деца

Играем ли детски роли, демонстрираме ли модела на ядосаните деца?

Имаш чувството, че всеки е замръзнал в собствена възраст и не мърда напред ментално. Искаме да сме харесани, приемани, да се приспособим към общност… Различните са аутсайдери! Автоматично се включва мисълта, че не съм добър, готин или харесван, като силните на деня или в компанията на вечерта. Излизат комплексите за липса на качества и стойност. Помислете колко пъти сте били като дете! Някой ви се е подигравал или бяхте от тези, които се подигравахте и обиждахте.

Едва ли не сте ставали свидетели в ученическите си години как момчета обиждат и бият момичета и момичетата са с настройка, че момчетата го правят, защото така изразяват афинитет към тях. В главата на момичето заработва представата, че се държат грубо с него, но това е проява на  внимание. Не, мили момичета! Ако момчето, което ви харесва, е грубо, не е нужно да проектира грубостта си върху вас. Вие се възпитавате в мазохистичен модел на любовта – в болезнена любов. Момчето, което ви харесва истински, се държи мило с вас и е добронамерено. В напреднало тийнейджърство момичетата продължават да търпят унизително поведение с вярването, че е от любов. Любовта е щастие, доверие и спокойствие, химия и привличане.

Когато това липсва, си задайте въпроса дали не играете на детски роли. Онези детски роли, които са толкова популярни за времето ни в детските градини.

За да си пораснал, като че ли е добре да преживееш самота, да се опознаеш: кой си, какво ти харесва и да приемеш собствената си същност с всичките странности, да се обичаш. Популярно и предизвикателно е да обичаш себе си! И никой не те учи на това, докато си в етапите, формиращи характера.

Как да усетиш, че си в детска роля или детски роли? Сравняваш се, търсиш защо си нещастен, имаш невисоко мнение за себе си, търсиш постоянно внимание, винаги другите са ти виновни за действия, в които пряко и ти участваш. Много е сложно порастването, нали?!

Обикновено изисква трансформация на мисли, чувства и състояния. Да се приемеш и със силните, и със слабите си страни и да се промениш. Да си в мир със себе си! Детските роли са за децата, участващи в детски пиеси… Нека се вслушваме в разума и чувствата – за баланс. Балансът носи плодотворност!

В доста ситуации явно използваме роли, някои разиграват и театър на непослушните деца. Мнозина са с липсваща осъзнатост, че всъщност поведението им е като на непораснали. Никак не са редки „спектаклите” на засегнати, инатливи и неприемащи взаимоотношения. Ситуацията става значително трудна, когато в действие са хора, неуспели да съзреят и без способности да се вглеждат в себе си. Те също заиграват непослушните деца.

Има и редица конфликтни ситуации, замаскирани под формата на интриги; ситуации, в които не се приема гледната точка на другия, или сцени с дразнещо поведение. Особено силен израз при децата намира състоянието на страдащите неприети. Сходна е картината и за субекти в зряла възраст.

Вероятността да стигнем до извода, че почти всички, ако не и всички, играем малко или много ролите на отхвърлени или невъзприемани заради гледната точка или отношението ни, е голяма. Проблемът обаче като че ли е, че повечето имат страх да заявят истината – доблестно и хладнокръвно.

В проява на неспирен инат скачат бунтари срещу статуквото, а реално резултатът от действието е нагнетяване и изтормозване на околните. Наблюдаваме и случаи, когато доста хора се затварят и бягат от комуникация, не искат да са слаби и зависими от чувства. А това е по скоро слабо незряло поведение ,характерно за подрастващия тип в тийнеджър да се търсим кои сме.Изясняването на емоции и чувстства се придържа към здравословен навик на комуникация.Дори и да има конфликт е добре за да се излее на вън,а не да се задържа вътре.Съвети за добро психическо здраве от психолозите.

А онези непослушни възрастни, непостоянни и незнаещи какво искат, сърдейки се като непослушните деца. Такъв тип хора влизат в поведенчески, модел, характерен за тийнейджърска възраст. Пропусната е необходимостта от обработено поведение.

Театърът в живота май е излишен. Да не говорим, че проявите на ядосано дете у хора над 25 години са повече от странни. Ставаме свидетели и на това!

По темата за балетно обучение и възраст майките на малките деца най-често питат: „На колко години да запиша детето си на балет?“, „В най-добрата школа в града или в по-посредствената?“, „В държавната или в частната школа?“.

Балетът или танцовите изкуства не са само за запълване на времето у едно дете. Това е дълъг възпитателен процес, включващ социализация, дисциплина, внимание и отдаване. За да се създаде интерес към танца, е необходимо семейството да се отнася с много обич и да отделя време, заедно с детето да посещава спектакли, да гледат видео на танцови изпълнения. 

Балетно обучение и възраст?

Още на пет годинки едно момиченце може да разкрива дали танците и танцовото изкуство са интересни за него! В България се препоръчва към 5/6-годишна възраст детето да се заведе на балетен спектакъл на съответната школа. То разбира това изкуство и обикновено казва „Аз искам на балет!“.

В чужбина, понеже са много малко държавните балетни и танцови школи и във всяко, дори малко, градче (наблюденията ми са от Италия)  има по няколко непрофесионални школи, когато ти доведат малката „балеринка“, я записваш. Има подготвителна група и ако детето притежава талант, а той веднага се забелязва от професионалното око на преподавателя, бъдещата звезда може с разрешението на родителя да минава през повече лекции седмично.

Поначало часовете са три пъти в седмицата по 45 минути (в България). В чужбина поради голямата заетост на семействата и разстоянията, а и неразбирането още в началото колко важен е процесът на повтаряне на материала, лекциите са два пъти седмично по един час. 

Бъдете заинтересовани родители и култивирайте обич към изкуството! Възпитанието е дълъг и сложен процес, който в никакъв случай не приключва за година или две! 

„Днес не мога да изляза с приятелка, 

ЗАЩОТО СЪМ НА БАЛЕТ, НА ПИАНО, НА ТАНЦИ!”

ТОВА Е! АКО ГО ПОСТИГНЕТЕ, СТЕ СВЪРШИЛИ ЕДНА ВАЖНА ЧАСТ ОТ ВЪЗПИТАНИЕТО НА ВАШЕТО ДЕТЕ! 

Да стане танцът част от него и от вашето семейство.

Балетно обучение и възраст!

Благодарим на Весела Иванова за дарения текст

Децата са нашето богатство, нашите учители, нашите ангели, слезли от небесата, за да ни покажат пътя – правилния път, а денят на детето е всеки ден!

Само да можехме да се вгледаме в очите им и да ги следваме. Техните разсъждения са отзвук на нашите действия и прояви, на нашите думи и дори на тайните ни намерения.

Нека запомним, че денят на детото е всеки ден, и да превръщаме всеки наш миг покрай децата ни в празник и желание за игра. Те се смеят с очите си, преди да се усмихне личицето им. Да се научим от тях колко е прекрасен животът, колко е радостен и лек! Да се поспрем и да се зарадваме на малките и хубавите неща около нас. 

Не отрупани с вещи и играчки ще ги научим да са по-щастливи! Децата разбират значението на една малка рокличка за куклите им, ушита от старите шорти. Ето, това позволява да развинтят фантазията и въображението. Нека сами да изобретяват количките, къщите или леглата, нужни им в ежедневните игри.

А когато се „изгубят“ в тайния свят, детския свят, са толкова ценни.

Денят на  детето е всеки ден! Само да го осъзнаем и да се радваме наравно с тях, да сме им благодарни, че са покрай нас и ни водят!

„Ненси Денс” – детска танцова школа в Пловдив, авторски мюзикъл с образователна насоченост под формата на театър в детските градини и една сбъдната мечта за мен – Анастасия Чочева! Когато бях дете, обожавах да танцувам и да пея. Не обичах ограниченията и танцувах без умора.

„Ненси денс” е школа за всяко дете, което, като чуе музика, става и танцува. Ние сме екипът, който ще поведе детето ви в специално създадени хореографии, анимирани за неговата възраст.

Ние формираме приятелска среда. Работим с радост за дошлите в танцовото изкуство и им даваме нашата любов в магията на танца.

Възпитаваме ги и в любов към движението, в грация, финес, да усещат ритъма на музиката и основата на танца. Създаваме способности за добра дисциплина и постоянство в овладяването на танцовата стъпка.

Танцът и музиката са свързани изкуства, въздействащи на душата и тялото. Ако детето заобича със сърцето си тези изкуства, се превръща в щастливо – не само в детството, а и в следващите етапи на личността.

Високият професионализъм на преподавателите осигурява комфорт и увереност, че децата ще усвояват материала внимателно, в съответствие със своите възможности и възрастовите особености.

„Ненси денс” създава безопасна среда в часовете по танци. Нашата практика е доказана, постиженията ни са факт, изкуството ни присъства в много от училищата в Пловдив!

През есента на 2003 година пристигнах в Сус. Любопитството и нетърпението ми бяха огромни – да видя и да чуя моите бъдещи ученици и колеги. Първи в арабския свят те бяха поискали да изучават класическо пеене. Бях приета извънредно любезно и сърдечно от ръководството на Института, веднага ми представиха студентите – 14. Първата среща остава незабравима! Така започва разказа си българката Галина Григорова, солист и вокален педагог с рейтинг в музикалната практика, създал  школа в Тунис.

Галина е родена в Никопол, израства обаче в Плевен. По пътя си в изкуството завършва музикалната гимназия „Панайот Пипков“ с класическо пеене, учи при Дора Гложенска, водещ преподавател и първа братовчедка на Катя Попова. Именно Дора Гложенска я подготвя за приема в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” (тогава Българска държавна консерватория). В Академията решаваща се оказва работата й с Ирен Бръмбарова, а Галина и сега я определя като прекрасна.

Макар и само от другата страна на Дунав, край който е родена, музикалните дестинации на академичното момиче извън страната започват още в студентските й години. Отива на специализация в Букурещ при проф. Елена Сагин-Кока. Удивителна певица – примадона на операта в Букурещ и професор от Консерваторията „Джордже Енеску“ в продължение на 40 години.

Беше изключително полезно и незабравимо преживяване за мен! Това е ретроспекцията на музикалната дама, която след Консерваторията започва в Плевенска опера „Христо Бръмбаров“. До средата на 90-те е там, стигна до първокласен артист хорист! Закриването на Операта води до създаване на хор „Гена Димитрова“. Приета е в него и до 2001 е част от хора.

Предизвикателството е музикалната педагогика и в Плевенското музикално училище създава клас по оперно пеене. Преподавателската й система проработва, но след две години българката заминава за Тунис, за да преподава класическо пеене във Висшия музикален институт на Сус! Успехите предстоят, гаранция са и постиженията на учениците в Плевен, където под нейно ръководство изгрява талантът на изпълнители, завършили впоследствие оперно пеене: Анастасия Чочева, първата й ученичка, Екатерина Абрашева – сега Екатерина Сава от „Гласът на България“, Иван Кюркчиев и още десетки.

В Сус развих себе си, имах много ученици, създадох хор, направих редица концерти, живях пълноценно! Такова е обобщението на българката, носител на усета към изкуството и показваща присъствие. При началната си среща с арабските студенти тя прилага познатото тестово правило в музикалната педагогика – прослушването. Домакините запяват арабски песни. Имаха прекрасни гласове и необходимите качества, връща се към старта Галина Григорова. Медалът обаче е и с обратна страна: тя я констатира – в спецификата на вокалната система на арабския език и дълбокото гърлено произношение. Със силовото атакуване от гърлото на някои звуци при пеене е доста трудно да се стигнат с лекота високи тонове. Много им харесва едно специално вибрато – тип „тресенето“, характерно за българското народно пеене, разкрива някои особености от вокалната зала Галина.

Прави и един експеримент – студентите да отговарят на кратък тест. Въпросите в него са свързани с това – какво знаят за операта като изкуство, гледали и слушали ли са опера, кои оперни певци и композитори познават.

Отговорите бяха почти обезкуражаващи – не са гледали оперен спектакъл, знаят само името на Моцарт, а само един студент беше написал, че е слушал Андреа Бочели. Самоуспокоих се, като си казах, че белият лист е нещо прекрасно. Ако работиш с вдъхновение, върху него можеш да напишеш специални неща, споделя още българката.

Директорът и шефът на департамента „Лирични и сценични изкуства“ настояват тя да работи с всички студенти в група – 3 часа седмично с първокурсниците и 3 часа с второкурсниците. Така на един студент се падат около 15 минути пеене седмично. Изключително недостатъчно време. Уговорих часовете си с двете групи и реших да започна да търся начин да им покажа истинската стойност на обучението по класическо пеене. Избрах петима очарователни студенти – 3 момичета и 2 момчета с прекрасни гласове. Започнах да ги викам допълнително и извънредно за работа. Обещах им да направим концерт в края на учебната година. Студентите бяха изключително ентусиазирани, любознателни и с огромно желание идваха да пеят. Навсякъде разказваха с много любов за нашата съвместна работа и с нетърпение очакваха концерта, въвежда в системата на преподаването си г-жа Григорова. Нейната енергичност се отразява в развитието на студентите й в Тунис и тяхното навлизане в тайната на класическото пеене. Да работиш извън страната и да постигаш резултати, е доказателство за личностни качества, но и за собствена стратегия. От заредения с културни традиции в операта Плевен до привлекателно създадената школа в Тунис!