Във втората част на послания от моя род си спомням, че мама ми казваше: „Поздравът трябва да бъде ясен, уважителен, с поглед в човека, към когото е насочен“. Вярно е това! Много е важно! Да дадеш, макар и за малко, внимание и любезност. Твоята добра енергия да подари малко „уют“ и ведрост!
Още в семейството се използваше „Ако обичаш!“, „Моля те!“, „Бъди така добър!“, „Може ли?“. Послания от моя род! Сега всичко това е изчезнало от взаимоотношенията между хората. Защото властват арогантността, агресивността и своеволието.
БЛАГОДАРЯ! ВЪЛШЕБНАТА ДУМИЧКА! Тя е разковничето към всичко, което се крие в нашата природа на човечност, равноправие и обич!
Приятната обстановка и хубавият поглед създават атмосферата, от която първо ти имаш нужда, а оттам и всички останали. Това, че не си спал добре или имаш лоши мисли в главата си, не означава, че трябва да „отровиш“ живота на някого.
Послания от моя род!
Да отвърнеш на едно обаждане, също е възпитание. Звънва телефончето, на екрана е изписано името на човека, който те търси. Не изпитвай отегчение, не прави физиономия, а отговори!…
Много може още да се каже, но засега ще спра до тук!
Животът е толкова хубав, нека се въодушевим и да го живеем с респект към себе си и ближния!
Весела Иванова