взаимотношения

Играем ли детски роли, демонстрираме ли модела на ядосаните деца?

Имаш чувството, че всеки е замръзнал в собствена възраст и не мърда напред ментално. Искаме да сме харесани, приемани, да се приспособим към общност… Различните са аутсайдери! Автоматично се включва мисълта, че не съм добър, готин или харесван, като силните на деня или в компанията на вечерта. Излизат комплексите за липса на качества и стойност. Помислете колко пъти сте били като дете! Някой ви се е подигравал или бяхте от тези, които се подигравахте и обиждахте.

Едва ли не сте ставали свидетели в ученическите си години как момчета обиждат и бият момичета и момичетата са с настройка, че момчетата го правят, защото така изразяват афинитет към тях. В главата на момичето заработва представата, че се държат грубо с него, но това е проява на  внимание. Не, мили момичета! Ако момчето, което ви харесва, е грубо, не е нужно да проектира грубостта си върху вас. Вие се възпитавате в мазохистичен модел на любовта – в болезнена любов. Момчето, което ви харесва истински, се държи мило с вас и е добронамерено. В напреднало тийнейджърство момичетата продължават да търпят унизително поведение с вярването, че е от любов. Любовта е щастие, доверие и спокойствие, химия и привличане.

Когато това липсва, си задайте въпроса дали не играете на детски роли. Онези детски роли, които са толкова популярни за времето ни в детските градини.

За да си пораснал, като че ли е добре да преживееш самота, да се опознаеш: кой си, какво ти харесва и да приемеш собствената си същност с всичките странности, да се обичаш. Популярно и предизвикателно е да обичаш себе си! И никой не те учи на това, докато си в етапите, формиращи характера.

Как да усетиш, че си в детска роля или детски роли? Сравняваш се, търсиш защо си нещастен, имаш невисоко мнение за себе си, търсиш постоянно внимание, винаги другите са ти виновни за действия, в които пряко и ти участваш. Много е сложно порастването, нали?!

Обикновено изисква трансформация на мисли, чувства и състояния. Да се приемеш и със силните, и със слабите си страни и да се промениш. Да си в мир със себе си! Детските роли са за децата, участващи в детски пиеси… Нека се вслушваме в разума и чувствата – за баланс. Балансът носи плодотворност!

Да пази и да усеща себе си, да се търси, открива и да не позволява кой да е да има досег с чувствителността и да наранява душата й – линиите на един възможен урок на майката към дъщерята. Да става любознателна, да избира изкуство, спорт, езици… Да развива даровете си, дадени й по наследство!

В битовия формат на ежедневието: да оправя леглото си, да си сресва косата и да се усмихва. Когато е вече тийнейджър, да знае собствената си стойност, да не се „предлага за трохи”… Да е наясно коя е! Да се радва и да бъде щастлива със себе си. Уверена и откривател на позитивите в характера. С постоянство във всичко, със задаване на въпроси и получаване на отговори, с водене на диалог, като се интересува от себе си и иска стратегически съвети от майката. Тя е център в системата на женското възпитание, а със своите показателни действия формира у детето от женски пол и настройка да подрежда масата, да харесва цветя, да помага във и на семейството, да умее да споделя и да търси подкрепа от родителите. Да представя училищните преживявания и да оказва съдействие на по-малките. В съзнанието на подрастващото момиче важно е майката да изгражда критериите и способите за самооценка и то да вярва в способностите си, да не се влияе от приятелската завист и конкуренцията. Да усвоява техниките за разпознаване кой е и кой не е приятел. Да чете, да се концентирира в създаването на влияеща визия, да мечтае резултатно. .. Много от най-важните решения в живота на момичето майката ги предполага: полезна е изгражданата представа за желаната професия, мечтаната любов  и избираната среда. Безусловната подкрепа и любовта, давана от майката на дъщерята, води до израстването на психически здрава, устойчива, физически умна жена. В прилаганите модели на възпитание е смисълът, по който момичето се изгражда като функционална личност. Майката отваря сетивата на дъщерята и това прави нейното въздействие повече от скъпоценно.

Да погледнем грешките на мъжа към жената – топ 5. Несъмнено всеки носи своята чувствителност и емоционални състояния, а те нерядко са факторът, който води до разминаване с другия.

Първа и най-често допускана грешка – бързината на мъжа за действие и невъзможността за толеранс и търпение. Мъжът е прагматичен и целенасочен като енергия, жената е творчески хаос. Когато мъжът е гневен и нервен, неговата енергия е толкова силна, че може да изплаши и заспало животно. Разбира се, говорим за хората, които не се срамуват да покажат емоциите си. В тази ситуация жената се плаши и започват притесненията й. Голяма грешка в поведението на мъжа е проявата на грубост и липсата на неусещане в ситуацията кога и какво да кажеш.

Втора грешка: мъжът си изкарва яда върху жената и тя се плаши от това състояние, той ляга на дивана и потъва в своя свят, игнорирайки нея.

Трета грешка – критичността. Ако вие сте недоволни от партньора си, знайте, че е хубаво да си прехапете езика и да броите до десет, докато не се успокоите. На никого не му е приятно да е критикуван или осъждан кой е и как действа.

Четвърта грешка – мъжът иска цялото внимание сега, веднага, лишен е от  търпение, такт да изчаква и да бъде толерантен.

Пета, но не на последно място по важност, грешка – мъжът се отнася с нея все едно е баща й в пубертета. Освен това, когато има битов проблем, господа, не я оставяйте сама да го решава. Разрешете го вие – мъже сте, все пак.Или да й погледнете колата, жената е жена.

Грешките на мъжа към жената – топ 5!

Важно е връзката да се гради на спокойна комуникация, а не върху контрол. Вашата съпруга или приятелка не е ваша собственост. Не я  контролирайте за всичко, така нарушавате нейната свободна воля и темп за живот. Мъже читатели, тези грешки са пагубни и не се чудете, ако жените бягат с 300 от вас. Жените обичат да обменят мисли за житейския си опит с мъжете, а много пъти мненията им, ако не са еднакви, то са сходни. И се появяват класации, извеждащи грешките на мъжа към жената в топ 5.

Човешките същества минаваме през умствени, физически и емоционални състояния, между дела и думи… Умеем ли да направим разликата между това, което е само изречено, и това, което е свършено. Факт е, че доста от нас предприемат действия, без да е необходимо въобще да се говори за тях. Самите действия говорят много повече!

В противоречие ли са действията и думите, нещата стават доста сложни. Да, за някои неща е важно колкото да говорим, толкова и да действаме. А ако сме казали нещо, което не е изпълнено, идват „празните приказки”. Нека припомним фразата на Апостола: „Дела трябват, не думи”.

Дали в повечето случаи думите и фразите се реализират на практика? В театъра на живота създаваме впечатления, които понякога са илюзорни!

Да превръщаме своите думи в дела! Първата стъпка е вярата. Следват самодисциплината и самоконтролът. Не успееш ли да създадеш еквивалентно действие, оставаш само с говоренето. Действията надделяват над изговореното. Затова е препоръчително да се фокусираме върху тях. Те ясно и отчетливо показват намеренията и истинността на човека. Кога той неусетно остава между дела и думи и кога умело превръща думи в дела!

Да погледнем грешките на мъжа към жената – топ 5. Несъмнено всеки носи своята чувствителност и емоционални състояния, а те нерядко са факторът, който води до разминаване с другия.

Първа и най-често допускана грешка – бързината на мъжа за действие и невъзможността за толеранс и търпение. Мъжът е прагматичен и целенасочен като енергия, жената е творчески хаос. Когато мъжът е гневен и нервен, неговата енергия е толкова силна, че може да изплаши и заспало животно. Разбира се, говорим за хората, които не се срамуват да покажат емоциите си. В тази ситуация жената се плаши и започват притесненията й. Голяма грешка в поведението на мъжа е проявата на грубост и липсата на неусещане в ситуацията кога и какво да кажеш.

Втора грешка: мъжът си изкарва яда върху жената и тя се плаши от това състояние, той ляга на дивана и потъва в своя свят, игнорирайки нея.

Трета грешка – критичността. Ако вие сте недоволни от партньора си, знайте, че е хубаво да си прехапете езика и да броите до десет, докато не се успокоите. На никого не му е приятно да е критикуван или осъждан кой е и как действа.

Четвърта грешка – мъжът иска цялото внимание сега, веднага, лишен е от  търпение, такт да изчаква и да бъде толерантен.

Пета, но не на последно място по важност, грешка – мъжът се отнася с нея все едно е баща й в пубертета. Освен това, когато има битов проблем, господа, не я оставяйте сама да го решава. Разрешете го вие – мъже сте, все пак.Или да й погледнете колата, жената е жена.

Грешките на мъжа към жената – топ 5!

Важно е връзката да се гради на спокойна комуникация, а не върху контрол. Вашата съпруга или приятелка не е ваша собственост. Не я  контролирайте за всичко, така нарушавате нейната свободна воля и темп за живот. Мъже читатели, тези грешки са пагубни и не се чудете, ако жените бягат с 300 от вас. Жените обичат да обменят мисли за житейския си опит с мъжете, а много пъти мненията им, ако не са еднакви, то са сходни. И се появяват класации, извеждащи грешките на мъжа към жената в топ 5.

Могат ли парите да ти донесат любов, да си купуш с тях здраве, след като ти дават изключително много възможности и преживявания в света на комерсиалното?

Любовта не е във вещите и в материалните неща, нали? Тя може да е и на пода в кухнята, на пикник с любимия мъж, дообогатен с домашна храна. Любов съдържат и малките неща – любов, пораждаща енергия и емоционално утоляване. Дойде сезонът на коледните подаръци. Чудесен повод  да подарите на хората, които обичате, и от голямата ценност – от своето време.

Нека отдалечим мислите си от настройката за консумация и какво ще получаваме… От този, на когото не даваш нищо материално, да усещаш любвеобилно отношение и защо е до теб – ето любов!  Едва ли ще поспорите, че има момичета, които гледат на мъжете като касички, за да запълнят липсите си, влизайки в ролята на малки глезли. На другия полюс са жените, осигуряващи автономно своите средства!

Пранковете за златотърсачки интригуват. Той се появява с майбах и я качва. Изгубил си е всичко и очаква да му помогне. Тя се учудва, че й иска пари. Звънят за лизинга на колата, когато търсачката е до него. Следва обаче събиране на крушите…

Нашето време е ценност, инвестирайте в умения, които да развиват ума ви. В категорията на златотърсачките винаги има по-красива и по-млада, а другите, без да подозират, се изхабяват емоционално.

Мъже, спрете с евтиното купуване на любов. Хубавият подарък в лукс е повече от примамлив, но само да  пълниш материалната обвивка, без да даваш от сърцето си, не е честно. То, сърцето, и на мъжете, и на жените не струва пари!…

Ноу-хау изрази ни помагат да разберем кои мъже привличат жените. Ето поредица от стъпки, водещи до постиженията ви, скъпи господа!

Искате да привлечете целеустремено момиче с изграден светоглед, формирано отношение към собствената личност? Във ваша полза идват някои правила, прилагането на които носи успех. 

Ако сте излезли на първа среща, не се оплаквайте, че не ви върви с жените. Вероятността да ви помислят за неудачник, е голяма. Не се оплаквайте от късмета си, колата. Просто не  се оплаквайте! Защото веднага включвате бутона „аз негова майка и успокоител – не”. Жените бързо усещат това!

Второ, никога не истерясвайте! Ако си позволите да излеете огън и жупел на сервитьора, бармана или на когото и да е, карате жената да предположи, че тази истерия ще се излива и върху нея.

Трето, имайте добре поддържан външен вид, а козметичните добавки, носещи ухание, са важна част за рецепторите и на двата пола.

Четвърто, не преяждайте, не препивайте, не препушвайте колкото и да сте притеснени, за да не се създаде впечатлението, че нямате граница в нищо.

Пето, владейте етикета! Ако искате връзка, бъдете джентълмени и се отнасяйте с дамата подобаващо.

Шесто, изслушайте внимателно, не прекъсвайте, бъдете умерен и не прекалено многословен.

Седмо, предразположете жената да се почувства специална. Ако го направите, тя ще ви създаде прекрасен момент. Доставете й искрен комплимент и се насладете на 100 % внимание от нейна страна. Жените знаят как!

В тази дума – приятелство, може да стоят закодирани модели от миналото, които ни  държат дълготрайно. Замисляли ли сме се кой ни е приятел и кой не? Да погледнем към възможните „рецепти” за проверка за истинско приятелство.

Мъж или жена, винаги е до теб и винаги те пита как си. Подкрепя те и в болка, и в радост. Изслушва историите ти и застава зад теб, дори да вижда, че не си прав.

Истинският приятел те приема такъв, какъвто си: във всичките ти състояния. Приема и тъмната ти страна, и светлината ти, но грабва твоята ръка и те води към по-добри и светли мисли. Истинските приятели се усещат със сърцето. Те са там, и то без да ги молиш.

Ако имаш проблем и се чудиш дали ще ти се помогне от човек, за когото мислиш, че ти е приятел, означава, че му нямаш доверие. В много ситуации хората се нагаждат, за да контактуват.

Мерилото за истинско приятелство?

Да довериш себе си на някого и той да ти е верен. Да обичаш човека и в болест, и в щастие. Да имате еднакви ценности.

С годините отсяваш хора, остават „проверените” през времето. Ако ти си приятел със себе си, създаваш зряло и истинско приятелство, умееш да подкрепяш, да изслушваш, да обичаш и да цениш. Даваш и получаваш любов.

Предизвикателстово е да градиш доверие с приятелите! С постоянно, всекидневно присъствие, мила дума, жест и изречението от типа „Не си Сам или Сама”. Любов има във всяко взаимотношение, но приятелството изисква ежедневна грижа и внимание.

За някои приятелства това не е необходимо, но женските приятелства със сигурност се нуждаят. Женско приятелство, основано на любов и взаимност, може да е вечно. Стига да искаме!…

А дали съществува приятелство между мъжа и жената, тук се намесват различни мнения. Всеки има право на своето. Едно от тях е да, възможно е съществуването му.  

И все пак, хубаво е все повече да се залага на заедността независимо от какъв пол сме!

Как разбираме, че предприеманото от нас действие води или е довело до грешки? С времето и натрупания опит осъзнаваме множество наши ходове като грешна стъпка, но не сме се замисляли върху това преди. Необмислените емоционални действия носят грешки.

Къде е обяснението?

Хората сме изтъкани от емоции, изпълнени сме със съмнения заради съмняващия ни се ум, рядко успяваме да сме абсолютно адекватни в динамично променящи се ситуации и да вземаме правилните решения.

Бързината и пресирането на собствените емоции създават предпоставки за големи грешки. Мислиш, че си прав, и действаш, без да си даваш сметка, че невинаги си бил готов за предприетите ходове.  Налага се да усвояваш похватите, които в следващи ситуации ще коригират допускането на грешки и ще подпомогнат да адекватността в проявите. 

Често с фрази в разговори също грешим, най-вече към другите. Изразяваме мнение, оценки, без да са ни питали, а може да засегнем или да обидим волно или неволно човека.

Как да си спестим разочарованието ли? Спираме с даването на помощ независимо дали със съвет, или категорично изразено становище, след като не са ни я искали. Вероятно всеки е попадал в капана на закрилник баща или майка и същевременно е проектирал обърканост в отсрещния.

Грешка е да се чувстваш такъв, какъвто си, когато се усещаш неприет от околните.

Разбира се, всички грешим, но има грешки, които никак не са препоръчителни:

• Да оставаш в среда с хора, които те подценяват, подиграват и тормозят под някаква форма психически, на душевно ниво;
• Да  молиш за любов, да ставаш всичко, което изисква партньорът ти, и да се изгубиш кой си всъщност, тоест да се „нагодиш” само да си обичан и приет;
• Да допускаш негативните коментари да стигат до сърцето ти;
• Да позволяваш на външни фактори да развалят доброто ти настроение и да се влияеш от емоциите и настроението на другите;
• Да бързаш и да слагаш етикети на този или онзи, без да го познаваш и да си чул личната му история;
• Да съдиш и критикуваш усилията на друг човек, като не знаеш колко е дал, за да създаде или изработи това, което е обект на критика;
• Грешката да говориш повече, отколкото да действаш;
• Грешката да обещаеш и да не изпълниш;
• Грешката да си мислиш, че си безсмъртен и че всичко ти е позволено;
• Грешката да заставаш над другите все едно си най-най;
• Грешката да нямаш граница докъде да стигнеш в приказките, в делата си и в усещанията;
• Грешката да останеш в минали болки, травми, без да ги преработиш и изхвърлиш;
• Грешката да си мислиш, че всички са еднакви.

Грешките дават стъпало в развитието на нашия опит. Умните се учат от грешките си, мъдрите – от собствените си грешки и от грешките на другите. Колкото повече е грешил човек, толкова по-мъдър е станал!

Грешка, повтаряна няколко пъти, не е грешка. Тя е избор. Вгледайте се в себе си дали не сте бъркали много и така да сте пораснали и помъдрели!

Така сме устроени, че винаги търсим и искаме повече, но дали умеем да благодарим за това, което е в момента, и да го оценяваме?

Стара фраза напомня, че око, което е недоволно на малкото, дето има, няма да е доволно и на голямото, което му се дава. Залети сме от „страстта” да искаме повече от себе си, партньора, да търсим постоянно във взаимотношенията. Губим момента на благодарност!

Умеем ли да благодарим?!

Лесно замененяме мислите си към липси – какво трябва да е, че пропускаме възможности да благодарим за жеста. В много ситуации изискваме повече, отколкото даваме, и контактът става абсурден.

Когато сте даващ човек, дали можете да приемете, че възможността за даване се изразява в притежаваното за момента.

В много ситуации детският принцип присъства и при хората в по-зряла възраст. Получавате внимание, но не е това, което сте очаквали, и започвате с недоволствата. Човекът отсреща го усеща и иска да промени нещата, обаче ситуацията е напрежение. Забелязвате ли, тези състояния станаха характерни и за мъжете, и за жените? Оценете всичко, което имате навреме!  Известна е онази приказка, че никой не ни е длъжен да ни дава нещо… Възпитанието, уважението и приемането е основно за добри и хармонични взаимоотношения. Оценете и благодарете за здравето си, за приятелите, за партньора!

Така сме устроени ние, хората, че не успяваме да благодарим навреме и оценяваме, като ни заболи… Разбирателството, човешки подадената ръка в труден момент, настроението или любовта.

Никога нищо не приемайте за даденост, а мрънкането и недоволството носят още и още липси, гняв, болка и тъга. Търсим  баланс и хармония, но не  работим върху себе си. Концентрираме се върху другия и върху това, което е трябвало да бъде, ама според нас. Да насочим соченето не към другия, а към собствената си същност. Етическо правило е да се отнасяш към другите с това уважение, оценяване и благодарност, както искаш да се отнасят с теб.

Оценявайте всеки човек, дал ви от най-скъпото – от своето лично време. Оценявайте времето и енергията си! Тя не е безгранична…