Бяхме успели – концертът премина под знака на оценката „Това е културна революция в Тунис!“, А,
цялата първа година – в борба да забравят навиците от арабското пеене и да потърсят характерното за оперното звучене. Породи се идеята ръководството на Института да вземе решение за промяна на правилата. Решихме в департамент „Лирични и сценични изкуства“ да създадем специалност.
Вече имах петимата студенти, изучаващи класическо пеене. То се чуваше навсякъде. Всички останали също искаха да пеят. Ръководството беше принудено от големия интерес да създаде същата специалност в департамента „Музикология и западноевропейска музика“. Tака се формира превъзходна културна среда в обучението по музика. Потокът от прекрасни гласове не спираше. Не отказвах съдействие на студент, който се интересуваше сериозно и убедително от оперното пеене. Работех активно с всички желаещи. Роди се и първата магистратура „Музикология“ в Департамента.
След това се потвърди магистратура за специалността „Класическо пеене“. Студентите имаха възможност да завършат всички степени на образованието си. Естествено, нестихващият интерес към специалността водеше нови и нови студенти. Реших, че мога да отговоря на техния интерес, като създам класически четиригласен хор. Записаха се 240 студенти!
Беше невъзможно да се справя сама и ръководството на Института покани още една преподавателка, естествено, българка. Удоволствието и отговорността на студентите ми беше трогателна. Не пропускахме да правим концерти както в Института, така и пред гражданството на Сус. Залите бяха винаги пълни, а аплодисментите, радостта, гордостта на публиката ни окриляше за още работа. Започнахме да получаваме покани за различни фестивали и други участия, организирани от кметството на града, в които можехме да покажем нашата работа. Френският културен център ни съдействаше с няколко интересни срещи – стажове с френски преподаватели от различни висши учебни заведения. Студентите можеха да си сверят часовника и да потърсят нови възможности за продължаване на своето образование. Това също потвърди оценката, която споделих в началото – културна революция.
Някои, вече завършили образованието си при мен, продължиха да следват във Франция, Белгия и Италия. Класическото оперно пеене стана популярно и обичано. След изпълнение на „Стабат Матер“ на Джовани Батиста Перголези италианската общност в Сус организира наше гостуване в Рим. Министерството на висшето образование и Министерството на културата повярваха във възможностите на своите кадри и проектът за създаване на опера в Тунис не закъсня!
Благодарим за дарения текст на Галина Чочева