възпитание

Втора  статия от Доброто възпитание – луксът на XXI  век

Наблюдаема е ситуацията, че в много семейства децата нямат право на глас, в други те са изслушвани и изразяват мнението си, анализират се ценности в процеса на семейното възпитание. Продължаваме с илюстрация от семейство на педагози, както бе започнато в първата част на публикациите по темата за семейното възпитание.  Литераторът и дългогодишен директор на училище носи тълковния речник, задава задачи на децата да анализират думите от него, които са използвали в речта си. Това, безспорно, формира умения, а особено при възникването на полемика те помагат много. Работа с речника и подбрани текстове изиграва съществена роля за създаването на собствен изказ и развитие на индивидуалните начини в изрязаването. Сега, в динамичните комуникации, да си адекватен в употребата на изразите и да постигаш комуникативната цел, е повече от необходимо. Съвременници сме на други темпове в общуването, налагат го обстоятелствата на времето…

Овладеният стил на комуникация е от факторите, които подсказват също кога, какво и доколко да бъде изговаряно пред децата. Спор, противопоставяне или остра разпра между възрастните у дома може да породи редица негативни последици в детското съзнание. Децата не са длъжни да търпят нервността на родителите си, не ги напрягайте излишно – това е пагубно!

Ако вие сте в лоши отношения със семейния партньор, не им създавайте грешни представи за семейната среда. Защото те, като се отделят от вас, копират видения вкъщи родителски модел. Неслучайно психолозите подчертават, че  деца, ставали свидетели на грубост, демонстрират грубост и отрицателни прояви в обществото.

Създавайте атмосфера, носеща усещането за празник. Коледа и Нова година са блестящи поводи за това, но не само тези дни, разбира се! Търсете танца и музикално-песенното начало. Работете за оптимизма. Научиш ли децата си на техниките на радостта, след време те ще създават емоционалните домашни пространства, изпълнени с позитивната енергия и действията на празничната оцветеност.

Избягвайте негативните модели – дават отпечатък за цял живот. В семейното огнище има много ценност и ценности, но най-важна сякаш е единицата за благодарност към родителите и рода. Кръвта вода не става, подсеща ни народната мъдрост. Ако погледнем като формула във времето: до 18 години  даваш основа на умен, способен, уверен и вярващ в себе си човек да успява самостоятелно да се грижи за себе си и да се връща в бащината къща. Без да очаква да взема, а да дава любов, покрепа и радост. Една от възможните доказателствени сцени за постигнато възпитание, предадени и усвоени ценности.

Първа статия от поредицата Доброто възпитание – луксът на XXI  век

В годините възпитанието се променя, а днес семейното възпитание губи от стойността си. Родителите дават на на децата си право на всичко, превръщат ги в принцове и принцеси. Респектът, уважението към по- възрастните започва видимо да липсва.

Представяме модел на  семейно възпитание във фамилия на педагози.  Започваше се с учтивия поздрав „Добро утро!”, макар и да си недоспал и в недобро настроение.

Следва подредба на леглото, смяна на пижамата с дневните дрехи. Навик за хигиена на дрехите и любезен поздрав за настроение. Това е доста важно да се усвои в детството.

След основните хигиенни навици идва благодарността към по-големите, погрижили се за закуската, че са я осигурили. Ако тръгваш за училище, бъди чист, с излъскани обувки и сресана коса. Спретнатият външен вид е доказателство за усет, поведение и добро възпитание.

Където и да си – в  рейса, трамвая, на път за училище, поздравявай любезно! А ако някой е ядосан на света, подмини.

Когато отидеш на училище, бъди любознателен в усвояването, проявявай засилено любопитство. Като контактуваш  с учителите си, проявявай вежливост, отнасяй се с респект!

Имаш ли проблем в училище, сподели с родителя и помоли за помощ. Хората в семейството биха направили всичко по силите си, за да си добре. Казват ли ти, че дадени деца не са твоите приятели или събеседници,  вслушвай се! Родителите виждат и преценяват твоята емоционалност и капацитета за анализ на ситуацията по-добре от теб. Когато вкъщи ти изговарят истина, която обаче  не ти харесва и не ти е изгодна, помисли и разсъждавай! Може би имат това право – те те отглеждат и щом си подрастващ, носят отговорност за твоите действия и постъпки. Уважавай баба ти и дядо ти: дали са живот на твоите родители, благодарение и на тях си на този свят. Интересувай се от рода си и изучавай семейните истории.  Домашната среда формира и в израз на любов и емоции с прегръдки, целувки и нежност.

Ако сте много буйни и емоционални, доверете се на преценката на родителя си за спорт или изкуство, където да извадите енергията и да създадете здравословни навици, изграждащи силен дух. Ще имате и здраво тяло!

Във втората част на послания от моя род си спомням, че мама ми казваше: „Поздравът трябва да бъде ясен, уважителен, с поглед в човека, към когото е насочен“. Вярно е това! Много е важно! Да дадеш, макар и за малко, внимание и любезност. Твоята добра енергия да подари малко „уют“ и ведрост!

Още в семейството се използваше „Ако обичаш!“,  „Моля те!“, „Бъди така добър!“, „Може ли?“.  Послания от моя род! Сега всичко това е изчезнало от взаимоотношенията между хората. Защото властват арогантността, агресивността и своеволието.

БЛАГОДАРЯ! ВЪЛШЕБНАТА ДУМИЧКА! Тя е разковничето към всичко, което се крие в нашата природа на човечност, равноправие и обич!

Приятната обстановка и хубавият поглед  създават атмосферата, от която първо ти имаш нужда, а оттам и всички останали. Това, че не си спал добре или имаш лоши мисли в главата си, не означава, че трябва да „отровиш“ живота на някого.

Послания от моя род!

Да отвърнеш на едно обаждане, също е възпитание. Звънва телефончето, на екрана е изписано името на човека, който те търси. Не изпитвай отегчение, не прави физиономия, а отговори!…

Много може още да се каже, но засега ще спра до тук!

Животът е толкова хубав, нека се въодушевим и да го живеем с респект към себе си и ближния!

Весела Иванова 

Балансът е част от нас, но повечето хора се лутат от крайност в крайност, докато стигнат до него. Изправени пред различни ситуации, ние често позволяваме вътрешното ни спокойствие да бъде повлиявано от разговор или ситуация.

В много случаи опонираме с отхвърлящо мнение или приемаме, ако мненията съвпадат. Залитаме и хабим жизнена енергия в доказване на правотата си или да доказваме колко голяма е нашата компетентност. Това е особено характерно за пубертетския период, макар че и възрастните нерядко попадат в този модел.

Как да намерим баланса, като даваме правото на мнение, без да съдим? Възможно решение е да изразяваме собствената ни гледна точка и да оставяме човека да изживее своята опитност.

Присъстващ в нас, балансът изисква да замълчаваме, чувайки своя вътрешен глас. Постоянно искате още повече и повече. Това са симптоми, че сте извън баланс на организма, без да сте го разбрали. Не се примирявате с това, което е, и искате да го нагласите по вашия калъп. Манипулирате мисленето на близките си, за да стане на вашата… Спорите, доказвате правотата си и се карате, изпадате в леки депресивни саморазрушителни мисли за справедливост.

Всеки има право на гледна точка, може да прави опити, да греши, но не и да вреди на другия. Когато обаче грешките засягат подрастващи, идва вероятността да бъдат нанесени множество травми и произтичащи от това проблеми.

Балансът е жизненоважен и колкото по-скоро разберем, че той сам по себе си е в нас, толкова по-добре. Ние имаме моменти на тъга и безпокойства, но за възръщането на баланса подпомагат разходката сред природата, дишането на чист въздух и хубавият сън.

Намирането на хармония идва и от здравословния живот на ума, душата и тялото ни. Балансът е енергийно състояние, което повлиява и върху хората около нас. Заредени ли сме с баланс, то ние го предаваме и на другите, а това може да се превърне във вдъхновяващо действие за тях!

Образованието и възпитанието на подрастващите играе важна роля в цялостния профил на държавата. Генерациите се сменят, а това тласка погледа към наблюдателност. Новите деца, децата на любовта, се раждат с много знание в себе си. Дори често си задаваме въпроса дали точно те не са това ново, което е необходимо да виждаме и чуваме.

През 2022 нашият педагогически екип отбелязва 12 години преподавателска работа.

Напоследък, и особено по време на пандемията, наблюдаваме деца, които благодарение на родителите си се адаптират към ситуацията и въведените мерки: деца герои, чисти душички, изпълнени с надежда и доброта. В ситуация на липсващ избор те безмълвно показват приспособяване към условията. Да си великодушен и да приемаш, се оказва висша форма  на интелигентност. Забелязвахме го многократно през тези две години.

В часа по танци дете се разплаква, че дядо му е починал скоро. Другите започват да го успокояват и да разказват как и те са преживели нещо не толкова  леко…

Децата понякога бързо стават сплотен отбор. Тук съществена е и функцията на учителя. Не сравнителният метод на бележкарството и кой е по-по-най, а насърчаването на отборния принцип дава положителни резултати.

На детето са необходими признание и похвала. Те значително влияят в процеса на възпитанието. Има ли критични родители, изискващи и постоянно недоволни от резултата, то се оформя като недоволен и тъжен възрастен.

Уважаеми родители, не бъдете прекалено взискателни към оценките, те ще се менят спрямо възприятието на детето ви. Учителят има ролята да разгърне увлекателно творческия потенциал. Културата и ценностите във века на информационните технологии продължават да се изменят. Актуалното преди 20 или 30 години вече е остаряло и безинтересно.

Сегашните деца усвояват с повече лекота, но трябва да им обясняваш мило. Те  разбират, повтарят без напрежение и развиват умения. Тези деца имат енергия, но дългото стоене върху чина, води до загубата й. Това следва да не се допуска.  

Подрастващите несъмнено са от водещите цели в кризисните ситуации за обществото, носителят на продължението на нашия български род. Първокласниците с лекота ще кажат истината си… Попитайте ги какво не им харесва – може би ще чуете изумяващи мисли от тях!

Как влияе изричаното от нас – като мехлем или като отрова за душата? Думата, произнесена към дете или подрастващ тийнейджър, твори представата му за него самия. В ранна възраст детето възприема всяко нещо, което чува по свой адрес, за абсолютната истина.

Вкъщи се повтаряше, че музикантите не са толкова добри по математика: имах само тройки и четворки. Вярваше се, че не е необходимо от всичко да разбираш. Буйно дете, не внимавах в часа по математика: учителката не успяваше да задържа интереса ми. През средата на втория срок на девети клас дойде двойката и домашните взеха решение за частните уроци. В тях учителката обясняваше прекрасно. С удоволствие се справях с теоремите, със сложните задачи. Класното го овладях с петица, постигнах и забележителна оценка за срока. Бях щастлива…

Важно е детето какво чува и да не се допуска създаването на комплекс, че не е достатъчно добро. Да се вярва в него без необходимостта да бъде перфектно във всичко. Пубертетът, деликатна възраст, изгражда самооценката на подрастващия.

Дали ще е със супервисоко самочувствие, или комплекс за малоценност, зависи от това – какво повтарят родителите, учителите, и средата, в която детето най-често пребивава. То притежава механизъм за справедливост и факторите, водещи го до страдание, влияят върху самооценката му и възприятието на родителската вяра в него.

Бъдете концентрирани при всяко изречено твърдение пред детето – то го възприема за истина, и то буквална! Повече похвали и насочване към позитива от действията му благоприятстват оформянето на по-уверен в себе си човек. Обратно, критиките задвижват проявите на неувереност.

Подхода изберете вие…

Уважението се гради първо и основно в семейството. В растежа на детето с уважение към по-възрастния. Със спазване на личните граници към всеки член на семейството. И с употреба на изразите „Удобно ли е?”, „Може ли в момента да ми се обърне внимание?”, „Моля”; „Извинявай”, „Благодаря”, ако е научено да изслушва. Така то придобива ценности и интелигентно отношение към хората.

Всяко дете обича да е център на внимание, но още в детска възраст е належащо да се поставят установени норми. Хубаво е например детето да чука на вратата на стаята на родителите си, преди да влезе. Да умее да изслушва родителите, а не да говори едновременно с тях. Да създаде у себе си мярка докъде да стига.

Сега проявите на уважението са някак размити. Всеки настоятелно проявява себе си по своя начин. Ценността да знаеш с кого и докъде да стигаш, не само съществува и е възможна, тя остава дълго.

Възпитанието чрез уважение на по-възрастния, уважението към личността на другия винаги ще е предимство. Дори и във връзката – ако нямате уважение към партньора си, към неговите възгледи и възприятия за света, няма как да се постига хармония.

Затова нека има равнопоставеност в тази ценност – уважението!