Тийн-ейдж–ър

Играем ли детски роли, демонстрираме ли модела на ядосаните деца?

Имаш чувството, че всеки е замръзнал в собствена възраст и не мърда напред ментално. Искаме да сме харесани, приемани, да се приспособим към общност… Различните са аутсайдери! Автоматично се включва мисълта, че не съм добър, готин или харесван, като силните на деня или в компанията на вечерта. Излизат комплексите за липса на качества и стойност. Помислете колко пъти сте били като дете! Някой ви се е подигравал или бяхте от тези, които се подигравахте и обиждахте.

Едва ли не сте ставали свидетели в ученическите си години как момчета обиждат и бият момичета и момичетата са с настройка, че момчетата го правят, защото така изразяват афинитет към тях. В главата на момичето заработва представата, че се държат грубо с него, но това е проява на  внимание. Не, мили момичета! Ако момчето, което ви харесва, е грубо, не е нужно да проектира грубостта си върху вас. Вие се възпитавате в мазохистичен модел на любовта – в болезнена любов. Момчето, което ви харесва истински, се държи мило с вас и е добронамерено. В напреднало тийнейджърство момичетата продължават да търпят унизително поведение с вярването, че е от любов. Любовта е щастие, доверие и спокойствие, химия и привличане.

Когато това липсва, си задайте въпроса дали не играете на детски роли. Онези детски роли, които са толкова популярни за времето ни в детските градини.

За да си пораснал, като че ли е добре да преживееш самота, да се опознаеш: кой си, какво ти харесва и да приемеш собствената си същност с всичките странности, да се обичаш. Популярно и предизвикателно е да обичаш себе си! И никой не те учи на това, докато си в етапите, формиращи характера.

Как да усетиш, че си в детска роля или детски роли? Сравняваш се, търсиш защо си нещастен, имаш невисоко мнение за себе си, търсиш постоянно внимание, винаги другите са ти виновни за действия, в които пряко и ти участваш. Много е сложно порастването, нали?!

Обикновено изисква трансформация на мисли, чувства и състояния. Да се приемеш и със силните, и със слабите си страни и да се промениш. Да си в мир със себе си! Детските роли са за децата, участващи в детски пиеси… Нека се вслушваме в разума и чувствата – за баланс. Балансът носи плодотворност!

Да пази и да усеща себе си, да се търси, открива и да не позволява кой да е да има досег с чувствителността и да наранява душата й – линиите на един възможен урок на майката към дъщерята. Да става любознателна, да избира изкуство, спорт, езици… Да развива даровете си, дадени й по наследство!

В битовия формат на ежедневието: да оправя леглото си, да си сресва косата и да се усмихва. Когато е вече тийнейджър, да знае собствената си стойност, да не се „предлага за трохи”… Да е наясно коя е! Да се радва и да бъде щастлива със себе си. Уверена и откривател на позитивите в характера. С постоянство във всичко, със задаване на въпроси и получаване на отговори, с водене на диалог, като се интересува от себе си и иска стратегически съвети от майката. Тя е център в системата на женското възпитание, а със своите показателни действия формира у детето от женски пол и настройка да подрежда масата, да харесва цветя, да помага във и на семейството, да умее да споделя и да търси подкрепа от родителите. Да представя училищните преживявания и да оказва съдействие на по-малките. В съзнанието на подрастващото момиче важно е майката да изгражда критериите и способите за самооценка и то да вярва в способностите си, да не се влияе от приятелската завист и конкуренцията. Да усвоява техниките за разпознаване кой е и кой не е приятел. Да чете, да се концентирира в създаването на влияеща визия, да мечтае резултатно. .. Много от най-важните решения в живота на момичето майката ги предполага: полезна е изгражданата представа за желаната професия, мечтаната любов  и избираната среда. Безусловната подкрепа и любовта, давана от майката на дъщерята, води до израстването на психически здрава, устойчива, физически умна жена. В прилаганите модели на възпитание е смисълът, по който момичето се изгражда като функционална личност. Майката отваря сетивата на дъщерята и това прави нейното въздействие повече от скъпоценно.

Постоянството и дисциплината – ето две от най-тежките задачи за съвременния човек, живеещ във водовъртежа от опции. В ерата на високите технологии всичко идва по най-бързия начин: кликваш и си поръчваш храна, пазаруваш онлайн. Не се налага да изминаваш потребителско разстояние, да обикаляш магазини, без много усилия ставаш притежател на заявените стоки. Може да не чистиш, а да си наемеш чистачка или да придобиеш робот прахoсмукачка.

По-ранните генерации помнят, че „мързелът” стоеше сравнително далече при тях още от детството. На десет например започваш да помагаш вкъщи. Възпитан ли си да можеш, не ти харесват оправданията…

Изкуството и спортът изискват тренировки. Идва популярната латинска сентенция Repetitio mater studiorum est – Повторението е майка на знанието. Свириш на пиано, искаш да научиш произведението, трябват репетиции; повтаряш го, докато го превърнеш в усвоено, в автоматизирана способност. Същото е и в спорта и танците.

Дисциплината носи успехи, последователността гарантира постижения. Условията на съвременния свят затрудняват спазването на режим, формирането в модели на дисциплина. От ранна възраст детето има достъп до устройства, за които понякога дори във фантазията си не допуска, че съществуват. Според светогледната нагласа на родителското тяло то отрано прави контакт с изобретенията на техниката. Нека уточним – да си модерен, е едно; да изпреварваш времето в употребата на онова, което следва да използваш след години, съвсем друго!…

Съществува мнение, че практикуването на спорт, изкуство – инструмент или танци, и процесите, свързани с насоченост към определено постижение, формират дисциплина. Да, формират – практиката го доказва!

Когато детето е насочило енергията си концентрирано, трупа умения, има двигателна активност, то е предразположено към по-добро здравословно състояние и житейски успехи след адекватно решаване на ситуациите.

Свободията води до анархия и разбити мечти. Дисциплината – вътрешно състояние на личността с външни прояви, носи резултатност. Овладяна ли е като техника и прилага ли се в последователност, тя се превръща в константна предпоставка за ефективни постижения!   

Тези, които мислят и анализират, преди да действат, са приемани за носители на мъдрост. Идва ли мъдростта от опита и многото допуснати грешки?

Как да мислим и да анализираме решенията ни така, че да бъдат мъдри? Това е въпрос от серията въпроси, които ни вълнуват. Ако се поддаваш на импулса и на моментното прибързано заключение, в повечето ситуации е грешка. Съумяваме ли да се учим от грешките си, или постоянно се въртим в омагьосан кръг и ги повтаряме?

Да наблюдаваш подрастващите в това отношение, е интересно. Децата могат  да правят една и съща грешка дори и незабелязано, та докато не се опарят и не ги заболи. При танците много често в еуфория научено грешно се „затвърждава” и изглежда правилно. Как ние обаче, като пораснали хора, да предотвратим едни и същи грешки и да не ги допускаме повече? Отговорът е да постъпваме мъдро – тоест да бързаме бавно. Всекидневно сме изправени пред вземане на решения. Под емоция или под мисловен модел, на нас ни се налага да решаваме. Кога решението е мъдро? Когато си в лекота и спокойствие; когато знаеш интуитивно кое е правилното. Следваш вътрешното си усещане, а то не бърка. Мъдрост може да има и едно малко дете. Зависи каква  родова памет е кодирана в клетките ни. Мъдростта изисква внимателен анализ на ситуацията и три пъти да мериш, а само един да режеш. Мъдрост!

Ситуации от ежедневието ни показват т.нар. болно его. Мислиш си, че винаги си прав, а другата гледна точка е грешна.

Имаш толкова комплекси, че когато някой те заинтригува със създаден продукт или външен вид, кола, телефон, титла, веднага искаш да се покажеш колко си по-голям от него, сравнявайки се и приземявайки го с дефекти, кусури и критика.

Смяташ се за единствен до такава степен и не допускаш, че за един си слънце, а друг може дори и да не го трогваш. Доказваш се на всяка цена.

Можеш да стъпчеш човек емоционално, без да ти мигне окото. Винаги си с вирнат нос – вижте кой съм! Болно его…

Делата да говорят повече, отколкото самите ти думи, не важи за теб с пълна сила. Изтъкването ти става на всяка цена. А отговорът е да се вглеждаме в себе си!

Преди да бъдат давани оценки, мнения, нека се мисли и за това – има ли изтъканост от комплекси. И дали красивите жени не успяват да извадят на хора с комплекси тяхното болно его?! Интересен казус за следващи теми.

Втора  статия от Доброто възпитание – луксът на XXI  век

Наблюдаема е ситуацията, че в много семейства децата нямат право на глас, в други те са изслушвани и изразяват мнението си, анализират се ценности в процеса на семейното възпитание. Продължаваме с илюстрация от семейство на педагози, както бе започнато в първата част на публикациите по темата за семейното възпитание.  Литераторът и дългогодишен директор на училище носи тълковния речник, задава задачи на децата да анализират думите от него, които са използвали в речта си. Това, безспорно, формира умения, а особено при възникването на полемика те помагат много. Работа с речника и подбрани текстове изиграва съществена роля за създаването на собствен изказ и развитие на индивидуалните начини в изрязаването. Сега, в динамичните комуникации, да си адекватен в употребата на изразите и да постигаш комуникативната цел, е повече от необходимо. Съвременници сме на други темпове в общуването, налагат го обстоятелствата на времето…

Овладеният стил на комуникация е от факторите, които подсказват също кога, какво и доколко да бъде изговаряно пред децата. Спор, противопоставяне или остра разпра между възрастните у дома може да породи редица негативни последици в детското съзнание. Децата не са длъжни да търпят нервността на родителите си, не ги напрягайте излишно – това е пагубно!

Ако вие сте в лоши отношения със семейния партньор, не им създавайте грешни представи за семейната среда. Защото те, като се отделят от вас, копират видения вкъщи родителски модел. Неслучайно психолозите подчертават, че  деца, ставали свидетели на грубост, демонстрират грубост и отрицателни прояви в обществото.

Създавайте атмосфера, носеща усещането за празник. Коледа и Нова година са блестящи поводи за това, но не само тези дни, разбира се! Търсете танца и музикално-песенното начало. Работете за оптимизма. Научиш ли децата си на техниките на радостта, след време те ще създават емоционалните домашни пространства, изпълнени с позитивната енергия и действията на празничната оцветеност.

Избягвайте негативните модели – дават отпечатък за цял живот. В семейното огнище има много ценност и ценности, но най-важна сякаш е единицата за благодарност към родителите и рода. Кръвта вода не става, подсеща ни народната мъдрост. Ако погледнем като формула във времето: до 18 години  даваш основа на умен, способен, уверен и вярващ в себе си човек да успява самостоятелно да се грижи за себе си и да се връща в бащината къща. Без да очаква да взема, а да дава любов, покрепа и радост. Една от възможните доказателствени сцени за постигнато възпитание, предадени и усвоени ценности.

Ако не спрем навреме да говорим, изпускаме събеседника си – знаем ли това?  Зачестяват ситуациите, в които мярката се изплъзва и контролът е изгубен. Търсещите постоянно внимание не усещат кога прекаляват. Липсата на мерило за граница ни лишава от възможността да я поставяме в необходимия момент. Независимо дали преяждаме, препиваме, преспиваме, преекспонираме събития.

Знаем ли?…

Ако усещаш докъде, мярката носи позитиви. Тя е гарант и за спокойствие. Обучавани ли сме в такива способности? Нека погледнем към детството си. Ние сме това, което сме усвоили като навици в него. Навиците се автоматизират и ги прилагаме без предварителен замисъл.

Усетът за мярка, имаш ли го и имаш ли я? Ако ти е най-сладко, докато ядеш, спри! Ако усещаш, че отегчаваш хората с многото информация, която искаш да споделиш, спри! И се вгледай дали си прекалил. То личи…

Знаем ли?…

Много от нас търсят докъде, как и докога. Отговорът е един – бъди спокоен, ненапрегнат и равновесен във вербалните и поведенческите ходове!

Първа статия от поредицата Доброто възпитание – луксът на XXI  век

В годините възпитанието се променя, а днес семейното възпитание губи от стойността си. Родителите дават на на децата си право на всичко, превръщат ги в принцове и принцеси. Респектът, уважението към по- възрастните започва видимо да липсва.

Представяме модел на  семейно възпитание във фамилия на педагози.  Започваше се с учтивия поздрав „Добро утро!”, макар и да си недоспал и в недобро настроение.

Следва подредба на леглото, смяна на пижамата с дневните дрехи. Навик за хигиена на дрехите и любезен поздрав за настроение. Това е доста важно да се усвои в детството.

След основните хигиенни навици идва благодарността към по-големите, погрижили се за закуската, че са я осигурили. Ако тръгваш за училище, бъди чист, с излъскани обувки и сресана коса. Спретнатият външен вид е доказателство за усет, поведение и добро възпитание.

Където и да си – в  рейса, трамвая, на път за училище, поздравявай любезно! А ако някой е ядосан на света, подмини.

Когато отидеш на училище, бъди любознателен в усвояването, проявявай засилено любопитство. Като контактуваш  с учителите си, проявявай вежливост, отнасяй се с респект!

Имаш ли проблем в училище, сподели с родителя и помоли за помощ. Хората в семейството биха направили всичко по силите си, за да си добре. Казват ли ти, че дадени деца не са твоите приятели или събеседници,  вслушвай се! Родителите виждат и преценяват твоята емоционалност и капацитета за анализ на ситуацията по-добре от теб. Когато вкъщи ти изговарят истина, която обаче  не ти харесва и не ти е изгодна, помисли и разсъждавай! Може би имат това право – те те отглеждат и щом си подрастващ, носят отговорност за твоите действия и постъпки. Уважавай баба ти и дядо ти: дали са живот на твоите родители, благодарение и на тях си на този свят. Интересувай се от рода си и изучавай семейните истории.  Домашната среда формира и в израз на любов и емоции с прегръдки, целувки и нежност.

Ако сте много буйни и емоционални, доверете се на преценката на родителя си за спорт или изкуство, където да извадите енергията и да създадете здравословни навици, изграждащи силен дух. Ще имате и здраво тяло!

Във втората част на послания от моя род си спомням, че мама ми казваше: „Поздравът трябва да бъде ясен, уважителен, с поглед в човека, към когото е насочен“. Вярно е това! Много е важно! Да дадеш, макар и за малко, внимание и любезност. Твоята добра енергия да подари малко „уют“ и ведрост!

Още в семейството се използваше „Ако обичаш!“,  „Моля те!“, „Бъди така добър!“, „Може ли?“.  Послания от моя род! Сега всичко това е изчезнало от взаимоотношенията между хората. Защото властват арогантността, агресивността и своеволието.

БЛАГОДАРЯ! ВЪЛШЕБНАТА ДУМИЧКА! Тя е разковничето към всичко, което се крие в нашата природа на човечност, равноправие и обич!

Приятната обстановка и хубавият поглед  създават атмосферата, от която първо ти имаш нужда, а оттам и всички останали. Това, че не си спал добре или имаш лоши мисли в главата си, не означава, че трябва да „отровиш“ живота на някого.

Послания от моя род!

Да отвърнеш на едно обаждане, също е възпитание. Звънва телефончето, на екрана е изписано името на човека, който те търси. Не изпитвай отегчение, не прави физиономия, а отговори!…

Много може още да се каже, но засега ще спра до тук!

Животът е толкова хубав, нека се въодушевим и да го живеем с респект към себе си и ближния!

Весела Иванова 

Балансът е част от нас, но повечето хора се лутат от крайност в крайност, докато стигнат до него. Изправени пред различни ситуации, ние често позволяваме вътрешното ни спокойствие да бъде повлиявано от разговор или ситуация.

В много случаи опонираме с отхвърлящо мнение или приемаме, ако мненията съвпадат. Залитаме и хабим жизнена енергия в доказване на правотата си или да доказваме колко голяма е нашата компетентност. Това е особено характерно за пубертетския период, макар че и възрастните нерядко попадат в този модел.

Как да намерим баланса, като даваме правото на мнение, без да съдим? Възможно решение е да изразяваме собствената ни гледна точка и да оставяме човека да изживее своята опитност.

Присъстващ в нас, балансът изисква да замълчаваме, чувайки своя вътрешен глас. Постоянно искате още повече и повече. Това са симптоми, че сте извън баланс на организма, без да сте го разбрали. Не се примирявате с това, което е, и искате да го нагласите по вашия калъп. Манипулирате мисленето на близките си, за да стане на вашата… Спорите, доказвате правотата си и се карате, изпадате в леки депресивни саморазрушителни мисли за справедливост.

Всеки има право на гледна точка, може да прави опити, да греши, но не и да вреди на другия. Когато обаче грешките засягат подрастващи, идва вероятността да бъдат нанесени множество травми и произтичащи от това проблеми.

Балансът е жизненоважен и колкото по-скоро разберем, че той сам по себе си е в нас, толкова по-добре. Ние имаме моменти на тъга и безпокойства, но за възръщането на баланса подпомагат разходката сред природата, дишането на чист въздух и хубавият сън.

Намирането на хармония идва и от здравословния живот на ума, душата и тялото ни. Балансът е енергийно състояние, което повлиява и върху хората около нас. Заредени ли сме с баланс, то ние го предаваме и на другите, а това може да се превърне във вдъхновяващо действие за тях!