Тялото

Лятото свърши , а от ключовите теми в летните разговори е почивка. И готови ли са отговорите на въпроса какво е почивката? Да гледаме телевизия, интригуващ мач, да слушаме музика, да решаваме кръстословици? Или да  медитираме, да пием кафе с приятели, време за  бърборене…

Ясно е, че почивката е различна за всеки, но има една почивка, която май сме забравили. Тя се изразява в тишината, хубавия и качествен сън, в спокойствието да останеш сам със себе си.

Светът, в който живеем, е динамичен и ни се налага да сме под постоянно напрежение. Превръщаме се в модерни роботи – ядем бързайки; мислим, бързайки, създаваме си сами моменти на прегряване…

Тишина…

Спиране на бъбривия ни ум, който под влияние на типа храна става раздразнителен, мрачен, весел. Влизаме в мисловни капани. Емоционалните ни състояния се менят и ставаме зависими от  собствените ни недобри мисли, състояния и чувства.

Нуждаем ли се силно от почивка? Ако сме нервни, гневни и не можем да издържаме на висока музика и разговори,  то тогава ни трябва време за нас самите. Подарете си тишина и помълчете!

Юли – топло, светло, летим от радост и по задачи, слънцестоене в бавен каданс!

Вероятно това търсим и искаме? Добрите дни и вдъхновението на дългите часове светлина. На север започнаха  белите нощи – казват, че птиците  там пеят и в полунощ…

Много светлина и в душата става уютно. Но да не прекаляваме с ентусиазма и енергията, за да не прегорим бързо-бързо.

Тези дни са за много спокойни ритми, без бързане. Красиви пейзажи, леки разходки, с ефектни вдишвания и унес в тишина. Вътрешна тишина, тишина в изричаните  думите!

Нека притежаваме техниката за себесъхранение, да не допускаме влиянието на външните енергии.

Да пазим и енергията, която излъчваме самите ние – с  мислите,  думите и действията си.

Тонизираща формула е емоционална вечер в досег до изкуството. Озарена сцена в представите и слънцестоене в бавен каданс! Изкуството въздига, отмивайки от ритъма на грижите, бързащите и пришпорващи ни мигове да не се наслаждаваме на нищо и на никого! Чрез изкуството придобиваме фантастичната способност да застопорим времето и да му се порадваме. 

Защо да не седнем на една пейка  с книга в ръка и да послушаме птичите песни!? Те, птиците, преди да полетят сутрин в търсене на храна, ЗАПЯВАТ! 

Май забравихме поезията на живота в бързината си да ИМАМЕ….

КОЛКО ВРЕМЕ НИ Е НУЖНО ДА ПОГЛЕДАМЕ ПЧЕЛИЧКИТЕ, КОИТО ПРЕЛИТАТ ОТ ЦВЯТ НА ЦВЯТ? НИЩО И НИКАКВИ МИНУТКИ, НО ТОЛКОВА ЦЕННИ, ТОЛКОВА НЕОБХОДИМИ, ЧЕ ДА СЕ ВЪЗВЪРНЕ РАДОСТТА НИ ОТ ТОВА, ЧЕ СМЕ ЖИВИ!  

ДА ПОНАСЪБЕРЕМ ОТ ЧАРА НА ЖИВОТА И ДА МУ СЕ НАСЛАЖДАВАМЕ!

С пожелания за бавен каданс и зареждащи мисли! 

Слънцестоене… Юли!… 

Приказни мигове!

От Весела Иванова 

В нашите глави постоянно прехвърчат всякакви мисли – от позитивни, носещи усмивката, до изпълнени със страх. Усмихваме ли се, всички мускули по лицето работят. Само седемнадесет секунди са достатъчни с усмивка и позитивните мисли сами се появяват. Отворени сетива, усмивката грейва. Заставате пред огледалото и се усмихвате силно, като избягвате фокусирането върху недостатък…

Усмивка за „Добро утро”, за „Здравей” или „Чао”. Усмивката – този универсален език на мили и вежливи хора. Спирате на пешеходна пътека, усмихвате пешеходеца, получавайки благодарност.

Позитивната гледна точка на усмивката е поздрав с топлина и сърдечност. Усмивка, за да получиш усмивка, приятелско отношение. Дарявайте с усмивки и животът ви се усмихва. Усмивката дава надежда и вяра в добруването – толкова необходимо в забързаните времена. Да останем човеци с добри сърца! Усмихнати дни на всички, които знаят какво е това!

Свободен ли си, имаш ли свободата да бъдеш себе си? Темата съдържа серийни въпроси!

И така, по собствен начин ли разбира всеки какво е да си себе си? Да си себе си, не крие ли рискове да се срамуваш от чувствителността, възприятията и емоциите? Наложило ли ни е обществото да сме по-сериозни, да не показваме много емоции и чувства? Така не сме ли в омагьосан кръг на лутане, кои сме всъщност? Къде е свободата да бъдеш себе си?!

От детството ни учат да потискаме емоциите и усещанията си, за да не изглеждаме безпомощни или слаби. Проява на сила ли е да показваш истинността? Повод за гордост ли е срамът, или трябва да притъпим собствената си чувствителност, за да не ни се подиграват, да не ни отритват или осмиват?

Да покажеш сърцевината си поне на най-близките хора, е признак на доблест и доверие. Всеки има желание да бъде такъв, какъвто е! Смелост и кураж се иска да си себе си! Свободен ли си от предразсъдъци и чуждо мнение, или си роб какво ще говорят другите за те?! И след време си се изгубил кой си всъщност, защото си искал да се нагласиш спрямо нечии очаквания!

Качество ли е смелостта и изгражда ли се?

Смелостта я носим в себе си. Тя се проявява стига само да активираме силата за вяра в това, че е достойно да бъдеш такъв, какъвто си! Мислите, насочени към отговор на въпроса какви сме, ни помагат да се определим.

Монетата има и друга страна – как се  усещаме! Вяра в себе си и постигане на свободата да бъдеш себе си – поемайте и носете много любов и себеприемане!

Един от най-светлите христянски празници! Посрещаме ли с мир в душата предстоящото Възкресение, или забързани в правенето на козунаци и боядисването на яйца, забравяме в Страстната седмица за чудото и смирението. Залисани в ежедневието, мнозина сякаш гледат на големия празник като семейна сбирка, вълнуваща ваканция, почивка или откъсване от рутината.

Да, но същността на Великден ни отвежда към изначални въпроси – добри ли сме, изпълняваме ли обетите на пост, молитва и въздържание? Пренебрегваме ли символното? Който е постил, знае какво е да нямаш в организма си животински протеин или изкуствени захари. Умът става по-свеж, тялото по-леко и си по-спокоен и  изпълнен с мир. Великден!

В свят, изпълнен с изкушния, как да си наложим въздържание? Пътеводната дума е Вяра. Имаш ли вяра, всичко имаш! Даваш добро, получаваш добро. Спокоен си, срещаш спокойствие. Усмихнат си, ще ти се усмихват.

Човешко е да се държим човешки. Но гладен ли си, а гладът е силна емоция, започваш да се гневиш и да нервничиш. Постът е подходящ за  имащите силна психика.

Равновесие в храненето, мислите и какво излиза от нас, е изкуството на вярата. Да приемаш различията и да даваш добро. Ако си създал в едно дете усмивка или възрастен човек, успял си! Нека Великден е изпълнен  с доброта, топлина и човечност. Да сме в хармония със себе си! С вяра и със светлината на свещта да помолим Господ за мир и опрощение!

Сънят е от най-мощните и лечебни състояния. Лишаването от него носи отрицателно въздействие. Чудим се защо ни липсва добрият баланс, ако не сме се наспали: нервната система не се справя с количеството натрупан стрес в ситуациите от ежедневието.

Сънят, ако е качествен, регенерира организма и доставя добра кондиция. Колко часа сън са ни необходими, за да имаме повишена функционалност? Наблюденията показват, че това е относително и зависи от типа на човека и неговия организъм.

Според медицинската теза сънят от десет до дванайсет преди полунощ е лекарство за тялото. Затова е препоръчително да се вечеря по-рано, за да не бъде затруднявано храносмилането

Как заспиваме, също е от важно значение. Ако не сме придобили техниките да успокояваме ума и нервната система, може да възникне проблем при заспиването. Отработен модел е тонизиращият душ преди лягане. Водата притежава лековита, пречистваща мощ. Някои се настройват да заспят с книга в ръка, други отстраняват каквито и да са звуци или светлини, пораждащи дразнение.

Намерим ли нашия начин за спокоен сън, успяваме да сме по-оптимистични и да гледаме по-лежерно на ситуациите, създаващи ни вътрешно напрежение. Причината за безпокойството на ума е в многото тревожни мисли. Ние не забелязваме дори как сами се стресираме и изпадаме в объркване. Спокойните мисли преди сън осигуряват на организма необходимия сън. Това води и до по-еластична кожа, по-голяма степен на релакс и уравновесеност.

Постоянството и дисциплината – ето две от най-тежките задачи за съвременния човек, живеещ във водовъртежа от опции. В ерата на високите технологии всичко идва по най-бързия начин: кликваш и си поръчваш храна, пазаруваш онлайн. Не се налага да изминаваш потребителско разстояние, да обикаляш магазини, без много усилия ставаш притежател на заявените стоки. Може да не чистиш, а да си наемеш чистачка или да придобиеш робот прахoсмукачка.

По-ранните генерации помнят, че „мързелът” стоеше сравнително далече при тях още от детството. На десет например започваш да помагаш вкъщи. Възпитан ли си да можеш, не ти харесват оправданията…

Изкуството и спортът изискват тренировки. Идва популярната латинска сентенция Repetitio mater studiorum est – Повторението е майка на знанието. Свириш на пиано, искаш да научиш произведението, трябват репетиции; повтаряш го, докато го превърнеш в усвоено, в автоматизирана способност. Същото е и в спорта и танците.

Дисциплината носи успехи, последователността гарантира постижения. Условията на съвременния свят затрудняват спазването на режим, формирането в модели на дисциплина. От ранна възраст детето има достъп до устройства, за които понякога дори във фантазията си не допуска, че съществуват. Според светогледната нагласа на родителското тяло то отрано прави контакт с изобретенията на техниката. Нека уточним – да си модерен, е едно; да изпреварваш времето в употребата на онова, което следва да използваш след години, съвсем друго!…

Съществува мнение, че практикуването на спорт, изкуство – инструмент или танци, и процесите, свързани с насоченост към определено постижение, формират дисциплина. Да, формират – практиката го доказва!

Когато детето е насочило енергията си концентрирано, трупа умения, има двигателна активност, то е предразположено към по-добро здравословно състояние и житейски успехи след адекватно решаване на ситуациите.

Свободията води до анархия и разбити мечти. Дисциплината – вътрешно състояние на личността с външни прояви, носи резултатност. Овладяна ли е като техника и прилага ли се в последователност, тя се превръща в константна предпоставка за ефективни постижения!   

Как да разберем, че избраникът или избраницата ни са точно за нас и може да бъде създадено правилно партньорство и хармонична любовна връзка? Тогава, когато вярвате на човека до вас и без думи! Знаете отговора на въпросите, без дори да ги задавате. Тя или той ви носят спокойствие и хармония. Радвате се на споделеност и топлина, прегръщате се и харесвате еднакви неща. Силата на любовта ви се удвоява след всяка ваша среща. Когато сте заедно, изживявате разтърсващи взаимни усещания. Вдишвате го с всяка клетка от тялото си. Невероятен секс, без разкрития кой какво харесва. Пълен синхрон между душата, ума и тялото. Когато не сте заедно, копнеете отново да сте.

Любовна връзка! Химията, нежността и страстта са при вас през цялото време. Когато се прегърнете и се погледнете в очите, благодарите, че сте срещнали човека за вас. Усещането не лъже! Създавате уют дори и в най-обикновените места. След доста години заедно отново и отново се влюбвате. Как да задържим любовта? Оставяме човека да е себе си и го приемаме с позитивите и негативите му. Обичаме всякак това същество. Говорим му кротко и го прегръщаме. Даряваме го с цялата си любов, защото я буди у нас. Оставяме го да се наспи, подаряваме му вълшебна целувка и благодарим за любовта между нас!

Богатство е да срещнеш душата за теб! Тя те мотивира да се развиваш, да растеш, да предизвикваш себе си и винаги те обича – ти си част от едно сърце! Любовна връзка!

Нашата страница е посветена на любовта. Пожелаваме на всички през 2023 година, ако нямат половинката си, да я срещнат и да споделят взаимна, щастлива и истинска любов! Мечтайте, всяка мечта се сбъдва!

Насочваме се към вкусове от Италия – да  направим ечемик с

песто от цикория и кедрови ядки. За две порции са ни необходими 160 гр ечемик, 400 гр цикория, 300 гр филе от калкан, 20 гр кедрови ядки, половин скилидка чесън, сок от две мандарини и настъргана коричка от мандарините – за малка лъжичка, 4 лъжици зехтин, сол и черен пипер.

За  бульона от рибата – всичко, което е останало, след като сте изчистили рибата, плюс 2 моркова, половин  парче целина, 1 малка главичка лук, втората половинка от скилидката чесън, 1 връзка магданоз, 1 лъжица зехтин и

600 гр вода.

Първо подготвяме бульона от рибата: зеленчуците се нарязват на кубчета, може да се смелят и с блендер. Задушаваме ги за пет минути с остатъка от рибата и 1 лъжица зехтин и кориандър, след това добавяме сол и вода и ври на бавен огън половин час.

Цикорията се вари до омекване, прецежда се и се минава през блендера с кедровите ядки, половинката от чесъна, сол, зехтин. Така се получава желаното песто.

Ечемикът се покрива с бульона от рибата и варим на бавен огън. Бъркаме, докато водата бъде абсорбирана от ечемика.

В неприлепващ тиган  се запичат за няколко минути филетата от калкан, полети с малко зехтин и със сока от мандарините.

Когато ечемикът е готов, се поднася в чиния, като отгоре с малка лъжичка се слага песто на няколко места, обикновено в ъгълчета, и филетата от калкана, посипват се отгоре с коричките на мандарините.

Вкусно, здравословно и не много трудно!

Buon appetito!

От Весела Иванова