Ако не спрем навреме да говорим, изпускаме събеседника си – знаем ли това? Зачестяват ситуациите, в които мярката се изплъзва и контролът е изгубен. Търсещите постоянно внимание не усещат кога прекаляват. Липсата на мерило за граница ни лишава от възможността да я поставяме в необходимия момент. Независимо дали преяждаме, препиваме, преспиваме, преекспонираме събития.
Знаем ли?…
Ако усещаш докъде, мярката носи позитиви. Тя е гарант и за спокойствие. Обучавани ли сме в такива способности? Нека погледнем към детството си. Ние сме това, което сме усвоили като навици в него. Навиците се автоматизират и ги прилагаме без предварителен замисъл.
Усетът за мярка, имаш ли го и имаш ли я? Ако ти е най-сладко, докато ядеш, спри! Ако усещаш, че отегчаваш хората с многото информация, която искаш да споделиш, спри! И се вгледай дали си прекалил. То личи…
Знаем ли?…
Много от нас търсят докъде, как и докога. Отговорът е един – бъди спокоен, ненапрегнат и равновесен във вербалните и поведенческите ходове!