Така сме устроени, че винаги търсим и искаме повече, но дали умеем да благодарим за това, което е в момента, и да го оценяваме?
Стара фраза напомня, че око, което е недоволно на малкото, дето има, няма да е доволно и на голямото, което му се дава. Залети сме от „страстта” да искаме повече от себе си, партньора, да търсим постоянно във взаимотношенията. Губим момента на благодарност!
Умеем ли да благодарим?!
Лесно замененяме мислите си към липси – какво трябва да е, че пропускаме възможности да благодарим за жеста. В много ситуации изискваме повече, отколкото даваме, и контактът става абсурден.
Когато сте даващ човек, дали можете да приемете, че възможността за даване се изразява в притежаваното за момента.
В много ситуации детският принцип присъства и при хората в по-зряла възраст. Получавате внимание, но не е това, което сте очаквали, и започвате с недоволствата. Човекът отсреща го усеща и иска да промени нещата, обаче ситуацията е напрежение. Забелязвате ли, тези състояния станаха характерни и за мъжете, и за жените? Оценете всичко, което имате навреме! Известна е онази приказка, че никой не ни е длъжен да ни дава нещо… Възпитанието, уважението и приемането е основно за добри и хармонични взаимоотношения. Оценете и благодарете за здравето си, за приятелите, за партньора!
Така сме устроени ние, хората, че не успяваме да благодарим навреме и оценяваме, като ни заболи… Разбирателството, човешки подадената ръка в труден момент, настроението или любовта.
Никога нищо не приемайте за даденост, а мрънкането и недоволството носят още и още липси, гняв, болка и тъга. Търсим баланс и хармония, но не работим върху себе си. Концентрираме се върху другия и върху това, което е трябвало да бъде, ама според нас. Да насочим соченето не към другия, а към собствената си същност. Етическо правило е да се отнасяш към другите с това уважение, оценяване и благодарност, както искаш да се отнасят с теб.
Оценявайте всеки човек, дал ви от най-скъпото – от своето лично време. Оценявайте времето и енергията си! Тя не е безгранична…