Уважението се гради първо и основно в семейството. В растежа на детето с уважение към по-възрастния. Със спазване на личните граници към всеки член на семейството. И с употреба на изразите „Удобно ли е?”, „Може ли в момента да ми се обърне внимание?”, „Моля”; „Извинявай”, „Благодаря”, ако е научено да изслушва. Така то придобива ценности и интелигентно отношение към хората.
Всяко дете обича да е център на внимание, но още в детска възраст е належащо да се поставят установени норми. Хубаво е например детето да чука на вратата на стаята на родителите си, преди да влезе. Да умее да изслушва родителите, а не да говори едновременно с тях. Да създаде у себе си мярка докъде да стига.
Сега проявите на уважението са някак размити. Всеки настоятелно проявява себе си по своя начин. Ценността да знаеш с кого и докъде да стигаш, не само съществува и е възможна, тя остава дълго.
Възпитанието чрез уважение на по-възрастния, уважението към личността на другия винаги ще е предимство. Дори и във връзката – ако нямате уважение към партньора си, към неговите възгледи и възприятия за света, няма как да се постига хармония.
Затова нека има равнопоставеност в тази ценност – уважението!