Дали се питаме защо в един момент сме в състояние на затвореното сърце и реагираме като деца? Стоим в обвинителен режим и нямаме желание да приемем и другата гледна точка.
Лесно ли е да си груб? Когато си наранен и страдаш – да! Тогава сякаш се капсулираш и вадиш бодлите като таралеж. В поведението на децата наблюдаваме, че често се карат, разменяйки си груби фрази, и затварят сърцата си. Изговарят това, което мислят, сърдят се и после се сдобряват.
Модерно ли е да си груб?
Отвсякъде се виждат ядосани, гневни хора, отказващи да приемат неща, събития и гледни точки. Сякаш спорът е интересен разговор.
Да се върнем към детството. Какво правехте, когато някой ви нагрубеше, как реагирахте?
Важно е думите да се употребяват съобразително. В компанията ни взаимно се обиждаха, случи ми се да обидя баба ми. Тя, дългогодишен уважаван учител по литература и училищен директор, толкова мъдра, че учениците й наизустяват дори Омировата „Илиада”.
И така, употребила съответната дума, получих съответен въпрос. Той беше конкретен – дали знам какво е значението на думата.
Отговорих отрицателно. Последва донасяне на тълковния речник. И се появи предизвикателството. Едва ли си го представяте?!… Да препиша целия тълковен речник – такава бе повелята на учителя по български език и литература, когото опитах да обидя.
Преписването продължи почти година. Разбрах същността на думите и започнах да превръщам речта си в слово. Усвоих, че думите са материя и или лекуваме с тях, или „убиваме”.
За затворените сърца …
Ние блокираме, когато сме обидени, предадени, боли ни или сме излъгани в очакванията ни. Всъщност всичко е въпрос на гледна точка, за която имаме силата да променим във всеки момент.
Ако отвориш сърце и простиш, откриваш нови хоризонти. Преди да укориш, помисли колко бързо си вредиш с вероятността да затвориш сърцето. Никой не е виновен, ако си нещастен, ядосан и не успяваш да се справиш с емоцията. Реагирайте със сърце и умейте да прощавате!