Талант

Играем ли детски роли, демонстрираме ли модела на ядосаните деца?

Имаш чувството, че всеки е замръзнал в собствена възраст и не мърда напред ментално. Искаме да сме харесани, приемани, да се приспособим към общност… Различните са аутсайдери! Автоматично се включва мисълта, че не съм добър, готин или харесван, като силните на деня или в компанията на вечерта. Излизат комплексите за липса на качества и стойност. Помислете колко пъти сте били като дете! Някой ви се е подигравал или бяхте от тези, които се подигравахте и обиждахте.

Едва ли не сте ставали свидетели в ученическите си години как момчета обиждат и бият момичета и момичетата са с настройка, че момчетата го правят, защото така изразяват афинитет към тях. В главата на момичето заработва представата, че се държат грубо с него, но това е проява на  внимание. Не, мили момичета! Ако момчето, което ви харесва, е грубо, не е нужно да проектира грубостта си върху вас. Вие се възпитавате в мазохистичен модел на любовта – в болезнена любов. Момчето, което ви харесва истински, се държи мило с вас и е добронамерено. В напреднало тийнейджърство момичетата продължават да търпят унизително поведение с вярването, че е от любов. Любовта е щастие, доверие и спокойствие, химия и привличане.

Когато това липсва, си задайте въпроса дали не играете на детски роли. Онези детски роли, които са толкова популярни за времето ни в детските градини.

За да си пораснал, като че ли е добре да преживееш самота, да се опознаеш: кой си, какво ти харесва и да приемеш собствената си същност с всичките странности, да се обичаш. Популярно и предизвикателно е да обичаш себе си! И никой не те учи на това, докато си в етапите, формиращи характера.

Как да усетиш, че си в детска роля или детски роли? Сравняваш се, търсиш защо си нещастен, имаш невисоко мнение за себе си, търсиш постоянно внимание, винаги другите са ти виновни за действия, в които пряко и ти участваш. Много е сложно порастването, нали?!

Обикновено изисква трансформация на мисли, чувства и състояния. Да се приемеш и със силните, и със слабите си страни и да се промениш. Да си в мир със себе си! Детските роли са за децата, участващи в детски пиеси… Нека се вслушваме в разума и чувствата – за баланс. Балансът носи плодотворност!

Какви биха били нашите реакции, ако никога не сме изпадали в дадена ситуация, и реално може само да ги предполагаме? В много случаи сме убедени, че се познаваме. Да, но докато не изпаднем в необичайни обстоятелства! Тогава на повърхността може да излязат страхът, паниката, безпокойството и объркаността. Мислим например, че раздялата е нещо неприятно, ама дали сме си предвидили реакцията за нея, която често се оказва неточна. Чувствителността на човека при едни е по-силно изявена, при други не чак толкова. Предположенията са хипотетични мисли за прогноза на собствените очаквания. Когато обаче дойде моментът на действителен факт, става странно и неочаквано.

Готови ли сме да се вглеждаме в собствените си реакции и можем ли в ситуация, в каквато никога не сме попадали, да реагираме адекватно? Преобладава май отрицателният отговор, но това никак не означава, че не е важно да търсим механизмите, с които да си помогнем. Нашите реакции отразяват вътрешната ни съпротива на приемане или отхвърляне. Ние се гневим, крещим, плачем и се объркваме… Според психолозите е нормално да изпитваме всички тези чувства, а в педагогиката са много ясно изразени чрез детското у нас.

Да изречеш подпомагаща фраза, да отвориш коридори на емоциите да изплуват, да излязат на повърхността и да бъдат трансформирани или приети в определена форма – това си ти, такъв в тази ситуация! Приеми себе си ядосан, гневен, тъжен, самотен и объркан. Ще отмине и най-тежката ти буря… Изпитването на различни емоции е човешко, не сме в постоянна медитация. Емоционалната пластичност ни позволява обаче да различаваме емоциите и да бъдем полезни на себе си!

Да погледнем грешките на мъжа към жената – топ 5. Несъмнено всеки носи своята чувствителност и емоционални състояния, а те нерядко са факторът, който води до разминаване с другия.

Първа и най-често допускана грешка – бързината на мъжа за действие и невъзможността за толеранс и търпение. Мъжът е прагматичен и целенасочен като енергия, жената е творчески хаос. Когато мъжът е гневен и нервен, неговата енергия е толкова силна, че може да изплаши и заспало животно. Разбира се, говорим за хората, които не се срамуват да покажат емоциите си. В тази ситуация жената се плаши и започват притесненията й. Голяма грешка в поведението на мъжа е проявата на грубост и липсата на неусещане в ситуацията кога и какво да кажеш.

Втора грешка: мъжът си изкарва яда върху жената и тя се плаши от това състояние, той ляга на дивана и потъва в своя свят, игнорирайки нея.

Трета грешка – критичността. Ако вие сте недоволни от партньора си, знайте, че е хубаво да си прехапете езика и да броите до десет, докато не се успокоите. На никого не му е приятно да е критикуван или осъждан кой е и как действа.

Четвърта грешка – мъжът иска цялото внимание сега, веднага, лишен е от  търпение, такт да изчаква и да бъде толерантен.

Пета, но не на последно място по важност, грешка – мъжът се отнася с нея все едно е баща й в пубертета. Освен това, когато има битов проблем, господа, не я оставяйте сама да го решава. Разрешете го вие – мъже сте, все пак.Или да й погледнете колата, жената е жена.

Грешките на мъжа към жената – топ 5!

Важно е връзката да се гради на спокойна комуникация, а не върху контрол. Вашата съпруга или приятелка не е ваша собственост. Не я  контролирайте за всичко, така нарушавате нейната свободна воля и темп за живот. Мъже читатели, тези грешки са пагубни и не се чудете, ако жените бягат с 300 от вас. Жените обичат да обменят мисли за житейския си опит с мъжете, а много пъти мненията им, ако не са еднакви, то са сходни. И се появяват класации, извеждащи грешките на мъжа към жената в топ 5.

Аранжираните, ясни и видими неща са предпочитано състояние за любителите на подредеността. Вероятно някои, търсейки причинно-следствени съотношения,  допускат, че колкото си по-разхвърлян, толкова повече животът ти е пълен хаос. Ежедневни ситуации ни дават повод за поглед към себе си и дома. Подреден или разхвърлян е той, пазим ли стари вещи, прибори, чаши, чинии, обувки – неща, от които нямаме нужда, или сме си подредили всичко и излишното е отстранено.

Подредеността се нарежда измежду най-ценните добродетели. Важно е да организираш хаоса – така  мислите, делата и животът ти са в подредба. От водещите по ценност човешки качества е да бъдеш честен към себе си, да признаваш грешките и недостатъците си и да се опитваш да ги трансформираш ползотворно. Неслучайно хората,  пазещи вещи или имащи сантименталност към старото, трудно се отварят за новостите. Дали ще е в консервативен план за дрехи, настройка към тип лица или възможности. И така някак си се пренасят в миналото или влизат в статично състояние.

Сведената до минимум вещомания е полезна. Както трупаш вещи, така не искаш да пуснеш модели на поведение. Както не желаеш да отвориш сърцето си за нови неща, така седиш в капана, че там, където си, е предобре и не те е грижа да подредиш и да се освободиш.

Как да станем подредени? Сигурно този въпрос често ангажира съзнанието. Едно от решенията е да вземем голяма торба и да изхвърлим или дарим непотребни за нас дрехи и вещи. Вместо да преядем с останала  храна, да нахраним бездомно животно. Да спрем излишното колекциониране на вещи. Вместо да използваме хората, да използваме вещите и да даряваме хората с внимание. Подредеността и точността са добродетел!

Тези, които мислят и анализират, преди да действат, са приемани за носители на мъдрост. Идва ли мъдростта от опита и многото допуснати грешки?

Как да мислим и да анализираме решенията ни така, че да бъдат мъдри? Това е въпрос от серията въпроси, които ни вълнуват. Ако се поддаваш на импулса и на моментното прибързано заключение, в повечето ситуации е грешка. Съумяваме ли да се учим от грешките си, или постоянно се въртим в омагьосан кръг и ги повтаряме?

Да наблюдаваш подрастващите в това отношение, е интересно. Децата могат  да правят една и съща грешка дори и незабелязано, та докато не се опарят и не ги заболи. При танците много често в еуфория научено грешно се „затвърждава” и изглежда правилно. Как ние обаче, като пораснали хора, да предотвратим едни и същи грешки и да не ги допускаме повече? Отговорът е да постъпваме мъдро – тоест да бързаме бавно. Всекидневно сме изправени пред вземане на решения. Под емоция или под мисловен модел, на нас ни се налага да решаваме. Кога решението е мъдро? Когато си в лекота и спокойствие; когато знаеш интуитивно кое е правилното. Следваш вътрешното си усещане, а то не бърка. Мъдрост може да има и едно малко дете. Зависи каква  родова памет е кодирана в клетките ни. Мъдростта изисква внимателен анализ на ситуацията и три пъти да мериш, а само един да режеш. Мъдрост!

У жената бликат емоциите. Изтъкани сме от тях. В дните на Black Friday правим ли емоционални покупки? Да пазаруват, за жените е познато удоволствие. Колко често купуваме не защото ни е необходимо, а защото така искаме! Дължи се на емоциите ни, но до каква степен не можем да спрем навреме да пазаруваме емоционално и да се объркваме.

Жените, сложни емоционални същества, 90 % объркват  силния пол. Стихиите на женската същност са необятни – тръгваме по магазините за едно, а излизаме с различно. Намерението е за зелено палто, а купува;e бежово, защото то е нашето. Ето защо понякога емоционалните решения са ни грешни.

Как да разберем, че емоциите играят ролята на враг? Да си дадем един ден за размисъл. Ако ден е малко, дайте си три. След това преценете. Повечето от нас почти постоянно са в състояние, че нямат какво да облекат. И са винаги тръгнали за нещо ново, а се оказваш пълна с вещи и необличани дрехи, оставили гардероба без пространство. Емоциите, ако не успяваме с контрола върху тях, може да са сериозен опонент. Говорим за емоционалното пазаруване и харченето в него.

Ако не са дрехи, ще е нещо за дома. Или да трупаме, за да запълним някаква емоция. Други хапват сладко, залитат да пият, за да напълнят емоциите, чисто по женски. А най-запълващата емоция е балансът да се стопираш навреме и да си задаваш въпроса коя емоция храня сега?

Обикновено дрехите ни карат да се чувстваме красиви, храната – щастливи, а алкохолът – отпуснати. Постигането на баланса подпомага да имаме работещия отгвор дали емоциите са наш враг, или наш партньор!

Ако не спрем навреме да говорим, изпускаме събеседника си – знаем ли това?  Зачестяват ситуациите, в които мярката се изплъзва и контролът е изгубен. Търсещите постоянно внимание не усещат кога прекаляват. Липсата на мерило за граница ни лишава от възможността да я поставяме в необходимия момент. Независимо дали преяждаме, препиваме, преспиваме, преекспонираме събития.

Знаем ли?…

Ако усещаш докъде, мярката носи позитиви. Тя е гарант и за спокойствие. Обучавани ли сме в такива способности? Нека погледнем към детството си. Ние сме това, което сме усвоили като навици в него. Навиците се автоматизират и ги прилагаме без предварителен замисъл.

Усетът за мярка, имаш ли го и имаш ли я? Ако ти е най-сладко, докато ядеш, спри! Ако усещаш, че отегчаваш хората с многото информация, която искаш да споделиш, спри! И се вгледай дали си прекалил. То личи…

Знаем ли?…

Много от нас търсят докъде, как и докога. Отговорът е един – бъди спокоен, ненапрегнат и равновесен във вербалните и поведенческите ходове!

В тази дума – приятелство, може да стоят закодирани модели от миналото, които ни  държат дълготрайно. Замисляли ли сме се кой ни е приятел и кой не? Да погледнем към възможните „рецепти” за проверка за истинско приятелство.

Мъж или жена, винаги е до теб и винаги те пита как си. Подкрепя те и в болка, и в радост. Изслушва историите ти и застава зад теб, дори да вижда, че не си прав.

Истинският приятел те приема такъв, какъвто си: във всичките ти състояния. Приема и тъмната ти страна, и светлината ти, но грабва твоята ръка и те води към по-добри и светли мисли. Истинските приятели се усещат със сърцето. Те са там, и то без да ги молиш.

Ако имаш проблем и се чудиш дали ще ти се помогне от човек, за когото мислиш, че ти е приятел, означава, че му нямаш доверие. В много ситуации хората се нагаждат, за да контактуват.

Мерилото за истинско приятелство?

Да довериш себе си на някого и той да ти е верен. Да обичаш човека и в болест, и в щастие. Да имате еднакви ценности.

С годините отсяваш хора, остават „проверените” през времето. Ако ти си приятел със себе си, създаваш зряло и истинско приятелство, умееш да подкрепяш, да изслушваш, да обичаш и да цениш. Даваш и получаваш любов.

Предизвикателстово е да градиш доверие с приятелите! С постоянно, всекидневно присъствие, мила дума, жест и изречението от типа „Не си Сам или Сама”. Любов има във всяко взаимотношение, но приятелството изисква ежедневна грижа и внимание.

За някои приятелства това не е необходимо, но женските приятелства със сигурност се нуждаят. Женско приятелство, основано на любов и взаимност, може да е вечно. Стига да искаме!…

А дали съществува приятелство между мъжа и жената, тук се намесват различни мнения. Всеки има право на своето. Едно от тях е да, възможно е съществуването му.  

И все пак, хубаво е все повече да се залага на заедността независимо от какъв пол сме!

Децата са нашето богатство, нашите учители, нашите ангели, слезли от небесата, за да ни покажат пътя – правилния път, а денят на детето е всеки ден!

Само да можехме да се вгледаме в очите им и да ги следваме. Техните разсъждения са отзвук на нашите действия и прояви, на нашите думи и дори на тайните ни намерения.

Нека запомним, че денят на детото е всеки ден, и да превръщаме всеки наш миг покрай децата ни в празник и желание за игра. Те се смеят с очите си, преди да се усмихне личицето им. Да се научим от тях колко е прекрасен животът, колко е радостен и лек! Да се поспрем и да се зарадваме на малките и хубавите неща около нас. 

Не отрупани с вещи и играчки ще ги научим да са по-щастливи! Децата разбират значението на една малка рокличка за куклите им, ушита от старите шорти. Ето, това позволява да развинтят фантазията и въображението. Нека сами да изобретяват количките, къщите или леглата, нужни им в ежедневните игри.

А когато се „изгубят“ в тайния свят, детския свят, са толкова ценни.

Денят на  детето е всеки ден! Само да го осъзнаем и да се радваме наравно с тях, да сме им благодарни, че са покрай нас и ни водят!

Замисляли ли сме се ,че всеки един от нас по различен начин разбира смисълът на днешния ден.Много хора взимат за даденост дните си без да осъзнават ,че най важното нещо което не се знае колко ни е отредено е времето.Дали всичко което правим през деня е със смисъл или без е въпрос на личен избор.Когато човек премине през доста сериозни здравословни предизвикателства осъзнава ,че живота е много кратък.Тогава всеки един започва да цени всеки един момент от деня.Едно от най отегчаващите неща за хората оценяващи времето си са безсмислените разговори,излишни спорове и агонизиращи взаимотношения.Дали не е необходимо да се знае чисто математически колко време през целия си живот човек чете книга,гледа телевизия,яде ,мие си зъбите,говори,работи,свири,спи,пее,и въобще всичко което правим през деня.Много е хубаво да имаме смисъл в деня си и това е любовта.Любовта да пием кафе сутрин,да работим това ,което увеличава щастието и удовлетворението ни ,да обичаме и да сме обичани,да се прегръщаме ,да спортуваме,да се порадваме на въздуха,слънцето ,водата,дърветата.Да усетим енергията на забързания град или да усетим спокойствието на морето или свежия въздух в планината.Всеки ден е един своеобразен подарък,много хора не успяват да го получат.Затова е важно да го оценим и да си дадем сметка кое е най приоритетно за смисъла на деня ни.Осъзнайте ,не сме вечни и да не се приемаме толкова на сериозно.Да пеем да сме усмихнати и да умеем да прощаваме.Бъдете оценяващи деня си и дано всеки един момент е изпълнен със смисъл и радост.