В планината на юг от равното поле живеела красива девойка с името Родопа. Видял я бога на морето Посейдон, влюбил се в нея, но за съжаление любовта му бързо преминала и той изоставил хубавата Родопа. Но се случило и нещо лошо – за да му служи в морските дълбини като порасне бог Посейдон отвлякъл сина на Родопа и съпруга и Хемус – Евмолпиас. Ядосал се исполинът Хемус и за да върне синът си, грабнал няколко огромни къмъка и с всичка сила ги запокитил по морския бог, за да му препречи пътя. Мигом Посейдон превърнал Хемус (Стара планина) в планина, а къмъните хвърлени по него, останали да стърчат насред полето от южната страна на реката Хеброс (Марица). Минали много години, Посейдон освободил Евмолпиас и той като голям и смел мъж се върнал да търси майка си Родопа. Но това което намерил било само една огромна и красива планина с нейното име. Решил да бъде в близо до майка си, той се заселил около хълмовете край реката и издигал град Евмолпия, днешен Пловдив.
Извън тази красива легенда, седемте хълма са геоморфологични образувания, съставени от магмени скали, дълбоко застинали в земните недра преди повече от 80 милиона години. Над земната повърхност е разположена малка част – около 2 кв. км. от цялостния размер на скалното тяло, което в дълбочина е разположено на площ над 50 кв. км. Под земната повърхност телата на тепетата са много по-широки. Те са свързани и оформят рамката на пловдивския сиенитен плутон (скала от среднозърнеста до едрозърнеста масивна текстура със светъл цвят). В геоморфоложко отношение пловдивския плутон не е застинал, тъй като старите скали, покриващи сиенитите, бавно се разрушават от ерозията. От плутона се разломяват огромни блокове, които са различно издигнати. Това са процеси, започнали преди 20 милиона години, дейсващи макар и с много по-бавни темпове и до днес. Най-високо разположени е централния блок, южно от река Марица са днешните тепета на Пловдив.
През вековете и особено в края на XIX и първата половина на XX век някой от пловдивските хълмове са ползвани като каменни кариери, а други напълно изчезват. Заличени са, макар и да не са толкова големи като останалите хълмове – Лаут тепе – в южния край на града и скалното тепе Петрица (Каменица) – на мястото на което е построена пивоварна Каменица в източния край на Пловдив (днес е останал е само комина, а до него се издига голям жилищен комплекс ). Най-тежко е положението с Марково тепе (високо 29 м.) изцяло разрушено за няколко десетилетия и превърнато в павета и бордюри. Сега там се издига МОЛ „Марково тепе”, наречено така в чест на изгубеното за пловдивчани тепе.
В близост до него издига снага хълма Бунарджик (от турски кладенец) – второто по големина след Джендем тепе с височина 104 метра от нивото на бул. „Руски” (264 м. от морското равнище) и с 350 декара парк. Древното му име е Кринидос или Кринис (хълм на извора). Според други източници името на тепето идва от един много стар и пресъхнал през годините извор намиращ се в източния му край. Някога тук е имало древен римски акропол, а по-късно турски гробища. В римско време е известен като „Хълма на Херкулес“, тъй като на тепето е имало голяма статуя на митичния герой. Любимо място за почивка и излети на пловдивчани, тепето е една природна забележителност. Първото залесяване се извършва покрай издигането на Руския паметник през 1881 г. издигнат в чест на победното сражение на войските на генерал-лейтенант Йосиф Гурко за освобождението на Пловдив, осветен на 21 септември 1881 година. През 1933 година Общинският съвет взима решение и хълма Бунарджик е преименуван на „Хълм на Освободителите”.
През 1950 г. Изпълкома на ГНС (Градски народен съвет) взима решение на тепето да се издигне паметник на Й. В. Сталин по случай 70 годишнината от рождението му. От тази година хълма е и с ново име – „Сталин”. По-късно след няколко конкурса е издигнат паметникът на Съветската армия, открит на 5 ноември 1957 година.
През годините след Освобождението, хълма постепенно започва да се застроява, най-вече в северозападната част, а по- късно и в южната страна. Първата голямата сграда е построена през 1891 г. – винарна изба на дружество „Извор” (арх. Димитриос Андроникос) в северната част на тепето. По-късно в подножието на хълма от югоизточната страна са издигнати Търговската гимназия (1928 г.), Техникума по дървообработване (1933 г. ) църквата „Св.Св. Петър и Павел“ (1933 г.), и спортното игрище „Кочо Цветаров“ (1955 г.).
Година преди построяването на игрището „Кочо Цветаров” на 29 юни 1954 година в източното подножие на хълма Бунарджик по решение на ГНС (Градския народен съвет) започва да се строи първия Летен театър в Пловдив. По проект трябва да е с естествен амфитеатър, разположен в във вдъбнатина на хълма, с достатъчно голяма оркестрината и със сцена, която да е оборудвана със всичко необходимо за да го направи един от най-хубавите летни театри в страната. Трябва и да побира около 1800 души, (с правостоящите до 2000 души). Само за два месеца и половина мястото е вече със завършен вид , сцената, гримьорните и спомагателните стаи са готови, скамейките са сложени, пътеките между тях са оформени и на 11 септември 1954 г. Летният театър е открит. Десетилетия наред летният театър става едно от най –притегателните места за пловдивчани.
Още на следващата 1955 г. през летите месеци започват да гостуват със свой постановки голяма част драматичните театри в цялата страна. Със свой спектакли чести гости са Държавния музикален театър – София и театъра на Народната армия – София. Започват да изнасят концерти Ирина Чмихова, Леа Иванова, Луис Алберто дел Парана, Джейн Сверт с оркестър „Северните тигри”, Лили Иванова, Борис Годжунов, Саша Попас, Стефка Берова, Робертино Лорети, Георги Минчев с оркестър „Стакато”, Луис Мариано, Клаудио Вила, групата „Сърфс”, Емил Димитров с оркестър „Синьо-белите”, Мария Мицева, „Щурците”, Милва, полския състав „Но То Цо”, Вацлав Нецкарж, състава „Тоника”, Тина Търнър и много, много други певци и състави. Често на сцената със скечове и театрални постановки гостуват от София артистите Георги Калянчев, Георги Парцалев, Енчо Багаров, Саркис Мухибян, Никола Анастасов, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Константин Коцев.
Скоро след промените от 1989 г. дейността на театъра постепенно намалява и след време е напълно прекратена. След известни колебания около приватизирането му, което не се осъществява, следва голям ремонт, като старите пейки са сменени с 2000 нови и удобни седалки, сцената за да не се влияе от времето, вече е специално покрита, напълно са променени санитарните помещения и гримьорните на артистите. На 30 май 2007 година Летният театър в Пловдив е наново е открит със спектакъл на Николина Чакърдъкова и концерт на Веселин Маринов.
