Човешките същества минаваме през умствени, физически и емоционални състояния, между дела и думи… Умеем ли да направим разликата между това, което е само изречено, и това, което е свършено. Факт е, че доста от нас предприемат действия, без да е необходимо въобще да се говори за тях. Самите действия говорят много повече!
В противоречие ли са действията и думите, нещата стават доста сложни. Да, за някои неща е важно колкото да говорим, толкова и да действаме. А ако сме казали нещо, което не е изпълнено, идват „празните приказки”. Нека припомним фразата на Апостола: „Дела трябват, не думи”.
Дали в повечето случаи думите и фразите се реализират на практика? В театъра на живота създаваме впечатления, които понякога са илюзорни!
Да превръщаме своите думи в дела! Първата стъпка е вярата. Следват самодисциплината и самоконтролът. Не успееш ли да създадеш еквивалентно действие, оставаш само с говоренето. Действията надделяват над изговореното. Затова е препоръчително да се фокусираме върху тях. Те ясно и отчетливо показват намеренията и истинността на човека. Кога той неусетно остава между дела и думи и кога умело превръща думи в дела!