детство

Когато станеш родител, осъзнаваш, че държиш най-голямата скъпоценност в ръцете си! Това съвършено и красиво създание е дошло в твоя живот да промени представите ти и да те научи.

Вярвам, че всъщност децата са най-големите учители за всеки родител. Със своята чистота, неподправеност, откровеност и чистосърдечност те ни показват колко правилно може да живеем. Децата са националното богатство на всяка страна.

Раждат се с вроденото чувство за съвършеност. Знаят, когато се появят, че са част от божественото. Бебето не се срамува да поиска, макар и доста гласно, всичко, от което има нужда. Изразява чувствата и емоциите си, въпреки че не говори нашия език. Ето защо децата идват, за да ни променят, и ни показват ежедневни уроци, които обаче не всички сме готови да видим и да разберем.

В съвременния свят информацията ни залива. Имаме възможностите да се докосваме до подходи, разработени от редица учени, как да възпитаваме децата си. Това е сложно и продължително. Изморени от стресиращото ежедневие обаче, родителите отстъпват доброволно възпитателния процес и прехвърлят отговорността на учителите и обществото, а и на средата. Технологиите са навлезли до такава дълбока степен в семейството, че много рядко можем да видим семейна вечеря без работещ телевизор или таблети и телефони, сграбчени от малки и големи. Материалните потребности изместват фокуса от духовното израстване. Съвременните родители отделят все по-малко време за децата си и за занимания с тях.

И в същото време виждаме и по-различни семейства, изключително умни и способни деца, развиващи се с особено бързи темпове, деца с разностранни интереси. Често ги наричат „новите деца“. Много е изписано по темата. Вече все по-открито се говори за пренателно развитие и за ембрионално възпитание. Открито и научно доказано е как влияят върху нас всички мисли, чувства и емоции, които имаме. Тези крехки и нежни създания – децата, са неповторимо обединение на живителна енергичност, здраво физическо тяло и дух, изпълнен с жажда за живот!

Децата са бъдещето и децата са бъдещите възрастни! Не мога да не подчертая колко важно е правилното отглеждане на детето и развитието на потенциала, закодиран във всяко дете. В зависимост от средата, в която то живее, от условията на развитие – физическо и интелектуално, във времето след детството му имаме един успешен или обратно – неуспешен и неудовлетворен възрастен.

Благодарим на Мила Димитрова за дарената информация

За някои Коледа е религиозен празник и се свързва с рождението на Спасителя. За други Коледа отдавна е загубила религиозното значение, но остава вдъхновяваща. Какво има в този грандиозен празник, че притежава толкова дълбоко и резониращо послание?

Подаръците, парите, забавленията и изобщо в комерсиалността ли се крие магията му?

Истината е, че Коледа еволюира… Тя се превърна във време за семейството и приятелите – да се събираме заедно и да бъдем заедно. Превърна се в ден на любов, време за споделена близост. Коледните звънчета напомнят да се върнем към най-истинските си ценности, фокусирайки се върху хората, които обичаме. Коледната звезда показва новата светлина, идваща да разсее тъмнината. А знаем за твърде много тъмнина в нашия свят днес.

Забележително е колко сме изолирани независимо от всички начини, по които се свързваме. Целогодишно страдаме от самота и изолация. Откъснати сме от себе си. В духа на времето сме погълнати от социалните мрежи и имейлите, губим връзка с хората и себе си. Толкова сме заети в дигиталния свят, че почти сме забравили какво е да намериш тихо
уединение, да слушаш душата си и мислите. В този свят има нещо повече от дребните ни нужди и желания. Любовта е важна. До съвременния индивидуализъм място има и общността. Общността е тонизиращо средство за човешкото същество. Когато се чувства част от нещо, дори болният се подобрява.

Коледа, изглежда, е странен празник.

Докато сме деца, чакаме с нетърпение да дойде и си пожелаваме да продължи вечно. След това навлизаме в юношеството и се бунтуваме срещу семейните навици в стремежа да бъдем различни. Порастваме, живеем в различни ритми, много от радостите на детството ни придобиват формата на стереотипи и сякаш отслабват. Докато дойде моментът, когато нашите собствени деца или от нашето семейство влязат в живота ни. Тогава ставаме по-зрели и в същото време изживяваме парадокса да усещаме нещо много детско в себе си. И така малко по малко Коледа се връща в нашия живот. От деца пазим спомените за Весела и Вълшебна Коледа – спомени, които ни подкрепят в трудни моменти и ги оцветяват в щастливи.

Ирис Душеприказчик