Да направим малка разходка из много тесните улички (calle di Venezia), типични за Венеция. Близо сме до приказния град. Той е леснодостъпен – на два часа с влак от Триест, на час и двайсет минути от Удине, много удобно е и придвижването с автобус и кола.
Влакът спира на гара Venezia Santa Lucia и виждаш величество. Поемаме по Strada Nuova. С кецове и в удобно облекло – а cipolla (да има да събличаш връхната дреха…).
Сезонът е около Pasqua (Великден). Северна Италия при хубаво време предлага много топъл обед и следобед, хладни и влажни вечери.
Може и с vaporetto – лодките, които са градският транспорт, или за един специален случай – с гондолата!!!
Избираме strada Nuova и гледаме да не се захласнем по безбройните витрини. Вдигайте по-често погледа към небето и към балконите на красивите palazzi. Атмосферата тук е неповторима: хора, шумът им, многоезичие – минават покрай теб и се чудиш кое да усетиш, да видиш и да преживееш!
Венеция те приветства с изобилие от цветове, аромати и красота! Впечатленията се редуват. Препоръчвам горещо да се шмугнем в sottoportico, моста Guglie. Една много спокойна зона – истинската атмосфера.
Венеция е история и развлечения. В уютно барче се освежаваш със spritz –бяло вино, prosecco. По време на окупацията на австро-унгарската армия е било обичайно да „пръснат“ сода във виното, което в тези зони е с висок градус. Оттук идва шприцът…
SALUTE, E A PRESTO VENEZIA!
CIAO, VENEZIA!
С думи из Венеция, дарени от Весела Иванова