Текста посвещавам на Григор Чочев, моя дядо. Той живя до деветдесет и пет години. Учител по химия и достолепен мъж – глава на семейството, мъдър и кротък. Съдбата ме дари да живея с него и да формирам много от светогледа си под влияние на умните му действия и насоки.
Григор Чочев се ражда в Плевенско. Трънчовица е католическо село, има присъствие в българската културна история. За селото пишат големи имена в национална ни наука.
Мъдрият дядо Григор създаваше детски свят от друго измерение. Изобретателни игри, смях и веселие обземаха домашната атмосфера, сътворяваше я опитният учител. Разнообразието от епруветки превръщаше къщата в лаборатория по химия. Григор Чочев бе отдаден на тази наука и на призванието да обучава и да пленява за знание. За своите ученици влагаше цялото си сърце, душа и концентрация на мисълта. Говореше бавно и спокойно. Може да бъде сравнен с мъдрец, дошъл от Тибет. Изумяващо или не, четеше до 95-годишен. Имаше тренировка на ума и работещо съзнание. А колко бе уравновесен, може би това е най-уравновесеният човек, когото познавам!
Имаше сентенция, която беше извел на първо място във философията на своя светоглед – со кротце, со благо, когато контактуваш с хората, и да ги приемаш такива, каквито са. Не допускаше състояния на гняв – нито за себе си, нито за събеседниците. Колко опит и ситуации се съдържаха в това!
Химикът в него проговаряше в часовете на домашното ни хранене. Ние, децата, се смеехме, танцувахме и пеехме, а той ни напътстваше, когато ядем, да дъвчем и да мълчим. Формула за ефективна консумация на храната и ползи за организма. Григор Чочев не прекаляваше с нищо. Мерките и дозата ги беше усвоил и се бяха превърнали в негов собствен правилник за живота. Мъж със сърце, даващо много любов, спокойствие и прием.
Земеделец, той отглеждаше богати реколти от краставици, домати, чушки, зелен боб, тиквички и тикви, сливи… Въобще всички зеленчуци и плодове , които може да се отглеждат в една градина. Работеше с усмивка и песен на уста. Беше своеобразен енолог, правеше вино по своя технология, но отново дозата и пак дозата – една чаша е достатъчна!
Разкриваше показатели за дълголетие – често напомняше, че дългите уши били на дълголетници… Как се доживява до деветдесет и пет години? В стратегията на Григор Чочев влизаха всекидневните разходки, умереност и баланс в храната и консумацията на алкохол, ежедневно четене, спокойни взаимоотношения, чувството за хумор. Оптимизъм и работливост!
В този човек имаше модел за човечност и благонравие. За благодеяние и отдаденост. Прекрасен пример, че е възможно да сме по- добри и себеосъзнати!
Анастасия Чочева
