С постоянните повели за забрана да не правим нещо, че е много страшно, може да се ударим, да се изгубим… – ето как от деца ни възпитават в страх. Формирано по този начин, детето расте с неувереност в собствената си преценка и постоянно търси външното одобрение.
В населените места с по-малко жители, към които се отнасят и малките градове, може да бъде констатирано състояние на по-тежък страх, тъй като обикновено почти всички се познават, а „наложена” практика в езиковото поведение са анализите и коментарите. Особено често обсъжданията идват от онзи тип хора, наричани и кибици. При тях любопитството към чуждата съдба е силно развито.
Страх от болест, страх от бедност, страх от измама, страх от приказките на хората, страх от изоставяне, от подигравка. Страх, че не си достоен такъв, какъвто си; страх, че си напълнял, страх от природни бедствия, от война, от промяна, от неодобрение, от отхвърляне, от самия страх. Страх, страх, страх!
Нищо сигурно няма в този променящ се свят и затова благодарете за всеки ваш нов ден. Вие сте късметлия, че тази сутрин сте се събудили. Вярвайте и бъдете позитивни. Напоследък стана натоварващо за психиката на повечето от нас в резултат на пандемията и нейните последствия. Имаме обаче себе си, носим талант и вяра.
Водещо е да концентрираме мисли, изпълнени с вяра. Надежда съществува, дори и при на пръв поглед отчайващи събития. Историята ни припомня, че вярата е крепила нашия велик народ. Вярата я притежаваме в ДНК-то! Страховете може да бъдат преодолявани. Вярата надмогва страха