Един от най-светлите христянски празници! Посрещаме ли с мир в душата предстоящото Възкресение, или забързани в правенето на козунаци и боядисването на яйца, забравяме в Страстната седмица за чудото и смирението. Залисани в ежедневието, мнозина сякаш гледат на големия празник като семейна сбирка, вълнуваща ваканция, почивка или откъсване от рутината.
Да, но същността на Великден ни отвежда към изначални въпроси – добри ли сме, изпълняваме ли обетите на пост, молитва и въздържание? Пренебрегваме ли символното? Който е постил, знае какво е да нямаш в организма си животински протеин или изкуствени захари. Умът става по-свеж, тялото по-леко и си по-спокоен и изпълнен с мир. Великден!
В свят, изпълнен с изкушния, как да си наложим въздържание? Пътеводната дума е Вяра. Имаш ли вяра, всичко имаш! Даваш добро, получаваш добро. Спокоен си, срещаш спокойствие. Усмихнат си, ще ти се усмихват.
Човешко е да се държим човешки. Но гладен ли си, а гладът е силна емоция, започваш да се гневиш и да нервничиш. Постът е подходящ за имащите силна психика.
Равновесие в храненето, мислите и какво излиза от нас, е изкуството на вярата. Да приемаш различията и да даваш добро. Ако си създал в едно дете усмивка или възрастен човек, успял си! Нека Великден е изпълнен с доброта, топлина и човечност. Да сме в хармония със себе си! С вяра и със светлината на свещта да помолим Господ за мир и опрощение!
