Ако поразсъждаваме по темата за оптимизма и подходим философски, то той отразява възприятията ни за света. Да гледаш с вяра и надежда върху обстоятелствата или да си здраво стъпил на земята реалист? Този въпрос често предизвиква спорове. Песимистите обикновено очакват лоши събития и са с нагласата, че ако ги изненада добър развой, ще се радват.
Всъщност дали нашата нагласа не определя възприятията ни?
Бодрото и вярващо жизнерадостно отношение към събитията оформя оптимизма. Старанието да се фокусираш върху добрата страна на монетата. Така възприемаш събитието, че ще се разреши и нареди по най-добрия начин. Може би това…
Вкоренените ни вярвания се формират в детството. Посочваш ли на детето винаги най-добрата страна на нещата, формираш оптимизъм. Когато обясняваш с чувство за хумор и надежда, детето възприема с радост тази философия. Наблюдавайки деца на 6-7 години, разбираме какво вярване имат те.
Две деца. Всяко от тях се е ударило по крачето – нараненото място и при двете е едно. Първото дете изпада в паника – раната никога няма да зарасне. Обземат го плач и смут. То видимо се оставя на болката, а завладяващият страх го води до песимизъм. Настройката е, че проблемът няма да отшуми.
Другото дете се е ударило повече и по-силно. При него обаче надделява оптимизмът. Не съществува проблем – ще ми мине, даже вече му минава…
В двата случая виждаме вярата и страха. Ако изберем да вярваме в едната гледна точка, толкова повече формираме себе си за този тип възприятие. Съществува хипотеза, че всичко това като ценност се възпитава в семейството.
Ето, би било полезно например в училище да се създаде образователен предмет, насочен към емоционалната интелигентност и възприятието на ситуациите! Песимистичното мислене е наситено със страх, фокусиращ върху чувството, кусура и проблема. Реалистичното мислене е балансът между оптимизма и песимизма. Оптимизъм е онази вярваща, надеждна мисъл, която, подклаждана в ума, става изкуство.
Да посеем в градината на ума ни надеждни мисли, изпълнени с вяра, творейки радост. Така създаваме изкуството на оптимизма!