Женско личностно развитие

Осми март – денят, когато повечето мъже се сещат да са галантни с жената до тях. Носят цветя, подаръци, демонстрират любезно отношение. Мили момичета, статията е посветена на всяка от вас, която ще се припознае в тези редове!

Ако сутрин не знаеш как да се облечеш и искаш накуп да сложиш всичко върху себе си, разбери, че е нормално. Нормално е да си объркана, защото си момиче. Редица са ситуациите, когато не ни е ясно с кое ще се чувстваме най-добре, кога изглеждаме най-добре и как да се облечем.

Косата ти е мръсна и си нервна. Пълна е с окончания на скалпа и са натежали проблемите, та чак скалпът те боли… Нямаш време да измиеш косата си и я връзваш, а с това автоматично получаваш сила на супергероиня, защото опъваш фоликула и си правиш масаж.

Ако си се успала и не си се гримирала, чувстваш се зле, силната ти усмивка върши работа! Не намираш нещо в чантата си? Ние винаги носим много неща –  червила, кърпички, визитници, превръзки, тампони… Мъкнем всичко това и то винаги влиза в употреба. Доказателство, че сме практични!

Когато сме в лошо настроение, ни е трудно да обясним защо се чувстваме така. Обикновено не сме разбрани, ако сме разстроени заради историята на някоя приятелка или детето на съседите, на което са се скарали пред очите ни. Тежко е да се обясни чувствителността на мъжа – той няма цикъл, излиза само с портмонето си, достатъчно му е да се изкъпе и е готов да тръгне…

За бързината – една дама никога не бърза. Неслучайно, като сложим токчета, ставаме по-бавни, леки и ефирни. Роклята е задължителна – когато сме с рокли, излизат малките момиченца в нас, а те обожават комплиментите и са усмихнати на живота. Роклята ни изразява. Ако обичаш впити рокли, се чувстваш добре в кожата си, показваш сексапила си! Обичаш ли дълги, се радваш на зряла женственост.

Сега, в навечерието на 8 март, нека припомним и че една жена е цвете, макар женската  емоционалност понякога да плаши. Особено когато ни виждат тъжни или плачещи! Поливайте себе си с любов и женска енергия, подарявайте  си нов лак, забавлявайте се, рисувайте, пейте, присаждайте цветя, плетете, гответе и създавайте красота в света. Ние сме жени – целунати сме от съдбата с „орисията” да пазим изкуството на жената.

Изкуството на пълноценната жена!

Да пази и да усеща себе си, да се търси, открива и да не позволява кой да е да има досег с чувствителността и да наранява душата й – линиите на един възможен урок на майката към дъщерята. Да става любознателна, да избира изкуство, спорт, езици… Да развива даровете си, дадени й по наследство!

В битовия формат на ежедневието: да оправя леглото си, да си сресва косата и да се усмихва. Когато е вече тийнейджър, да знае собствената си стойност, да не се „предлага за трохи”… Да е наясно коя е! Да се радва и да бъде щастлива със себе си. Уверена и откривател на позитивите в характера. С постоянство във всичко, със задаване на въпроси и получаване на отговори, с водене на диалог, като се интересува от себе си и иска стратегически съвети от майката. Тя е център в системата на женското възпитание, а със своите показателни действия формира у детето от женски пол и настройка да подрежда масата, да харесва цветя, да помага във и на семейството, да умее да споделя и да търси подкрепа от родителите. Да представя училищните преживявания и да оказва съдействие на по-малките. В съзнанието на подрастващото момиче важно е майката да изгражда критериите и способите за самооценка и то да вярва в способностите си, да не се влияе от приятелската завист и конкуренцията. Да усвоява техниките за разпознаване кой е и кой не е приятел. Да чете, да се концентирира в създаването на влияеща визия, да мечтае резултатно. .. Много от най-важните решения в живота на момичето майката ги предполага: полезна е изгражданата представа за желаната професия, мечтаната любов  и избираната среда. Безусловната подкрепа и любовта, давана от майката на дъщерята, води до израстването на психически здрава, устойчива, физически умна жена. В прилаганите модели на възпитание е смисълът, по който момичето се изгражда като функционална личност. Майката отваря сетивата на дъщерята и това прави нейното въздействие повече от скъпоценно.

Какви биха били нашите реакции, ако никога не сме изпадали в дадена ситуация, и реално може само да ги предполагаме? В много случаи сме убедени, че се познаваме. Да, но докато не изпаднем в необичайни обстоятелства! Тогава на повърхността може да излязат страхът, паниката, безпокойството и объркаността. Мислим например, че раздялата е нещо неприятно, ама дали сме си предвидили реакцията за нея, която често се оказва неточна. Чувствителността на човека при едни е по-силно изявена, при други не чак толкова. Предположенията са хипотетични мисли за прогноза на собствените очаквания. Когато обаче дойде моментът на действителен факт, става странно и неочаквано.

Готови ли сме да се вглеждаме в собствените си реакции и можем ли в ситуация, в каквато никога не сме попадали, да реагираме адекватно? Преобладава май отрицателният отговор, но това никак не означава, че не е важно да търсим механизмите, с които да си помогнем. Нашите реакции отразяват вътрешната ни съпротива на приемане или отхвърляне. Ние се гневим, крещим, плачем и се объркваме… Според психолозите е нормално да изпитваме всички тези чувства, а в педагогиката са много ясно изразени чрез детското у нас.

Да изречеш подпомагаща фраза, да отвориш коридори на емоциите да изплуват, да излязат на повърхността и да бъдат трансформирани или приети в определена форма – това си ти, такъв в тази ситуация! Приеми себе си ядосан, гневен, тъжен, самотен и объркан. Ще отмине и най-тежката ти буря… Изпитването на различни емоции е човешко, не сме в постоянна медитация. Емоционалната пластичност ни позволява обаче да различаваме емоциите и да бъдем полезни на себе си!

Първа статия от поредицата Доброто възпитание – луксът на XXI  век

В годините възпитанието се променя, а днес семейното възпитание губи от стойността си. Родителите дават на на децата си право на всичко, превръщат ги в принцове и принцеси. Респектът, уважението към по- възрастните започва видимо да липсва.

Представяме модел на  семейно възпитание във фамилия на педагози.  Започваше се с учтивия поздрав „Добро утро!”, макар и да си недоспал и в недобро настроение.

Следва подредба на леглото, смяна на пижамата с дневните дрехи. Навик за хигиена на дрехите и любезен поздрав за настроение. Това е доста важно да се усвои в детството.

След основните хигиенни навици идва благодарността към по-големите, погрижили се за закуската, че са я осигурили. Ако тръгваш за училище, бъди чист, с излъскани обувки и сресана коса. Спретнатият външен вид е доказателство за усет, поведение и добро възпитание.

Където и да си – в  рейса, трамвая, на път за училище, поздравявай любезно! А ако някой е ядосан на света, подмини.

Когато отидеш на училище, бъди любознателен в усвояването, проявявай засилено любопитство. Като контактуваш  с учителите си, проявявай вежливост, отнасяй се с респект!

Имаш ли проблем в училище, сподели с родителя и помоли за помощ. Хората в семейството биха направили всичко по силите си, за да си добре. Казват ли ти, че дадени деца не са твоите приятели или събеседници,  вслушвай се! Родителите виждат и преценяват твоята емоционалност и капацитета за анализ на ситуацията по-добре от теб. Когато вкъщи ти изговарят истина, която обаче  не ти харесва и не ти е изгодна, помисли и разсъждавай! Може би имат това право – те те отглеждат и щом си подрастващ, носят отговорност за твоите действия и постъпки. Уважавай баба ти и дядо ти: дали са живот на твоите родители, благодарение и на тях си на този свят. Интересувай се от рода си и изучавай семейните истории.  Домашната среда формира и в израз на любов и емоции с прегръдки, целувки и нежност.

Ако сте много буйни и емоционални, доверете се на преценката на родителя си за спорт или изкуство, където да извадите енергията и да създадете здравословни навици, изграждащи силен дух. Ще имате и здраво тяло!

В тази дума – приятелство, може да стоят закодирани модели от миналото, които ни  държат дълготрайно. Замисляли ли сме се кой ни е приятел и кой не? Да погледнем към възможните „рецепти” за проверка за истинско приятелство.

Мъж или жена, винаги е до теб и винаги те пита как си. Подкрепя те и в болка, и в радост. Изслушва историите ти и застава зад теб, дори да вижда, че не си прав.

Истинският приятел те приема такъв, какъвто си: във всичките ти състояния. Приема и тъмната ти страна, и светлината ти, но грабва твоята ръка и те води към по-добри и светли мисли. Истинските приятели се усещат със сърцето. Те са там, и то без да ги молиш.

Ако имаш проблем и се чудиш дали ще ти се помогне от човек, за когото мислиш, че ти е приятел, означава, че му нямаш доверие. В много ситуации хората се нагаждат, за да контактуват.

Мерилото за истинско приятелство?

Да довериш себе си на някого и той да ти е верен. Да обичаш човека и в болест, и в щастие. Да имате еднакви ценности.

С годините отсяваш хора, остават „проверените” през времето. Ако ти си приятел със себе си, създаваш зряло и истинско приятелство, умееш да подкрепяш, да изслушваш, да обичаш и да цениш. Даваш и получаваш любов.

Предизвикателстово е да градиш доверие с приятелите! С постоянно, всекидневно присъствие, мила дума, жест и изречението от типа „Не си Сам или Сама”. Любов има във всяко взаимотношение, но приятелството изисква ежедневна грижа и внимание.

За някои приятелства това не е необходимо, но женските приятелства със сигурност се нуждаят. Женско приятелство, основано на любов и взаимност, може да е вечно. Стига да искаме!…

А дали съществува приятелство между мъжа и жената, тук се намесват различни мнения. Всеки има право на своето. Едно от тях е да, възможно е съществуването му.  

И все пак, хубаво е все повече да се залага на заедността независимо от какъв пол сме!

Във втората част на послания от моя род си спомням, че мама ми казваше: „Поздравът трябва да бъде ясен, уважителен, с поглед в човека, към когото е насочен“. Вярно е това! Много е важно! Да дадеш, макар и за малко, внимание и любезност. Твоята добра енергия да подари малко „уют“ и ведрост!

Още в семейството се използваше „Ако обичаш!“,  „Моля те!“, „Бъди така добър!“, „Може ли?“.  Послания от моя род! Сега всичко това е изчезнало от взаимоотношенията между хората. Защото властват арогантността, агресивността и своеволието.

БЛАГОДАРЯ! ВЪЛШЕБНАТА ДУМИЧКА! Тя е разковничето към всичко, което се крие в нашата природа на човечност, равноправие и обич!

Приятната обстановка и хубавият поглед  създават атмосферата, от която първо ти имаш нужда, а оттам и всички останали. Това, че не си спал добре или имаш лоши мисли в главата си, не означава, че трябва да „отровиш“ живота на някого.

Послания от моя род!

Да отвърнеш на едно обаждане, също е възпитание. Звънва телефончето, на екрана е изписано името на човека, който те търси. Не изпитвай отегчение, не прави физиономия, а отговори!…

Много може още да се каже, но засега ще спра до тук!

Животът е толкова хубав, нека се въодушевим и да го живеем с респект към себе си и ближния!

Весела Иванова 

Разговор с Нина Димитрова в първия подкаст на forme.bg. Тя отговаря на нашите въпроси, свързани с най-светлият християнски празник – Великден. Дава ни чудесни насоки, как да открием в себе си в истината и любовта през призмата на личностното развитие. Тя ни споделя за душата, пътя и как да преоткрием на жената в себе си.

Нина Димитрова споделя ценни съвети и практични леки задачки как да се справим с пролетната умора.
Благодарим за вдъхновението и даряването на безценна информация!