Свежо и екзотично ухание на аромат от зима обземаше цялата кухня. Коричките от портокала и лимона слагахме върху печката. Пренасяхме плодовия вкус и в другите стаи.
Зима!
Толкова красота, топлина и светлина – от натрупалия сняг, от печката на дърва в кухнята. Брат ми си криеше под чинията някое и друго парченце наденичка…
Татко беше любител на месото. Любимите ни блюда, типични за зимния сезон: сармичките с кисело зеле и картофи огретен на мама, наденичките на жар, сякаш са пред погледа ми. И към тях белени ябълки и орехи.
Вечерите минаваха в музика и танци, съгласие, спокойствие и хармония. Жива картина, част от теб завинаги!
В бялата зима с братчето ми в шейната от детската градина до вкъщи. Татко, благодаря ти! Щастието е в семейството!
Пада хубав сняг – мек, бял, пухкав и много мокър. Сутрин ме събуждаше шумът на голямата дървена лопата, с която татко разчистваше снежната покривка в двора, та през пътната врата и чак до пътечката в центъра на улицата. Образуваха се високи белоснежни преспи.
На моята улица, разположена на баир, всички правеха проходима пътечка и я засипваха с отпадъците от печките, горящи на дърва и въглища. Сгурията покриваше прохода.
Спускането с шейна по баира… Чаках нетърпеливо да идем на нашата снежна писта. Слагах главица зад гърба на татко, да не ми духа вятърът в лицето. Вълшебство, мир и адреналин!…
Минехме ли втора смяна в училище, изкушението беше огромно. Трябваше да са готови домашните, да слушаме класическа музика по „Хоризонт” и да напишем в дневника кое е произведението и кой композитор е авторът му, да знаем диригента на изпълняващия го оркестър. Повече от приятно, но отвън „звънчетата на джуджетата“ те приканват и никак не бяха милостиви. Наруших правилата и излязох за десет минутки. Времето вървеше неусетно, върнах се вкъщи вир-вода. Най-мокри бяха ботушките. Слагам ги на отворената вратичка на печката – тя весело бумти. Стоях и чаках да се изсушат, но те не са от хартия. Бутнах ги по-навътре.
Чудната атмосфера ме водеше навън, а когато се сетих за „греещите се” ботушки, единият буквално се беше опекъл…