Открито

Играем ли детски роли, демонстрираме ли модела на ядосаните деца?

Имаш чувството, че всеки е замръзнал в собствена възраст и не мърда напред ментално. Искаме да сме харесани, приемани, да се приспособим към общност… Различните са аутсайдери! Автоматично се включва мисълта, че не съм добър, готин или харесван, като силните на деня или в компанията на вечерта. Излизат комплексите за липса на качества и стойност. Помислете колко пъти сте били като дете! Някой ви се е подигравал или бяхте от тези, които се подигравахте и обиждахте.

Едва ли не сте ставали свидетели в ученическите си години как момчета обиждат и бият момичета и момичетата са с настройка, че момчетата го правят, защото така изразяват афинитет към тях. В главата на момичето заработва представата, че се държат грубо с него, но това е проява на  внимание. Не, мили момичета! Ако момчето, което ви харесва, е грубо, не е нужно да проектира грубостта си върху вас. Вие се възпитавате в мазохистичен модел на любовта – в болезнена любов. Момчето, което ви харесва истински, се държи мило с вас и е добронамерено. В напреднало тийнейджърство момичетата продължават да търпят унизително поведение с вярването, че е от любов. Любовта е щастие, доверие и спокойствие, химия и привличане.

Когато това липсва, си задайте въпроса дали не играете на детски роли. Онези детски роли, които са толкова популярни за времето ни в детските градини.

За да си пораснал, като че ли е добре да преживееш самота, да се опознаеш: кой си, какво ти харесва и да приемеш собствената си същност с всичките странности, да се обичаш. Популярно и предизвикателно е да обичаш себе си! И никой не те учи на това, докато си в етапите, формиращи характера.

Как да усетиш, че си в детска роля или детски роли? Сравняваш се, търсиш защо си нещастен, имаш невисоко мнение за себе си, търсиш постоянно внимание, винаги другите са ти виновни за действия, в които пряко и ти участваш. Много е сложно порастването, нали?!

Обикновено изисква трансформация на мисли, чувства и състояния. Да се приемеш и със силните, и със слабите си страни и да се промениш. Да си в мир със себе си! Детските роли са за децата, участващи в детски пиеси… Нека се вслушваме в разума и чувствата – за баланс. Балансът носи плодотворност!

Да пази и да усеща себе си, да се търси, открива и да не позволява кой да е да има досег с чувствителността и да наранява душата й – линиите на един възможен урок на майката към дъщерята. Да става любознателна, да избира изкуство, спорт, езици… Да развива даровете си, дадени й по наследство!

В битовия формат на ежедневието: да оправя леглото си, да си сресва косата и да се усмихва. Когато е вече тийнейджър, да знае собствената си стойност, да не се „предлага за трохи”… Да е наясно коя е! Да се радва и да бъде щастлива със себе си. Уверена и откривател на позитивите в характера. С постоянство във всичко, със задаване на въпроси и получаване на отговори, с водене на диалог, като се интересува от себе си и иска стратегически съвети от майката. Тя е център в системата на женското възпитание, а със своите показателни действия формира у детето от женски пол и настройка да подрежда масата, да харесва цветя, да помага във и на семейството, да умее да споделя и да търси подкрепа от родителите. Да представя училищните преживявания и да оказва съдействие на по-малките. В съзнанието на подрастващото момиче важно е майката да изгражда критериите и способите за самооценка и то да вярва в способностите си, да не се влияе от приятелската завист и конкуренцията. Да усвоява техниките за разпознаване кой е и кой не е приятел. Да чете, да се концентирира в създаването на влияеща визия, да мечтае резултатно. .. Много от най-важните решения в живота на момичето майката ги предполага: полезна е изгражданата представа за желаната професия, мечтаната любов  и избираната среда. Безусловната подкрепа и любовта, давана от майката на дъщерята, води до израстването на психически здрава, устойчива, физически умна жена. В прилаганите модели на възпитание е смисълът, по който момичето се изгражда като функционална личност. Майката отваря сетивата на дъщерята и това прави нейното въздействие повече от скъпоценно.

Какви биха били нашите реакции, ако никога не сме изпадали в дадена ситуация, и реално може само да ги предполагаме? В много случаи сме убедени, че се познаваме. Да, но докато не изпаднем в необичайни обстоятелства! Тогава на повърхността може да излязат страхът, паниката, безпокойството и объркаността. Мислим например, че раздялата е нещо неприятно, ама дали сме си предвидили реакцията за нея, която често се оказва неточна. Чувствителността на човека при едни е по-силно изявена, при други не чак толкова. Предположенията са хипотетични мисли за прогноза на собствените очаквания. Когато обаче дойде моментът на действителен факт, става странно и неочаквано.

Готови ли сме да се вглеждаме в собствените си реакции и можем ли в ситуация, в каквато никога не сме попадали, да реагираме адекватно? Преобладава май отрицателният отговор, но това никак не означава, че не е важно да търсим механизмите, с които да си помогнем. Нашите реакции отразяват вътрешната ни съпротива на приемане или отхвърляне. Ние се гневим, крещим, плачем и се объркваме… Според психолозите е нормално да изпитваме всички тези чувства, а в педагогиката са много ясно изразени чрез детското у нас.

Да изречеш подпомагаща фраза, да отвориш коридори на емоциите да изплуват, да излязат на повърхността и да бъдат трансформирани или приети в определена форма – това си ти, такъв в тази ситуация! Приеми себе си ядосан, гневен, тъжен, самотен и объркан. Ще отмине и най-тежката ти буря… Изпитването на различни емоции е човешко, не сме в постоянна медитация. Емоционалната пластичност ни позволява обаче да различаваме емоциите и да бъдем полезни на себе си!

Да погледнем грешките на мъжа към жената – топ 5. Несъмнено всеки носи своята чувствителност и емоционални състояния, а те нерядко са факторът, който води до разминаване с другия.

Първа и най-често допускана грешка – бързината на мъжа за действие и невъзможността за толеранс и търпение. Мъжът е прагматичен и целенасочен като енергия, жената е творчески хаос. Когато мъжът е гневен и нервен, неговата енергия е толкова силна, че може да изплаши и заспало животно. Разбира се, говорим за хората, които не се срамуват да покажат емоциите си. В тази ситуация жената се плаши и започват притесненията й. Голяма грешка в поведението на мъжа е проявата на грубост и липсата на неусещане в ситуацията кога и какво да кажеш.

Втора грешка: мъжът си изкарва яда върху жената и тя се плаши от това състояние, той ляга на дивана и потъва в своя свят, игнорирайки нея.

Трета грешка – критичността. Ако вие сте недоволни от партньора си, знайте, че е хубаво да си прехапете езика и да броите до десет, докато не се успокоите. На никого не му е приятно да е критикуван или осъждан кой е и как действа.

Четвърта грешка – мъжът иска цялото внимание сега, веднага, лишен е от  търпение, такт да изчаква и да бъде толерантен.

Пета, но не на последно място по важност, грешка – мъжът се отнася с нея все едно е баща й в пубертета. Освен това, когато има битов проблем, господа, не я оставяйте сама да го решава. Разрешете го вие – мъже сте, все пак.Или да й погледнете колата, жената е жена.

Грешките на мъжа към жената – топ 5!

Важно е връзката да се гради на спокойна комуникация, а не върху контрол. Вашата съпруга или приятелка не е ваша собственост. Не я  контролирайте за всичко, така нарушавате нейната свободна воля и темп за живот. Мъже читатели, тези грешки са пагубни и не се чудете, ако жените бягат с 300 от вас. Жените обичат да обменят мисли за житейския си опит с мъжете, а много пъти мненията им, ако не са еднакви, то са сходни. И се появяват класации, извеждащи грешките на мъжа към жената в топ 5.

Човешките същества минаваме през умствени, физически и емоционални състояния, между дела и думи… Умеем ли да направим разликата между това, което е само изречено, и това, което е свършено. Факт е, че доста от нас предприемат действия, без да е необходимо въобще да се говори за тях. Самите действия говорят много повече!

В противоречие ли са действията и думите, нещата стават доста сложни. Да, за някои неща е важно колкото да говорим, толкова и да действаме. А ако сме казали нещо, което не е изпълнено, идват „празните приказки”. Нека припомним фразата на Апостола: „Дела трябват, не думи”.

Дали в повечето случаи думите и фразите се реализират на практика? В театъра на живота създаваме впечатления, които понякога са илюзорни!

Да превръщаме своите думи в дела! Първата стъпка е вярата. Следват самодисциплината и самоконтролът. Не успееш ли да създадеш еквивалентно действие, оставаш само с говоренето. Действията надделяват над изговореното. Затова е препоръчително да се фокусираме върху тях. Те ясно и отчетливо показват намеренията и истинността на човека. Кога той неусетно остава между дела и думи и кога умело превръща думи в дела!

Да погледнем грешките на мъжа към жената – топ 5. Несъмнено всеки носи своята чувствителност и емоционални състояния, а те нерядко са факторът, който води до разминаване с другия.

Първа и най-често допускана грешка – бързината на мъжа за действие и невъзможността за толеранс и търпение. Мъжът е прагматичен и целенасочен като енергия, жената е творчески хаос. Когато мъжът е гневен и нервен, неговата енергия е толкова силна, че може да изплаши и заспало животно. Разбира се, говорим за хората, които не се срамуват да покажат емоциите си. В тази ситуация жената се плаши и започват притесненията й. Голяма грешка в поведението на мъжа е проявата на грубост и липсата на неусещане в ситуацията кога и какво да кажеш.

Втора грешка: мъжът си изкарва яда върху жената и тя се плаши от това състояние, той ляга на дивана и потъва в своя свят, игнорирайки нея.

Трета грешка – критичността. Ако вие сте недоволни от партньора си, знайте, че е хубаво да си прехапете езика и да броите до десет, докато не се успокоите. На никого не му е приятно да е критикуван или осъждан кой е и как действа.

Четвърта грешка – мъжът иска цялото внимание сега, веднага, лишен е от  търпение, такт да изчаква и да бъде толерантен.

Пета, но не на последно място по важност, грешка – мъжът се отнася с нея все едно е баща й в пубертета. Освен това, когато има битов проблем, господа, не я оставяйте сама да го решава. Разрешете го вие – мъже сте, все пак.Или да й погледнете колата, жената е жена.

Грешките на мъжа към жената – топ 5!

Важно е връзката да се гради на спокойна комуникация, а не върху контрол. Вашата съпруга или приятелка не е ваша собственост. Не я  контролирайте за всичко, така нарушавате нейната свободна воля и темп за живот. Мъже читатели, тези грешки са пагубни и не се чудете, ако жените бягат с 300 от вас. Жените обичат да обменят мисли за житейския си опит с мъжете, а много пъти мненията им, ако не са еднакви, то са сходни. И се появяват класации, извеждащи грешките на мъжа към жената в топ 5.

Ако сутрин се застоиш пред гардероба, чудейки се какво да облечеш; ако не се затварят чекмеджетата и ако в някои дни из стаите имаш хаос и се задушаваш, в твое улеснение идва DECLUTTERING. Философия на живот, която не се изразява само да поставиш всеки предмет на мястото му, но и да възприемеш ново виждане за това, което купуваш, обличаш, слагаш на масата. DECLUTTERING подпомага да махнем нещата, стоящи в повече.

С DECLUTTERING олекотяваш малките и големите пространства, имаш ново виждане за това, което ти харесва наистина и ще ти донесе удовлетворение. Знаеш уверено какво да запазиш и какво да „оставиш да си ходи“.

Започва се с категория или място: облекло, предмети, документи. Не е нужно да правиш всичко веднага, необходими са 15 минути на ден. Когато сме готови и сме разбрали откъде започваме, снимаме мястото, което сме решили да подредим. Снимаме преди и след. Ще забележим още от пръв поглед, че всичко, което ни заобикаля, е станало по- въздушно, по-леко.

Ако започваме от гардероба, освобождаваме го напълно и за всяка дреха си задаваме въпроса откога не я обличаме. Ако времето е повече от година, не се колебайте нито за минутка, сложете я встрани и я подарете. Някой има по-голяма необходимост.

За всичко, с което не можете да се разделите, правилото е да си отговорите дали все още ви харесва и бихте ли го купили отново. Стигате до шокиращ отговор!…

Налага се да устояваме на желанието да преместваме ненужното в гаража или в килера, за да не се натрупва.

Посланието е да направим място за това, което ни помага да се чувстваме наистина добре! И след като сме се освободили, намираме лекотата вътре в нас.

DECLUTTERING!

Ноу-хау от Весела Иванова

Постоянството и дисциплината – ето две от най-тежките задачи за съвременния човек, живеещ във водовъртежа от опции. В ерата на високите технологии всичко идва по най-бързия начин: кликваш и си поръчваш храна, пазаруваш онлайн. Не се налага да изминаваш потребителско разстояние, да обикаляш магазини, без много усилия ставаш притежател на заявените стоки. Може да не чистиш, а да си наемеш чистачка или да придобиеш робот прахoсмукачка.

По-ранните генерации помнят, че „мързелът” стоеше сравнително далече при тях още от детството. На десет например започваш да помагаш вкъщи. Възпитан ли си да можеш, не ти харесват оправданията…

Изкуството и спортът изискват тренировки. Идва популярната латинска сентенция Repetitio mater studiorum est – Повторението е майка на знанието. Свириш на пиано, искаш да научиш произведението, трябват репетиции; повтаряш го, докато го превърнеш в усвоено, в автоматизирана способност. Същото е и в спорта и танците.

Дисциплината носи успехи, последователността гарантира постижения. Условията на съвременния свят затрудняват спазването на режим, формирането в модели на дисциплина. От ранна възраст детето има достъп до устройства, за които понякога дори във фантазията си не допуска, че съществуват. Според светогледната нагласа на родителското тяло то отрано прави контакт с изобретенията на техниката. Нека уточним – да си модерен, е едно; да изпреварваш времето в употребата на онова, което следва да използваш след години, съвсем друго!…

Съществува мнение, че практикуването на спорт, изкуство – инструмент или танци, и процесите, свързани с насоченост към определено постижение, формират дисциплина. Да, формират – практиката го доказва!

Когато детето е насочило енергията си концентрирано, трупа умения, има двигателна активност, то е предразположено към по-добро здравословно състояние и житейски успехи след адекватно решаване на ситуациите.

Свободията води до анархия и разбити мечти. Дисциплината – вътрешно състояние на личността с външни прояви, носи резултатност. Овладяна ли е като техника и прилага ли се в последователност, тя се превръща в константна предпоставка за ефективни постижения!   

Аранжираните, ясни и видими неща са предпочитано състояние за любителите на подредеността. Вероятно някои, търсейки причинно-следствени съотношения,  допускат, че колкото си по-разхвърлян, толкова повече животът ти е пълен хаос. Ежедневни ситуации ни дават повод за поглед към себе си и дома. Подреден или разхвърлян е той, пазим ли стари вещи, прибори, чаши, чинии, обувки – неща, от които нямаме нужда, или сме си подредили всичко и излишното е отстранено.

Подредеността се нарежда измежду най-ценните добродетели. Важно е да организираш хаоса – така  мислите, делата и животът ти са в подредба. От водещите по ценност човешки качества е да бъдеш честен към себе си, да признаваш грешките и недостатъците си и да се опитваш да ги трансформираш ползотворно. Неслучайно хората,  пазещи вещи или имащи сантименталност към старото, трудно се отварят за новостите. Дали ще е в консервативен план за дрехи, настройка към тип лица или възможности. И така някак си се пренасят в миналото или влизат в статично състояние.

Сведената до минимум вещомания е полезна. Както трупаш вещи, така не искаш да пуснеш модели на поведение. Както не желаеш да отвориш сърцето си за нови неща, така седиш в капана, че там, където си, е предобре и не те е грижа да подредиш и да се освободиш.

Как да станем подредени? Сигурно този въпрос често ангажира съзнанието. Едно от решенията е да вземем голяма торба и да изхвърлим или дарим непотребни за нас дрехи и вещи. Вместо да преядем с останала  храна, да нахраним бездомно животно. Да спрем излишното колекциониране на вещи. Вместо да използваме хората, да използваме вещите и да даряваме хората с внимание. Подредеността и точността са добродетел!