емоции

Какви биха били нашите реакции, ако никога не сме изпадали в дадена ситуация, и реално може само да ги предполагаме? В много случаи сме убедени, че се познаваме. Да, но докато не изпаднем в необичайни обстоятелства! Тогава на повърхността може да излязат страхът, паниката, безпокойството и объркаността. Мислим например, че раздялата е нещо неприятно, ама дали сме си предвидили реакцията за нея, която често се оказва неточна. Чувствителността на човека при едни е по-силно изявена, при други не чак толкова. Предположенията са хипотетични мисли за прогноза на собствените очаквания. Когато обаче дойде моментът на действителен факт, става странно и неочаквано.

Готови ли сме да се вглеждаме в собствените си реакции и можем ли в ситуация, в каквато никога не сме попадали, да реагираме адекватно? Преобладава май отрицателният отговор, но това никак не означава, че не е важно да търсим механизмите, с които да си помогнем. Нашите реакции отразяват вътрешната ни съпротива на приемане или отхвърляне. Ние се гневим, крещим, плачем и се объркваме… Според психолозите е нормално да изпитваме всички тези чувства, а в педагогиката са много ясно изразени чрез детското у нас.

Да изречеш подпомагаща фраза, да отвориш коридори на емоциите да изплуват, да излязат на повърхността и да бъдат трансформирани или приети в определена форма – това си ти, такъв в тази ситуация! Приеми себе си ядосан, гневен, тъжен, самотен и объркан. Ще отмине и най-тежката ти буря… Изпитването на различни емоции е човешко, не сме в постоянна медитация. Емоционалната пластичност ни позволява обаче да различаваме емоциите и да бъдем полезни на себе си!

У жената бликат емоциите. Изтъкани сме от тях. В дните на Black Friday правим ли емоционални покупки? Да пазаруват, за жените е познато удоволствие. Колко често купуваме не защото ни е необходимо, а защото така искаме! Дължи се на емоциите ни, но до каква степен не можем да спрем навреме да пазаруваме емоционално и да се объркваме.

Жените, сложни емоционални същества, 90 % объркват  силния пол. Стихиите на женската същност са необятни – тръгваме по магазините за едно, а излизаме с различно. Намерението е за зелено палто, а купува;e бежово, защото то е нашето. Ето защо понякога емоционалните решения са ни грешни.

Как да разберем, че емоциите играят ролята на враг? Да си дадем един ден за размисъл. Ако ден е малко, дайте си три. След това преценете. Повечето от нас почти постоянно са в състояние, че нямат какво да облекат. И са винаги тръгнали за нещо ново, а се оказваш пълна с вещи и необличани дрехи, оставили гардероба без пространство. Емоциите, ако не успяваме с контрола върху тях, може да са сериозен опонент. Говорим за емоционалното пазаруване и харченето в него.

Ако не са дрехи, ще е нещо за дома. Или да трупаме, за да запълним някаква емоция. Други хапват сладко, залитат да пият, за да напълнят емоциите, чисто по женски. А най-запълващата емоция е балансът да се стопираш навреме и да си задаваш въпроса коя емоция храня сега?

Обикновено дрехите ни карат да се чувстваме красиви, храната – щастливи, а алкохолът – отпуснати. Постигането на баланса подпомага да имаме работещия отгвор дали емоциите са наш враг, или наш партньор!

Как разбираме, че предприеманото от нас действие води или е довело до грешки? С времето и натрупания опит осъзнаваме множество наши ходове като грешна стъпка, но не сме се замисляли върху това преди. Необмислените емоционални действия носят грешки.

Къде е обяснението?

Хората сме изтъкани от емоции, изпълнени сме със съмнения заради съмняващия ни се ум, рядко успяваме да сме абсолютно адекватни в динамично променящи се ситуации и да вземаме правилните решения.

Бързината и пресирането на собствените емоции създават предпоставки за големи грешки. Мислиш, че си прав, и действаш, без да си даваш сметка, че невинаги си бил готов за предприетите ходове.  Налага се да усвояваш похватите, които в следващи ситуации ще коригират допускането на грешки и ще подпомогнат да адекватността в проявите. 

Често с фрази в разговори също грешим, най-вече към другите. Изразяваме мнение, оценки, без да са ни питали, а може да засегнем или да обидим волно или неволно човека.

Как да си спестим разочарованието ли? Спираме с даването на помощ независимо дали със съвет, или категорично изразено становище, след като не са ни я искали. Вероятно всеки е попадал в капана на закрилник баща или майка и същевременно е проектирал обърканост в отсрещния.

Грешка е да се чувстваш такъв, какъвто си, когато се усещаш неприет от околните.

Разбира се, всички грешим, но има грешки, които никак не са препоръчителни:

• Да оставаш в среда с хора, които те подценяват, подиграват и тормозят под някаква форма психически, на душевно ниво;
• Да  молиш за любов, да ставаш всичко, което изисква партньорът ти, и да се изгубиш кой си всъщност, тоест да се „нагодиш” само да си обичан и приет;
• Да допускаш негативните коментари да стигат до сърцето ти;
• Да позволяваш на външни фактори да развалят доброто ти настроение и да се влияеш от емоциите и настроението на другите;
• Да бързаш и да слагаш етикети на този или онзи, без да го познаваш и да си чул личната му история;
• Да съдиш и критикуваш усилията на друг човек, като не знаеш колко е дал, за да създаде или изработи това, което е обект на критика;
• Грешката да говориш повече, отколкото да действаш;
• Грешката да обещаеш и да не изпълниш;
• Грешката да си мислиш, че си безсмъртен и че всичко ти е позволено;
• Грешката да заставаш над другите все едно си най-най;
• Грешката да нямаш граница докъде да стигнеш в приказките, в делата си и в усещанията;
• Грешката да останеш в минали болки, травми, без да ги преработиш и изхвърлиш;
• Грешката да си мислиш, че всички са еднакви.

Грешките дават стъпало в развитието на нашия опит. Умните се учат от грешките си, мъдрите – от собствените си грешки и от грешките на другите. Колкото повече е грешил човек, толкова по-мъдър е станал!

Грешка, повтаряна няколко пъти, не е грешка. Тя е избор. Вгледайте се в себе си дали не сте бъркали много и така да сте пораснали и помъдрели!

Повечето хора бъркат превъзбудата на ума с енергия и изпадат в объркване на емоционалните състояния. Адреналина от свършена задача също. Тялото ни дава безпогрешни сигнали, но само да го чуем. Ако ядете висококалорична храна, ще се чувствате много енергизирани, нашият мозък се храни основно с глюкоза (попитайте лекар). Когато работим умствен труд и много мислим, изразходваме доста енергия и след няколко часа чувстваме изтощение, ставаме нервни.

Объркване на емоционалните състояния…

Никога не подценявайте кратката разходка на въздух след тежък изморителен ден в офиса, сред изкуствена светлина и компютърния монитор. Нашият организъм има нужда да се разтовари, мозъкът ни да се балансира и да не мисли, а адреналинът да се успокои.

Мнозина влизат от задача в задача и до такава степен се преуморяват, че след това е невъзможен спокойният контакт. Все едно контактувате със звяр. Необходимата почивка за всички е цяр на ума, на тялото и на сърцето. Ние не сме роботи и е хубаво да чуем телата си. Те говорят тихо, но стабилно. Запазете мълчание и си подарете тишина. Всички в XXI век и особено в пандемията развихме зависимост към телефона и всякакви свързващи ни устройства, социални мрежи. Последствие от това е липсата на нормален физически контакт, контакт очи в очи. Оставете телефона! Пипнете книга – не хапе! Отворете нещо, което не е свързано с напрежение, и вижте, че има хиляди начини да релаксирате и без устройства.

Нека не бъркаме адреналина и превъзбудата на ума с енергия. Признаците на енергия са бодрост, добро състояние на тялото, радост, лекота при движение, смях, позитивни разговори, лекота.

Полезно е да избягваме объркване на емоционалните състояния…

Възпитаване на емоционална интелигентност – защо е необходимо и как е възможно постигането му?

В нашия модел, за съжаление,  доста често на подрастващите се казва „Не!”. Това води до задържане на емоции, които може да бъдат „превърнати” в отрицателен навик за цял живот. В училище не се работи за възпитаване на емоционална интелигентност – да развиеш  качества, които ти позволяват да осъзнаваш в какво състояние си в съответния  момент.

Сред основните проблеми у много от  подрастващите деца, а и когато влязат в периода на възрастни, се нарежда липсата на способност да чувстват или да изговарят дадена емоция. Основополагащата роля на възпитанието за формиране на човешкия характер е доказана. Създаването на способността за емоционална осъзнатост има основно значение.

Как ли? С въпрос от типа на какво чувстваш в момента! И задаващият въпроса да даде необходимото адекватно насърчаване с оглед на получавания отговор. За децата дори в етапа на началното образование би било доста полезно обучението по образователен предмет в сферата на емоционалната интелигентност. Той  може да се изучава още от втори клас, а децата следва да придобият техники и да си обясняват по своите правила на светоусещане и на базата на изучаваното защо са ядосани, изморени или начумерени.

Обучаването в емоционална осъзнатост е от съществено значение за малките. Преподавателски екип по танци на деца от първи до четвърти клас в резултат на десетилетна практика констатира колко е важно  децата да бъдат изслушани, успокоявани и подкрепяни. Ето защо предметът, за който говорим, би „спасил” много детски психики, а те в ранните училищни стъпки са и доста  крехки.

Възпитаването в емоционална интелигентност дава своите ползи дори впоследствие. И порасналият човек се изправя пред необходимостта да има отговор защо е гневен, как да не прехвърля вината за състоянието си на друг субект, откъде идват причините за дразнението.

Възпитанието е призвание! Обвързано с много търпение, любов и вяра, че детето може. Изкуствата и спортът помагат за възпитаване на емоционална интелигентност, да се установяват проблемите и чрез движението да се постига ефективно състояние.

Перспективите са у педагогическите специалисти, у психолозите и анализаторите. В диалога между тях – в диалога за подрастващите и оформянето им като хармонични деца с развит интелектуален потенциал.