Пътешествие

Бърза и лесна италианска рецепта за брускети. На юг от Рим често се предлагат като мезе за аперитив. А и българските, и италианските домати имат запомнящ се вкус! В Пулия например чери доматите ги рязват наполовина, изстискват само семките и вътрешността на домата върху филийка pane pugliese. Този хляб с кръгла форма, подобен на българските погачи, приготвя се от бяло брашно и грис и е доста твърд.

Сега към рецептата за брускети, които се предлагат и в някои ресторанти с  италианска кухня у нас. Необходим е един голям, сочен и узрял домат. Обелваме го, нарязва се на кубчета, слагаме сол и босилек. Препичат се филийки хляб и докато са още горещи, се „намазват“ с чесън от едната страна. Следват още лесни действия. Филийките препечен хляб се поставят в широка чиния, която обаче не трябва да е дълбока. Нареждат се доматите, нарязани на кубчета, при желание се залива със зехтин. Добър апетит с брускети! 

Кулинарно от Весела Иванова, живееща над 30 години в Италия.Благодарим за дарената информация.

Музика, идваща от летните вечери, юлско утро, балетен танц…

Младост във веселие. Рамена на момичета и млади жени. Усмихнати и радостни под звездите със своя кавалер. Ароматно свежо, топлина и слънце.

Летните вечери… Да забравиш всичко, да се посветиш на приятелите си и да бъдеш в забавлението от усмивки!

Рожден ден, имен ден, Свето кръщение на малко ангелче – пълен с мотиви приятен повод да поднесеш цветя и дар от все сърце. Дар от себе си.

Потърсим ли ги, поводите са навсякъде. И да отворим сърцата, особено в ЛЕТНИТЕ вечери – приятни, весели, с любими хора! Поглед към звездното небе и луната – колко много имаме и как се изпълваме с радост и жизнежелания. Балетен танц!

… Сутрин при изгрев…

Малките слънца са заиграли по прозореца. Лъчите сгряват лицето. Радостите, дарявани от природата. Обгръщат ни нежност и благословение.

И след July Morning Слънцето е видимо, приласкава да му се порадваме. Малко тишина и малко концентрация. Тайната на неговите лъчи!

Нашето същество създава благодарност от повтарящи се позитивни емоции. Да престанем да искаме и да претендираме, е трудно, но не невъзможно…

Юлско утро. Малките слънца продължават своя балетен танц по прозореца!…

Да направим малка разходка из много тесните улички (calle di Venezia), типични за Венеция. Близо сме до приказния град. Той е леснодостъпен – на два часа с влак от Триест, на час и двайсет минути от Удине, много удобно е и придвижването с автобус и кола.

Влакът спира на  гара Venezia Santa Lucia и виждаш величество. Поемаме по Strada Nuova. С кецове и в удобно облекло – а cipolla  (да има да събличаш връхната дреха…).

Сезонът е около  Pasqua (Великден).  Северна Италия при хубаво време предлага много топъл обед и следобед, хладни и влажни вечери.

Може и с vaporetto – лодките, които са градският транспорт, или за един специален случай – с  гондолата!!! 

Избираме strada Nuova и гледаме да не се захласнем по безбройните витрини. Вдигайте по-често погледа към небето и към балконите на красивите palazzi. Атмосферата тук е неповторима: хора, шумът им, многоезичие – минават покрай теб и се чудиш кое да усетиш, да видиш и да преживееш! 

Венеция те приветства с изобилие от цветове, аромати  и красота! Впечатленията се редуват. Препоръчвам горещо да се шмугнем в sottoportico,  моста Guglie. Една много спокойна зона – истинската атмосфера.

Венеция е история и развлечения. В уютно барче се освежаваш със spritz –бяло вино, prosecco. По време на окупацията на австро-унгарската армия е било обичайно да „пръснат“ сода във виното, което в тези зони е с висок градус. Оттук идва шприцът…

SALUTE, E A PRESTO VENEZIA! 

CIAO, VENEZIA!

С думи из Венеция, дарени от Весела Иванова

С Каноли, оригинално постижение от традицията на Сицилия, се понасяш като мореплавател в океана на десертите. Сицилианският туризъм цъфти, а десертното изобилие ти носи разтърсващи емоционални преживявания. Разходка по централната главна улица на Катания – безброй сладкарници… Местни и туристи чакат на опашка предстоящото наслаждение с кафе и десерт.

Погледът ми се спира на вафлена фунийка. Пуричка, като  сладоледените, но пълна с крем. В Сицилия производството с шамфъстък и бадем е обичай: от шамфъстъка –  крем Пистачио, от бадема – Ди Мандорле. За да балансират високата степен на сладост в двата продукта, сицилианците ги смесват с рикота. Това италианско традиционно сирене, получавано от суроватката на краве, овче, козе или биволско мляко, наподобява гъста сметана. Има смесен вкус, не е сладко, като маскарпонето, и във всеки  магазин в Италия можеш да го откриеш.

Вафлената фуния на Каноли е пълна с рикота и крем – от шамфъстък, бадем, ванилия или шоколад. Каноли не е висококалоричен. Макар и да сте на диета, опитайте. Комбинацията от Каноли с чаша кафе или капучино ви потапя в захарния басейн на сицилианските изкушения!

Още като стъпиш на сицилианска земя, усещаш силната енергия. Посреща те средиземноморски климат с мека влага и усмихнато слънце. Остава в сърцето ти топлината и енергията на острова. Топли, сърдечни и приветливи италианци се усмихват и ти пожелават приятен престой и те изпълват с енергия.

Кацнахме в Катаня. Веселото слънце огряваше палмите и се откри на хоризонта вулканът Етна. Когато започна екскурзията ни, се озадачихме от странното шофиране на местните. Абсолютно си карат по своите правила… Повечето коли са задрани и ожулени, защото никой не се впряга за ламарините им. Минахме по безброй зеленчукови пазари, след тях много обелки от зеленчуци, и цветарски сергии. Интересна енергия! Беше неописуемо да пипнеш сицилиански портокал и да погледнеш отрупано дръвче с портокали, маслинови дръвчета, мандарини и много финокио. В град, пълен с туристи, първото впечатление е, че почти на всеки ъгъл има катедрала. Има амфитеатър, отворен само по няколко часа през деня, и безброй забележителности. На централната част на самия площад е огромна катедрала и статуя на слонче – всички се снимат с него за късмет. Улиците са дълги и напомнят за права линия – от началото виждаш до края морето. След слона статуя идва фонтан, примамващ игриво туристите с прекрасните си миниводопадни структури.

В катедралата извадихме късмет – течеше служба. Величественият свещеник пораждаше духа на тържествения дитирамб в чест на Създателя, а хората около нас бяха паднали на колене, молейки се. Хорът, нежен и лиричен, придаваше нотка на свързаност и дълбоко преклонение. Енергията в католическия храм бе вълшебна. Вярата се усеща с всяка клетка от тялото.

Разходихме се по главната улица… Сладкарници и ресторанти, чакащи да посрещнат туристите. Ти си в сицилианска среда! Предстоят ни още разкази за острова на топлината и спокойствието, за средиземноморските сицилианци.

Дали се питаме защо в един момент сме в състояние на затвореното сърце и реагираме като деца? Стоим в обвинителен режим и нямаме желание да приемем и другата гледна точка.

Лесно ли е да си груб? Когато си наранен и страдаш – да! Тогава сякаш се капсулираш и вадиш бодлите като таралеж. В поведението на децата наблюдаваме, че често се карат, разменяйки си груби фрази, и затварят сърцата си. Изговарят това, което мислят, сърдят се и после се сдобряват.

Модерно ли е да си груб?

Отвсякъде се виждат ядосани, гневни хора, отказващи да приемат неща, събития и гледни точки. Сякаш спорът е интересен разговор.

Да се върнем към детството. Какво правехте, когато някой ви нагрубеше, как реагирахте?

Важно е думите да се употребяват съобразително. В компанията ни взаимно се обиждаха, случи ми се да обидя баба ми. Тя, дългогодишен уважаван учител по литература и училищен директор, толкова мъдра, че учениците й наизустяват дори Омировата „Илиада”.

И така, употребила съответната дума, получих съответен въпрос. Той беше конкретен – дали знам какво е значението на думата.

Отговорих отрицателно. Последва донасяне на тълковния речник. И се появи предизвикателството. Едва ли си го представяте?!… Да препиша целия тълковен речник – такава бе повелята на учителя по български език и литература, когото опитах да обидя.

Преписването продължи почти година. Разбрах същността на думите и започнах да превръщам речта си в слово. Усвоих, че думите са материя и или лекуваме с тях, или „убиваме”.

За затворените сърца …

Ние блокираме, когато сме обидени, предадени, боли ни или сме излъгани в очакванията ни. Всъщност всичко е въпрос на гледна точка, за която имаме силата да променим във всеки момент.

Ако отвориш сърце и простиш, откриваш нови хоризонти. Преди да укориш, помисли колко бързо си вредиш с вероятността да затвориш сърцето. Никой не е виновен, ако си нещастен, ядосан и не успяваш да се справиш с емоцията. Реагирайте със сърце и умейте да прощавате!

Вероятно сте се питали от коя професия произлизат всички професии. Отговорът е бърз. Това е професията на Учителя! Тя оформя в малката детска глава вярвания, образование, модел, аналитичност, критичност, възприятие на света, любознателност, дисциплина.

Огромна е ролята на учителя във възпитанието чрез образование. Той, ако е роден учител, разгръща потенциала на подрастващите, създава интерес. Истинският учител ще те вдъхнови да поемеш по пътя и да следваш вътрешния си интерес.

А ако израснеш в семейство на педагози? Концентрирано научаваш, че в постоянството е ключът на успеха. Всекидневно да работиш и да разширяваш знанията си по интересуващите те теми още от детска възраст, колкото и големи да са интересите и колкото силно да е желанието.

Безспорно много деца са насочвани от родителите си, но учителят създава увлекателните уроци, които творят потребност от знания за бъдещи професии. Истинският учител ще похвали детето за успеха и ще даде ефектно мнение как то да подобри качеството в изпълняваните задачи. Ще подаде ръка на детето да открие в математическата задача отговора и да успее само…

Учителската професия е призвание. Всеки учител заслужава адмирации. Той е избрал професията, създаваща другите професии!