Умът е най-предизвикателната част от нашия организъм и попада в капан на ума. Главната въпросителна е как да изключваме мозъка ни, за да си почива. Капан на ума се случва най-често, когато сме обзети от мисли за страх, съмнения, безпокойства и безверие. Ако разгледаме мислите като цветове, то изпъкват два противоположни цвята: белият цвят, за хубави, добри и позитивни мисли, и черният – за черни, мрачни и сиви мисли.
Хиляди мисли всекидневно ни обладават. В повечето случаи обаче проявата е на еднотипните – състоянията се менят, мислите ни остават.
Как да контролираме ума си така, че да работи за нас? Да погледнем към три лесни начина за укротяване на ума. Първият е самовнушението. Повтаряш си всеки ден, че ставаш все по- добре и по-добре. Това е работещ модел, прилаган в практиката с пациенти, които успявали да се възтановят по-бързо.
Вторият метод се изразява в разходката. Ако поне час дневно прекарате на открито и съзерцавате вода, зеленина и животни, ще усвоите техниката да изключвате ума си.
Идва ред и на медитацията. Мнозина дават препоръки за нейното изпълнение, но най-важното при медитацията е да вярвате, че ще се успокои умът ви. У мнозина се настанява мисълта за липса на време, на търпение, за бързо прибягване до съня. Придобиването на способности чрез дълбоко дишане да се влиза в състоянието на медитация, води до освежаване, бодрост и съсретодочаване. Усвоената медитация пробужда интуицията, а това е предпоставка за по-голямо спокойствие и баланс, за увеличена енергия и засилено състояние на оптимизъм. Така успешно излизаме от това, което се нарича капан на ума.
