Изкуство

Осми март – денят, когато повечето мъже се сещат да са галантни с жената до тях. Носят цветя, подаръци, демонстрират любезно отношение. Мили момичета, статията е посветена на всяка от вас, която ще се припознае в тези редове!

Ако сутрин не знаеш как да се облечеш и искаш накуп да сложиш всичко върху себе си, разбери, че е нормално. Нормално е да си объркана, защото си момиче. Редица са ситуациите, когато не ни е ясно с кое ще се чувстваме най-добре, кога изглеждаме най-добре и как да се облечем.

Косата ти е мръсна и си нервна. Пълна е с окончания на скалпа и са натежали проблемите, та чак скалпът те боли… Нямаш време да измиеш косата си и я връзваш, а с това автоматично получаваш сила на супергероиня, защото опъваш фоликула и си правиш масаж.

Ако си се успала и не си се гримирала, чувстваш се зле, силната ти усмивка върши работа! Не намираш нещо в чантата си? Ние винаги носим много неща –  червила, кърпички, визитници, превръзки, тампони… Мъкнем всичко това и то винаги влиза в употреба. Доказателство, че сме практични!

Когато сме в лошо настроение, ни е трудно да обясним защо се чувстваме така. Обикновено не сме разбрани, ако сме разстроени заради историята на някоя приятелка или детето на съседите, на което са се скарали пред очите ни. Тежко е да се обясни чувствителността на мъжа – той няма цикъл, излиза само с портмонето си, достатъчно му е да се изкъпе и е готов да тръгне…

За бързината – една дама никога не бърза. Неслучайно, като сложим токчета, ставаме по-бавни, леки и ефирни. Роклята е задължителна – когато сме с рокли, излизат малките момиченца в нас, а те обожават комплиментите и са усмихнати на живота. Роклята ни изразява. Ако обичаш впити рокли, се чувстваш добре в кожата си, показваш сексапила си! Обичаш ли дълги, се радваш на зряла женственост.

Сега, в навечерието на 8 март, нека припомним и че една жена е цвете, макар женската  емоционалност понякога да плаши. Особено когато ни виждат тъжни или плачещи! Поливайте себе си с любов и женска енергия, подарявайте  си нов лак, забавлявайте се, рисувайте, пейте, присаждайте цветя, плетете, гответе и създавайте красота в света. Ние сме жени – целунати сме от съдбата с „орисията” да пазим изкуството на жената.

Изкуството на пълноценната жена!

Ако поразсъждаваме по темата за оптимизма и подходим философски, то той отразява възприятията ни за света. Да гледаш с вяра и надежда върху обстоятелствата или да си здраво стъпил на земята реалист? Този въпрос често предизвиква спорове. Песимистите обикновено очакват лоши събития и са с нагласата, че ако ги изненада добър развой, ще се радват.

Всъщност дали нашата нагласа не определя възприятията ни?

Бодрото и вярващо жизнерадостно отношение към събитията оформя оптимизма. Старанието да се фокусираш върху добрата страна на монетата. Така възприемаш събитието, че ще се разреши и нареди по най-добрия начин. Може би това…

Вкоренените ни вярвания се формират в детството. Посочваш ли на детето винаги най-добрата страна на нещата, формираш оптимизъм. Когато обясняваш с чувство за хумор и надежда, детето възприема с радост тази философия. Наблюдавайки деца на 6-7 години, разбираме какво вярване имат те.

Две деца. Всяко от тях се е ударило по крачето – нараненото място и при двете е едно. Първото дете изпада в паника – раната никога няма да зарасне. Обземат го плач и смут. То видимо се оставя на болката, а завладяващият страх го води до песимизъм. Настройката е, че проблемът няма да отшуми.

Другото дете се е ударило повече и по-силно. При него обаче надделява оптимизмът. Не съществува проблем – ще ми мине, даже вече му минава…

В двата случая виждаме вярата и страха. Ако изберем да вярваме в едната гледна точка, толкова повече формираме себе си за този тип възприятие. Съществува хипотеза, че всичко това като ценност се възпитава в семейството.

Ето, би било полезно например в училище да се създаде образователен предмет, насочен към емоционалната интелигентност и възприятието на ситуациите! Песимистичното мислене е наситено със страх, фокусиращ върху чувството, кусура и проблема. Реалистичното мислене е балансът между оптимизма и песимизма. Оптимизъм е онази вярваща, надеждна мисъл, която, подклаждана в ума, става изкуство.

Да посеем в градината на ума ни надеждни мисли, изпълнени с вяра, творейки радост. Така създаваме изкуството на оптимизма!

„Ненси Денс” – детска танцова школа в Пловдив, авторски мюзикъл с образователна насоченост под формата на театър в детските градини и една сбъдната мечта за мен – Анастасия Чочева! Когато бях дете, обожавах да танцувам и да пея. Не обичах ограниченията и танцувах без умора.

„Ненси денс” е школа за всяко дете, което, като чуе музика, става и танцува. Ние сме екипът, който ще поведе детето ви в специално създадени хореографии, анимирани за неговата възраст.

Ние формираме приятелска среда. Работим с радост за дошлите в танцовото изкуство и им даваме нашата любов в магията на танца.

Възпитаваме ги и в любов към движението, в грация, финес, да усещат ритъма на музиката и основата на танца. Създаваме способности за добра дисциплина и постоянство в овладяването на танцовата стъпка.

Танцът и музиката са свързани изкуства, въздействащи на душата и тялото. Ако детето заобича със сърцето си тези изкуства, се превръща в щастливо – не само в детството, а и в следващите етапи на личността.

Високият професионализъм на преподавателите осигурява комфорт и увереност, че децата ще усвояват материала внимателно, в съответствие със своите възможности и възрастовите особености.

„Ненси денс” създава безопасна среда в часовете по танци. Нашата практика е доказана, постиженията ни са факт, изкуството ни присъства в много от училищата в Пловдив!