действителен факт, става странно и неочаквано.

Готови ли сме да се вглеждаме в собствените си реакции и можем ли в ситуация, в каквато никога не сме попадали, да реагираме адекватно? Преобладава май отрицателният отговор, но това никак не означава, че не е важно да търсим механизмите, с които да си помогнем. Нашите реакции отразяват вътрешната ни съпротива на приемане или отхвърляне. Ние се гневим, крещим, плачем и се объркваме… Според психолозите е нормално да изпитваме всички тези чувства, а в педагогиката са много ясно изразени чрез детското у нас.

Да изречеш подпомагаща фраза, да отвориш коридори на емоциите да изплуват, да излязат на повърхността и да бъдат трансформирани или приети в определена форма – това си ти, такъв в тази ситуация! Приеми себе си ядосан, гневен, тъжен, самотен и объркан. Ще отмине и най-тежката ти буря… Изпитването на различни емоции е човешко, не сме в постоянна медитация. Емоционалната пластичност ни позволява обаче да различаваме емоциите и да бъдем полезни на себе си!