Любов и взаимоотношени

В нашите глави постоянно прехвърчат всякакви мисли – от позитивни, носещи усмивката, до изпълнени със страх. Усмихваме ли се, всички мускули по лицето работят. Само седемнадесет секунди са достатъчни с усмивка и позитивните мисли сами се появяват. Отворени сетива, усмивката грейва. Заставате пред огледалото и се усмихвате силно, като избягвате фокусирането върху недостатък…

Усмивка за „Добро утро”, за „Здравей” или „Чао”. Усмивката – този универсален език на мили и вежливи хора. Спирате на пешеходна пътека, усмихвате пешеходеца, получавайки благодарност.

Позитивната гледна точка на усмивката е поздрав с топлина и сърдечност. Усмивка, за да получиш усмивка, приятелско отношение. Дарявайте с усмивки и животът ви се усмихва. Усмивката дава надежда и вяра в добруването – толкова необходимо в забързаните времена. Да останем човеци с добри сърца! Усмихнати дни на всички, които знаят какво е това!

Свободен ли си, имаш ли свободата да бъдеш себе си? Темата съдържа серийни въпроси!

И така, по собствен начин ли разбира всеки какво е да си себе си? Да си себе си, не крие ли рискове да се срамуваш от чувствителността, възприятията и емоциите? Наложило ли ни е обществото да сме по-сериозни, да не показваме много емоции и чувства? Така не сме ли в омагьосан кръг на лутане, кои сме всъщност? Къде е свободата да бъдеш себе си?!

От детството ни учат да потискаме емоциите и усещанията си, за да не изглеждаме безпомощни или слаби. Проява на сила ли е да показваш истинността? Повод за гордост ли е срамът, или трябва да притъпим собствената си чувствителност, за да не ни се подиграват, да не ни отритват или осмиват?

Да покажеш сърцевината си поне на най-близките хора, е признак на доблест и доверие. Всеки има желание да бъде такъв, какъвто е! Смелост и кураж се иска да си себе си! Свободен ли си от предразсъдъци и чуждо мнение, или си роб какво ще говорят другите за те?! И след време си се изгубил кой си всъщност, защото си искал да се нагласиш спрямо нечии очаквания!

Качество ли е смелостта и изгражда ли се?

Смелостта я носим в себе си. Тя се проявява стига само да активираме силата за вяра в това, че е достойно да бъдеш такъв, какъвто си! Мислите, насочени към отговор на въпроса какви сме, ни помагат да се определим.

Монетата има и друга страна – как се  усещаме! Вяра в себе си и постигане на свободата да бъдеш себе си – поемайте и носете много любов и себеприемане!

Играем ли детски роли, демонстрираме ли модела на ядосаните деца?

Имаш чувството, че всеки е замръзнал в собствена възраст и не мърда напред ментално. Искаме да сме харесани, приемани, да се приспособим към общност… Различните са аутсайдери! Автоматично се включва мисълта, че не съм добър, готин или харесван, като силните на деня или в компанията на вечерта. Излизат комплексите за липса на качества и стойност. Помислете колко пъти сте били като дете! Някой ви се е подигравал или бяхте от тези, които се подигравахте и обиждахте.

Едва ли не сте ставали свидетели в ученическите си години как момчета обиждат и бият момичета и момичетата са с настройка, че момчетата го правят, защото така изразяват афинитет към тях. В главата на момичето заработва представата, че се държат грубо с него, но това е проява на  внимание. Не, мили момичета! Ако момчето, което ви харесва, е грубо, не е нужно да проектира грубостта си върху вас. Вие се възпитавате в мазохистичен модел на любовта – в болезнена любов. Момчето, което ви харесва истински, се държи мило с вас и е добронамерено. В напреднало тийнейджърство момичетата продължават да търпят унизително поведение с вярването, че е от любов. Любовта е щастие, доверие и спокойствие, химия и привличане.

Когато това липсва, си задайте въпроса дали не играете на детски роли. Онези детски роли, които са толкова популярни за времето ни в детските градини.

За да си пораснал, като че ли е добре да преживееш самота, да се опознаеш: кой си, какво ти харесва и да приемеш собствената си същност с всичките странности, да се обичаш. Популярно и предизвикателно е да обичаш себе си! И никой не те учи на това, докато си в етапите, формиращи характера.

Как да усетиш, че си в детска роля или детски роли? Сравняваш се, търсиш защо си нещастен, имаш невисоко мнение за себе си, търсиш постоянно внимание, винаги другите са ти виновни за действия, в които пряко и ти участваш. Много е сложно порастването, нали?!

Обикновено изисква трансформация на мисли, чувства и състояния. Да се приемеш и със силните, и със слабите си страни и да се промениш. Да си в мир със себе си! Детските роли са за децата, участващи в детски пиеси… Нека се вслушваме в разума и чувствата – за баланс. Балансът носи плодотворност!

Да пази и да усеща себе си, да се търси, открива и да не позволява кой да е да има досег с чувствителността и да наранява душата й – линиите на един възможен урок на майката към дъщерята. Да става любознателна, да избира изкуство, спорт, езици… Да развива даровете си, дадени й по наследство!

В битовия формат на ежедневието: да оправя леглото си, да си сресва косата и да се усмихва. Когато е вече тийнейджър, да знае собствената си стойност, да не се „предлага за трохи”… Да е наясно коя е! Да се радва и да бъде щастлива със себе си. Уверена и откривател на позитивите в характера. С постоянство във всичко, със задаване на въпроси и получаване на отговори, с водене на диалог, като се интересува от себе си и иска стратегически съвети от майката. Тя е център в системата на женското възпитание, а със своите показателни действия формира у детето от женски пол и настройка да подрежда масата, да харесва цветя, да помага във и на семейството, да умее да споделя и да търси подкрепа от родителите. Да представя училищните преживявания и да оказва съдействие на по-малките. В съзнанието на подрастващото момиче важно е майката да изгражда критериите и способите за самооценка и то да вярва в способностите си, да не се влияе от приятелската завист и конкуренцията. Да усвоява техниките за разпознаване кой е и кой не е приятел. Да чете, да се концентирира в създаването на влияеща визия, да мечтае резултатно. .. Много от най-важните решения в живота на момичето майката ги предполага: полезна е изгражданата представа за желаната професия, мечтаната любов  и избираната среда. Безусловната подкрепа и любовта, давана от майката на дъщерята, води до израстването на психически здрава, устойчива, физически умна жена. В прилаганите модели на възпитание е смисълът, по който момичето се изгражда като функционална личност. Майката отваря сетивата на дъщерята и това прави нейното въздействие повече от скъпоценно.

Какви биха били нашите реакции, ако никога не сме изпадали в дадена ситуация, и реално може само да ги предполагаме? В много случаи сме убедени, че се познаваме. Да, но докато не изпаднем в необичайни обстоятелства! Тогава на повърхността може да излязат страхът, паниката, безпокойството и объркаността. Мислим например, че раздялата е нещо неприятно, ама дали сме си предвидили реакцията за нея, която често се оказва неточна. Чувствителността на човека при едни е по-силно изявена, при други не чак толкова. Предположенията са хипотетични мисли за прогноза на собствените очаквания. Когато обаче дойде моментът на действителен факт, става странно и неочаквано.

Готови ли сме да се вглеждаме в собствените си реакции и можем ли в ситуация, в каквато никога не сме попадали, да реагираме адекватно? Преобладава май отрицателният отговор, но това никак не означава, че не е важно да търсим механизмите, с които да си помогнем. Нашите реакции отразяват вътрешната ни съпротива на приемане или отхвърляне. Ние се гневим, крещим, плачем и се объркваме… Според психолозите е нормално да изпитваме всички тези чувства, а в педагогиката са много ясно изразени чрез детското у нас.

Да изречеш подпомагаща фраза, да отвориш коридори на емоциите да изплуват, да излязат на повърхността и да бъдат трансформирани или приети в определена форма – това си ти, такъв в тази ситуация! Приеми себе си ядосан, гневен, тъжен, самотен и объркан. Ще отмине и най-тежката ти буря… Изпитването на различни емоции е човешко, не сме в постоянна медитация. Емоционалната пластичност ни позволява обаче да различаваме емоциите и да бъдем полезни на себе си!

Да погледнем грешките на мъжа към жената – топ 5. Несъмнено всеки носи своята чувствителност и емоционални състояния, а те нерядко са факторът, който води до разминаване с другия.

Първа и най-често допускана грешка – бързината на мъжа за действие и невъзможността за толеранс и търпение. Мъжът е прагматичен и целенасочен като енергия, жената е творчески хаос. Когато мъжът е гневен и нервен, неговата енергия е толкова силна, че може да изплаши и заспало животно. Разбира се, говорим за хората, които не се срамуват да покажат емоциите си. В тази ситуация жената се плаши и започват притесненията й. Голяма грешка в поведението на мъжа е проявата на грубост и липсата на неусещане в ситуацията кога и какво да кажеш.

Втора грешка: мъжът си изкарва яда върху жената и тя се плаши от това състояние, той ляга на дивана и потъва в своя свят, игнорирайки нея.

Трета грешка – критичността. Ако вие сте недоволни от партньора си, знайте, че е хубаво да си прехапете езика и да броите до десет, докато не се успокоите. На никого не му е приятно да е критикуван или осъждан кой е и как действа.

Четвърта грешка – мъжът иска цялото внимание сега, веднага, лишен е от  търпение, такт да изчаква и да бъде толерантен.

Пета, но не на последно място по важност, грешка – мъжът се отнася с нея все едно е баща й в пубертета. Освен това, когато има битов проблем, господа, не я оставяйте сама да го решава. Разрешете го вие – мъже сте, все пак.Или да й погледнете колата, жената е жена.

Грешките на мъжа към жената – топ 5!

Важно е връзката да се гради на спокойна комуникация, а не върху контрол. Вашата съпруга или приятелка не е ваша собственост. Не я  контролирайте за всичко, така нарушавате нейната свободна воля и темп за живот. Мъже читатели, тези грешки са пагубни и не се чудете, ако жените бягат с 300 от вас. Жените обичат да обменят мисли за житейския си опит с мъжете, а много пъти мненията им, ако не са еднакви, то са сходни. И се появяват класации, извеждащи грешките на мъжа към жената в топ 5.

Човешките същества минаваме през умствени, физически и емоционални състояния, между дела и думи… Умеем ли да направим разликата между това, което е само изречено, и това, което е свършено. Факт е, че доста от нас предприемат действия, без да е необходимо въобще да се говори за тях. Самите действия говорят много повече!

В противоречие ли са действията и думите, нещата стават доста сложни. Да, за някои неща е важно колкото да говорим, толкова и да действаме. А ако сме казали нещо, което не е изпълнено, идват „празните приказки”. Нека припомним фразата на Апостола: „Дела трябват, не думи”.

Дали в повечето случаи думите и фразите се реализират на практика? В театъра на живота създаваме впечатления, които понякога са илюзорни!

Да превръщаме своите думи в дела! Първата стъпка е вярата. Следват самодисциплината и самоконтролът. Не успееш ли да създадеш еквивалентно действие, оставаш само с говоренето. Действията надделяват над изговореното. Затова е препоръчително да се фокусираме върху тях. Те ясно и отчетливо показват намеренията и истинността на човека. Кога той неусетно остава между дела и думи и кога умело превръща думи в дела!

Да погледнем грешките на мъжа към жената – топ 5. Несъмнено всеки носи своята чувствителност и емоционални състояния, а те нерядко са факторът, който води до разминаване с другия.

Първа и най-често допускана грешка – бързината на мъжа за действие и невъзможността за толеранс и търпение. Мъжът е прагматичен и целенасочен като енергия, жената е творчески хаос. Когато мъжът е гневен и нервен, неговата енергия е толкова силна, че може да изплаши и заспало животно. Разбира се, говорим за хората, които не се срамуват да покажат емоциите си. В тази ситуация жената се плаши и започват притесненията й. Голяма грешка в поведението на мъжа е проявата на грубост и липсата на неусещане в ситуацията кога и какво да кажеш.

Втора грешка: мъжът си изкарва яда върху жената и тя се плаши от това състояние, той ляга на дивана и потъва в своя свят, игнорирайки нея.

Трета грешка – критичността. Ако вие сте недоволни от партньора си, знайте, че е хубаво да си прехапете езика и да броите до десет, докато не се успокоите. На никого не му е приятно да е критикуван или осъждан кой е и как действа.

Четвърта грешка – мъжът иска цялото внимание сега, веднага, лишен е от  търпение, такт да изчаква и да бъде толерантен.

Пета, но не на последно място по важност, грешка – мъжът се отнася с нея все едно е баща й в пубертета. Освен това, когато има битов проблем, господа, не я оставяйте сама да го решава. Разрешете го вие – мъже сте, все пак.Или да й погледнете колата, жената е жена.

Грешките на мъжа към жената – топ 5!

Важно е връзката да се гради на спокойна комуникация, а не върху контрол. Вашата съпруга или приятелка не е ваша собственост. Не я  контролирайте за всичко, така нарушавате нейната свободна воля и темп за живот. Мъже читатели, тези грешки са пагубни и не се чудете, ако жените бягат с 300 от вас. Жените обичат да обменят мисли за житейския си опит с мъжете, а много пъти мненията им, ако не са еднакви, то са сходни. И се появяват класации, извеждащи грешките на мъжа към жената в топ 5.

Как да разберем, че избраникът или избраницата ни са точно за нас и може да бъде създадено правилно партньорство и хармонична любовна връзка? Тогава, когато вярвате на човека до вас и без думи! Знаете отговора на въпросите, без дори да ги задавате. Тя или той ви носят спокойствие и хармония. Радвате се на споделеност и топлина, прегръщате се и харесвате еднакви неща. Силата на любовта ви се удвоява след всяка ваша среща. Когато сте заедно, изживявате разтърсващи взаимни усещания. Вдишвате го с всяка клетка от тялото си. Невероятен секс, без разкрития кой какво харесва. Пълен синхрон между душата, ума и тялото. Когато не сте заедно, копнеете отново да сте.

Любовна връзка! Химията, нежността и страстта са при вас през цялото време. Когато се прегърнете и се погледнете в очите, благодарите, че сте срещнали човека за вас. Усещането не лъже! Създавате уют дори и в най-обикновените места. След доста години заедно отново и отново се влюбвате. Как да задържим любовта? Оставяме човека да е себе си и го приемаме с позитивите и негативите му. Обичаме всякак това същество. Говорим му кротко и го прегръщаме. Даряваме го с цялата си любов, защото я буди у нас. Оставяме го да се наспи, подаряваме му вълшебна целувка и благодарим за любовта между нас!

Богатство е да срещнеш душата за теб! Тя те мотивира да се развиваш, да растеш, да предизвикваш себе си и винаги те обича – ти си част от едно сърце! Любовна връзка!

Нашата страница е посветена на любовта. Пожелаваме на всички през 2023 година, ако нямат половинката си, да я срещнат и да споделят взаимна, щастлива и истинска любов! Мечтайте, всяка мечта се сбъдва!