В доста ситуации явно използваме роли, някои разиграват и театър на непослушните деца. Мнозина са с липсваща осъзнатост, че всъщност поведението им е като на непораснали. Никак не са редки „спектаклите” на засегнати, инатливи и неприемащи взаимоотношения. Ситуацията става значително трудна, когато в действие са хора, неуспели да съзреят и без способности да се вглеждат в себе си. Те също заиграват непослушните деца.
Има и редица конфликтни ситуации, замаскирани под формата на интриги; ситуации, в които не се приема гледната точка на другия, или сцени с дразнещо поведение. Особено силен израз при децата намира състоянието на страдащите неприети. Сходна е картината и за субекти в зряла възраст.
Вероятността да стигнем до извода, че почти всички, ако не и всички, играем малко или много ролите на отхвърлени или невъзприемани заради гледната точка или отношението ни, е голяма. Проблемът обаче като че ли е, че повечето имат страх да заявят истината – доблестно и хладнокръвно.
В проява на неспирен инат скачат бунтари срещу статуквото, а реално резултатът от действието е нагнетяване и изтормозване на околните. Наблюдаваме и случаи, когато доста хора се затварят и бягат от комуникация, не искат да са слаби и зависими от чувства. А това е по скоро слабо незряло поведение ,характерно за подрастващия тип в тийнеджър да се търсим кои сме.Изясняването на емоции и чувстства се придържа към здравословен навик на комуникация.Дори и да има конфликт е добре за да се излее на вън,а не да се задържа вътре.Съвети за добро психическо здраве от психолозите.
А онези непослушни възрастни, непостоянни и незнаещи какво искат, сърдейки се като непослушните деца. Такъв тип хора влизат в поведенчески, модел, характерен за тийнейджърска възраст. Пропусната е необходимостта от обработено поведение.
Театърът в живота май е излишен. Да не говорим, че проявите на ядосано дете у хора над 25 години са повече от странни. Ставаме свидетели и на това!