Идеалното здраве е повече от златото;здравото тяло е повече от богатството
Притчи Соломонови
Михаил Христов, диетолог
Знаем ценността на здравето, но парадоксалното е, че – за съжаление – я разбираме и става истина точно за нас, след като сме изгубили здравето си или част от него! Неведнъж, когато съм говорил с хора по този въпрос, са ме питали накрая дали съм страдал от нещо. И когато им кажа, че – слава богу – не съм страдал, те остават учудени (да не кажем разочаровани!). Излиза, че човек трябва непременно да пострада, след което да разучи проблема си (ровейки се из интернет), докато събере повече информация дори от лекуващия лекар! Е, това не е ли т.нар. труден начин да научим нещо? И не е ли по-добре да работим по профилактиката или превенцията, за които всеки знае, че са по-успешни и по-евтини от лечението? Явно тук е необходим не само разум, но и мъдрост! А тя е вече проява на по-висш ум и е свързана с качества, като предвидливост, прозорливост, далновидност и т.н.
Какво е здравето?Чувал съм да казват, че здравето е като щастието – ако не го чувстваш, значи го имаш! При хората, това е общо състояние на ума, тялото и духа, при което няма болест, нараняване или болка. СЗО дава по-широка дефиниция: „Състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест или недъг“.
Човекът, като венец на Божието творение, е най-висшият механизъм, който работи в природата. И в животинския свят има невероятно сложни механизми, сензори, сетива и прочие, които все повече удивляват учените, но всичко това е далеч от човешкия организъм. Бог ни е дал здраве и това наистина е даденост, но тук е вече нашето задължение да го поддържаме. Илюзията да живеем така, както ни харесва, без да се съобразяваме с природните закони и здравословния начин на живот, идва оттам, че известно време наистина успяваме, но това време в един момент свършва и тогава разбираме, че тези неща се отнасят за всички! А експериментирането със здравето по никакъв начин не е оправдано и обикновено цената му е висока!
В книгата си „Енциклопедия на природната медицина“ д-р Майкъл Мъри и Джоузеф Пизорно разглеждат четирите фактора (или стълбове, опори, както ги наричат те) на доброто здраве, респ. на дълголетието:
- позитивна психическа нагласа;
- здравословен начин на живот (физическа активност, сън, здравословни навици);
- здравословно хранене;
- допълнителни мерки (фармацевтични медикаменти, операции, хранителни добавки, билкови препарати, физикални терапии, хомеопатия и други лечения за поддържане и подобряване на здравето).
Понсе де Леон търсил „извора на младостта“. Ако само е знаел, че той е вътре в нас…, създаден от храната, която ядем!
Храната може да разруши или съхрани вашето здраве! – пише Пол Брег, основателят на движението за здравословен живот в Америка, а и в света, приеман за най-големия специалист в света по здравословен начин на живот, в своите книги, които завладяха целия свят още през миналия век. И наистина, едва ли има разумен човек днес, който да отрича връзката между храненето и здравето.
Често говорим и слушаме за здравословно хранене. Дали обаче го разбираме така, както трябва? Или всеки си има свое разбиране по въпроса?
Нека видим какво казват по този въпрос най-големите специалисти у нас – Българското дружество по хранене и диететика (БДХД): Здравословното хранене задоволява най-пълно всички хранителни нужди на конкретния човек съобразно неговите индивидуални особености, с възможно най–качествени натурални храни, приготвени и консумирани по възможно най-полезния за него начин.
Едно малко уточнение: здравословно, балансирано и рационално хранене са синоними на т.нар. научнообосновано хранене, което се отнася до храненето на здравия човек. А диетично е храненето на болния човек, а науката, която го изучава, е диетологията.
М. И. Певзнер, класикът, по чиито разработени диети работим и в България, е казал: „Храненето на болния човек е основният фон, на който се прилагат другите методи на лечение. Там, където няма лечебно хранене, няма рационално лечение“.
Трябва да призная, че ми е изключително трудно да давам ясни указания, макар и общи, за здравословно хранене само с няколко изречения. Мога само да изложа основните принципи, на които то почива и които са издържали теста на времето. Всъщност те са дадени в дефиницията, цитирана по-горе. Затова бих се спрял по-скоро на някои общи препоръки за балансирано хранене.
Според д-р Хироми Шиния (гастроентеролог от световна величина) най-доброто съотношение на храните от растителен и животински произход в менюто трябва да бъде 85-90% към 10-15%. Изхождайки от огромния си клиничен опит, той е стигнал до извода, че това е най-балансираната диета за хората.
Поне две трети от храната трябва да бъде натурална, непреработена (незагрявана)*, пълноценна жива** храна, съдържаща важните за живота ензими – сурови или полусурови зеленчуци* и плодове, ферментирали зеленчуци (кисело зеле и др.), пресни кълнове, сурови ядки и семена. С изключение на т. нар. струмигенни храни **,всяко загряване над 48° С убива ензимите в храната.
И нещо за ценността на зеленчуците и плодовете – връзката им със здравето, щастието и настроението.
Както автомобилът, мозъкът ви функционира най-добре, когато му се дава „гориво” с най-високо качество. Но докато автомобилите се представят най-добре на бензин или дизел, мозъкът ви работи най-добре с диета на растителна основа.
В едно от най-големите проучвания, провеждани някога за храна и щастие, изследователите събрали хранителни данни от 80 000 души във Великобритания. Тези, които са яли повече плодове и зеленчуци (седем до осем порции на ден), съобщават за много по-голямо удовлетворение от живота. (След съотв. корекция за заетост, семейно положение, доход, образование и болест.)
Човешкият мозък е изключително сложен. И ние трябва да научим много повече за това – как работи и как различните храни влияят на нашето физическо и психическо здраве. Но не са необходими повече изследвания, за да се види моделът. Диета, базирана на пълноценни растителни храни и с ниско съдържание на захари и нездравословни мазнини, е полезна за вашето здраве и вашето щастие.
Така че следващия път, когато се чувствате депресирани, опитайте да покажете на тялото си, а и на мозъка си, любов, като посегнете към зеленчуците (или към някоя от храните за повишаване на настроението). Вашият свят просто може да се промени към по-добро. Може дори да обърнете гръб на старите навици!
Разбира се, ни най-малко искам да внушавам идеята за изцяло вегетарианско хранене, особено за строго вегетарианско (веганско)! Наблюденията върху човешкото хранене в целия свят са показали, че най-разумно е да се прилага смесеното хранене – при съобразяване с препоръчаните съотношения на растителни към животински храни. И двата хранителни модела, приети за най-здравословни в света, са средиземноморският и класическата азиатска кухня (няма особена връзка с китайските ресторанти по света!)
И така, нека проявим поне малко мъдрост, за да опазим здравето си – този безценен дар!
Желанието да бъдеш здрав, е част от здравето
Сенека
Лекарите на бъдещето няма да предписват лекарства, а ще създават у своите пациенти интерес към организма, храненето, причините и профилактиката на болестите
Благодарим на Михаил Христов
за дарената информация