Възпитаване на емоционална интелигентност – защо е необходимо и как е възможно постигането му?
В нашия модел, за съжаление, доста често на подрастващите се казва „Не!”. Това води до задържане на емоции, които може да бъдат „превърнати” в отрицателен навик за цял живот. В училище не се работи за възпитаване на емоционална интелигентност – да развиеш качества, които ти позволяват да осъзнаваш в какво състояние си в съответния момент.
Сред основните проблеми у много от подрастващите деца, а и когато влязат в периода на възрастни, се нарежда липсата на способност да чувстват или да изговарят дадена емоция. Основополагащата роля на възпитанието за формиране на човешкия характер е доказана. Създаването на способността за емоционална осъзнатост има основно значение.
Как ли? С въпрос от типа на какво чувстваш в момента! И задаващият въпроса да даде необходимото адекватно насърчаване с оглед на получавания отговор. За децата дори в етапа на началното образование би било доста полезно обучението по образователен предмет в сферата на емоционалната интелигентност. Той може да се изучава още от втори клас, а децата следва да придобият техники и да си обясняват по своите правила на светоусещане и на базата на изучаваното защо са ядосани, изморени или начумерени.
Обучаването в емоционална осъзнатост е от съществено значение за малките. Преподавателски екип по танци на деца от първи до четвърти клас в резултат на десетилетна практика констатира колко е важно децата да бъдат изслушани, успокоявани и подкрепяни. Ето защо предметът, за който говорим, би „спасил” много детски психики, а те в ранните училищни стъпки са и доста крехки.
Възпитаването в емоционална интелигентност дава своите ползи дори впоследствие. И порасналият човек се изправя пред необходимостта да има отговор защо е гневен, как да не прехвърля вината за състоянието си на друг субект, откъде идват причините за дразнението.
Възпитанието е призвание! Обвързано с много търпение, любов и вяра, че детето може. Изкуствата и спортът помагат за възпитаване на емоционална интелигентност, да се установяват проблемите и чрез движението да се постига ефективно състояние.
Перспективите са у педагогическите специалисти, у психолозите и анализаторите. В диалога между тях – в диалога за подрастващите и оформянето им като хармонични деца с развит интелектуален потенциал.