Красотата в нас е тази, която прави възможно да разпознаваме
красотата около нас. Въпросът е не какво гледаш, а какво виждаш!
Хенри Дейвид Торо
Скъпи читатели, замисляли ли сте се защо някои хора имат лесен и щастлив живот, а други сякаш привличат всякакви нелепи моменти в живота си, за да изпаднат в неприятни житейски ситуации?
Човешката ценностна система играе огромна роля при избора на път в живота и правилната последователност, тя е ръководство с правила и идеи за нормален живот, работа, учене, свободно време, общуване. Ценностите са ключови във всяко намерение и действие, както и при реагиране на ситуации. Всеки човек знае точно кое е централно в живота и кое не е толкова важно благодарение на тях. Следователно моделът на поведение в различни ситуации е изграден върху ценностната система. Например ако човек държи мързела, аморалното поведение, лъжата и кражбата високо в ценностната си система, то по-вероятно е той да бъде безотговорен и коравосърдечен, отколкото прилежен и състрадателен.
Никой не може да възприеме света директно. Светът, преди да го възприемем с петте си сетива, се пречупва от много филтри. Личните ценности са един от най-мощните филтри, разположени между съзнанието на индивида и околния свят. Погледнете през прозореца и запишете какво сте видели там. Сега помолете съпруга или съпругата си, децата, приятелите до вас да направят същото. Несъмнено ще има разлики. Ценностите, като филтри, правят важното видимо, а неважното – невидимо. Човек, за когото колите са безполезни, гледайки през прозореца на огромен паркинг, ще види бездомна котка да спи под една от колите, а тези, за които „Ферари” е мечта за цял живот, ще го видят сред няколкостотин други коли. Ценностите правят видимо това, което има значение. Тази функция може да се използва за идентифициране на личните ни ценности.
Как да разпознаем личните ценности?
Помолете човека да ви разкаже за себе си. Слушайки автобиографията му, вие разбирате какъв избор е правил вашият събеседник: може да следва медицина, но може да е избрал да служи в армията; може да се е оженил за една, но да предпочита друга; могъл е да продължи кариерата си на едно място, но е напуснал за по-добре платена работа…
Животът ни се състои изцяло от избор. Просто трябва да се научите как да го разпознавате в речта на другия човек. И тенденцията вероятно ще бъде една от четирите възможни:
- Вашият събеседник е идеалист. Изборът, който човек прави, е продиктуван от една или друга идея: желанието да се постигне съвършенство, да се намери смисълът на живота и т.н.;
2. Събеседникът ви е материалист. Изборът, който човек прави, е продиктуван единствено от материални причини: да усвои печалба, да запази натрупаното, да намали загубите;
3. Събеседникът ви е емоционален. Изборът, който човек прави, е продиктуван от неговите емоции и преживявания. Под влияние на емоциите той избра висше учебно заведение, под влияние на емоциите решава да си намери работа и след това под влияние на други емоции напуска;
4. Вашият събеседник е виталист. Изборът, който човек прави, е продиктуван от желанието да поддържа живот, да създаде семейство, да поддържа здраве…
Когато започнете да наблюдавате хората и се научите да дефинирате тяхната ценностна система, ще видите, че някои са доминирани от един набор от ценности, докато други са потиснати. Но има хора, които са доминирани от много (обикновено две) групи ценности. Истинската стойност на ценностите се проявява не от думите, които човек казва, а от избора, който прави.
Как да разберете дали вашата ценностна система отговаря на реалния ви живот?
Човек, който прави избор в разрез с това, което е ценно за него, често греши. Ситуацията, когато всеки възможен избор е лош, е просто ситуация на конфликт на ценности: просто нямате ясни критерии, за да направите избор. Чувствате, че не сте на същото ниво, като вашата социална позиция. Чувствате се, че сте лоша майка, фалшив експерт или се обличате по грешен начин. Или обратното. Започвате да правите нещо, което изобщо не ви харесва, но „трябва“, иначе другите няма да ви разберат.Чувствате се изгубен. Не знаете какво искате и по някаква причина сте все по-малко щастливи.
Какво да направите?
Водете си бележки в рамките на една седмица. Запишете всичките си действия за деня и ги оценете по десетобална скала по три параметъра: „Искам“, „Трябва“ и „Важно“. Обърнете внимание на финансовите си разходи, разходите също отразяват стойностите. Не забравяйте, че всяко действие има своя собствена стойност. Особено ако имате предвид, че ценностната система включва наслада, радост, релакс. Тръгваме от това, което правите всеки ден, а не от вашите планове, желания или представата на света като цяло. Ежедневните рутини на седмицата отразяват вашата ценностна система много по-добре, отколкото автобиографията ви, описваща вашите ценности.
Конфликт. Как да изберем от две стойности, които са най-важни днес?
Да отидете на интересна постановка с приятели или да помогнете в подготовката на детето за утрешния тест? Накратко, какво да правим, когато ценности с еднаква сила и важност влязат в конфликт?
Проблемът е, че в случай на конфликт на ценности, какъвто и избор да направим, ще бъде възприет като лош. Отивате на театър, но не виждате пиесата, а си представяте ужаса на утрешното изпитване на детето. Оставате да си правите домашните, но сте небрежни – съжалявате, че не сте избрали театъра. Да, може би някъде има добро решение, но вече сте уплашени от избора и не го виждате.
Затворете очи и си представете себе си в театъра. Вижте се с какво сте облечени, почувствайте дъха на публиката, наблюдавайте играта на сенките, обърнете внимание на най-яркото усещане в тялото. След това отворете очи, поемете три дълбоки вдишвания и издишвания и затворете отново очите. Сега вижте себе си у дома, с детето си, докато ентусиазирано анализирате тестовия материал. Отново обърнете внимание на осветлението, движението на въздуха и тялото си. Кое от двете изображения е по-ярко? На какво откликва с радост тялото? Кое е тревожно? По-лесно ли ви е да направите избор сега? Тази опция няма да промени вашата ценностна система. Но по този начин ще се вслушате в себе си, в емоциите си, ще се отдалечите малко от рационалната оценка на ситуацията. И най-важното, подобен избор ще ви позволи да присъствате все по-пълно там, където сте, и да не се притеснявате за това, което не сте избрали.
Ценностна система. Стабилност и променливост
Живеем в един непрекъснато променящ се свят. Разбира се, качеството и скоростта на промяната на биологично и социално ниво се различават. Социалните промени са бързи и страшни. И както за човечеството като цяло, така и за всеки отделен човек възниква въпросът за приспособяването към промяната. Освен това няма много време за адаптиране. Не може да се влезе в една и съща река два пъти. Всичко тече и всичко се променя. Единственото нещо, което остава непроменено, е промяната. За да бъдат възможни плавни, безболезнени промени, човек трябва да приеме целия си предишен житейски опит. Дори травматичното преживяване, което се опитва да забрави или замени. Защото колкото повече житейски опит се приема, толкова повече почва има за промяна. Опитването на нещо ново е страшно, може да има грешки, неуспехи и нови травматични преживявания. Но само опитът от приемане на стари травматични преживявания може да бъде подкрепа в риска от нова травма. Както в древното китайско проклятие – „пожелавам ти да живееш във време на промяна“, нека чрез приемане се променяме. Защото епохата на промяната е единственото време, което имаме.
Благодарим на Ирен Велкополус за дарената информация