Развълнувани да имат булчинска рокля като от приказките, момичетата си представят и чудновата своя къщичка с коркови дръжки. Пердето на баба – огромен бордюр, широк около 40 сантиметра, уникално произведение на изкуството, въображението ми преобрази в приказна булчинска рокля! Материята и красотата му в малки парчета видях след време във Венеция, в магазините за особено богати хора, а у дома беше огромно и дълго до земята.
АЛЕНКО, когото вече познавате, след като разказах за него, го научих, че под пердето стои булката, а той й носи цветя. Обичах да съм под пердето на баба ми и да си представям този важен и единствен ден!…
Пролет през 60-те. Купихме хладилник. Доставиха го в огромен кашон. Как са извадили хладилника, без да бъде разкъсан кашонът, не зная. Татко изряза прозорчета, постави им дръжки от корк, имаше и две врати. Нали е искал да следва архитектура, но семейният съвет, съставен от двама възпитаници на Икономическия факултет в Лайпциг, решава вместо волята на баща ми…
Този кашон се превърна в прекрасна лятна къщичка. Татко я сложи под един голям навес. Беше станала като истинска – точно за малко момиченце. Застлахме я с килимче, имаше много възглавнички. Носех в нея какво ли не… И кукли, разбира се. АЛЕНКО обичаше къщичката и това беше единственото място, където се укротяваше…
Леля Кица, пълничка жена, се превиваше на две, за да му пъха лъжиците в устата. Много ми беше забавно от храната на малчугана, странна на цвят каша. Само в събота или в неделя за обяд хранителният режим включваше кюфтенца с пържени картофки и в тези дни обядът свършваше много приятно и бързо.
Бързо изтече и лятото. Слизайки в задния двор на къщата, видях, че целият кашон е прогизнал и смачкан. Нищо не бе останало от нашата къщичка с коркови дръжки…
Благодарим на Весела Иванова за дарения текст