Събудих се през нощта. Шумеше запаленият мотор на татковата кола. Изтичах до прозореца над гаража в къщата.
В колата, на предната седалка, беше майка. Очаквах моята сестричка. Нямаше видеозон, а и бях сигурна, че искам сестра!
Юли 1969. Космическият кораб Аполо 11, успешно пилотиран, кацна на Луната, а Нийл Армстронг бе първият човек, стъпил на нея.
Една малка крачка за човека – голям скок за човечеството! Следяхме го с татко по телевизията, а към голямото вълнение от това събитие се прибави и очакването.
Татко се прибра, носеше 10 кутии шоколадови бонбони и каза, че се е родило братчето ми…
9-годишно момиченце, обикалях улицата (времена, когато съседите бяха важни в семейството): да черпя с бонбоните. Имах огромно щастие. Месеци наред се подготвяхме.
През март, донесено в джоб, се появи пиленцето Пьоцко. Отгледахме го вкъщи, докато коремът на майка растеше. Пьоцко стана голям и красив петел, а ние чистехме безропотно след него. Научих, че не може да отлагаш… Да нахраниш този, когото обичаш, и да полагаш грижи за него!
След няколко дни, като отидохме да вземем от болницата майка и бебето, видях едно мъничко личице, главица мънинка, очички мънички.
Раждането е било много тежко и двамата са се измъчвали. Всичко обаче минава благополучно, а в нашето семейство влезе сладуранкото. Нали на испански nigno означава момче. Докато растеше, го назовавах Ниньо…
Кой знае как измислих това – може би предишен живот?