Ситуации от ежедневието ни показват т.нар. болно его. Мислиш си, че винаги си прав, а другата гледна точка е грешна.
Имаш толкова комплекси, че когато някой те заинтригува със създаден продукт или външен вид, кола, телефон, титла, веднага искаш да се покажеш колко си по-голям от него, сравнявайки се и приземявайки го с дефекти, кусури и критика.
Смяташ се за единствен до такава степен и не допускаш, че за един си слънце, а друг може дори и да не го трогваш. Доказваш се на всяка цена.
Можеш да стъпчеш човек емоционално, без да ти мигне окото. Винаги си с вирнат нос – вижте кой съм! Болно его…
Делата да говорят повече, отколкото самите ти думи, не важи за теб с пълна сила. Изтъкването ти става на всяка цена. А отговорът е да се вглеждаме в себе си!
Преди да бъдат давани оценки, мнения, нека се мисли и за това – има ли изтъканост от комплекси. И дали красивите жени не успяват да извадят на хора с комплекси тяхното болно его?! Интересен казус за следващи теми.