Традицията започва с бял и червен конец. За фолклорното съзнание червеното отразява силата на кръвта и живителното начало заедно с предпазната роля на този цвят. Той е и основен в това причудливо изобретение на българския народен дух. Бялото съдържа представите за красота, чистота, невинност и дълголетие. Творческата формула изисква спазване на посока в усукването на конците. Движението трябва да бъде наляво, а материята – вълна или памук. Често към мартеницата са добавяни и допълнителни елементи, които разширяват нейните функции: камъни, детелини и особено сините очета – против уроки. Мартеницата е символ на здраве, мир, любов и носи щастие. Разпространена е в държави на Балканите, но българската традиция изпъква. У нас мартениците са с различна форма и размери, като най-много се носят от децата. Подаряването и окичването с мартеница е съпроводено от наричане за здраве и благополучие. Българската традиция повелява, като видим щъркел или лястовичка, да завържем мартеницата на цъфнало дръвче. Сказанието за мартеницата отвежда във времето на хан Аспарух, а в народните вярвания Баба Марта е сестра на Голям и Малък Сечко, предвестие на пролетта.
Разказът за Пижо и Пенда увлича в историята на познатата ни червено-бяла двойка. Пижо бил най-добрият и работлив момък в селото и винаги помагал на всички. Имал червени бузи, щото не се спирал. Видял Пенда, изпепеляваща красавица с млечнобяла кожа и черна коса. Влюбил се в нея и й предложил да се оженят. Вдигнали голяма сватба, надошли гости от съседните села. През столетията Пижо и Пенда се превръщат в олицетворение на любовта и разбирателството. Потвърждава го и свързването на двете фигури в една мартеница.
Обичаите и вярванията са устойчиви в светогледа на традиционния българин. С тях се свързва смяната на годишните времена и основната задача е да настроят човека за предстоящата промяна. Март, месецът на Баба Марта, наподобява мост, по който се движим от зимния сезон към пролетта. Баба Марта е митологична фигура, а етнокултурата създава цяла палитра от нейни тълкувания. Според традицията всеки дом посреща повелителката на месец март почистен, за да бъде магически изгонено злото. Обичайно наричат март женския месец и температурните промени в него са приписвани на преображенията в настроението на покровителката му. Историята на празника в местната култура води към различни практики. Една от тях е прескачането на огън за здраве и късмет.