Играем ли детски роли, демонстрираме ли модела на ядосаните деца?
Имаш чувството, че всеки е замръзнал в собствена възраст и не мърда напред ментално. Искаме да сме харесани, приемани, да се приспособим към общност… Различните са аутсайдери! Автоматично се включва мисълта, че не съм добър, готин или харесван, като силните на деня или в компанията на вечерта. Излизат комплексите за липса на качества и стойност. Помислете колко пъти сте били като дете! Някой ви се е подигравал или бяхте от тези, които се подигравахте и обиждахте.
Едва ли не сте ставали свидетели в ученическите си години как момчета обиждат и бият момичета и момичетата са с настройка, че момчетата го правят, защото така изразяват афинитет към тях. В главата на момичето заработва представата, че се държат грубо с него, но това е проява на внимание. Не, мили момичета! Ако момчето, което ви харесва, е грубо, не е нужно да проектира грубостта си върху вас. Вие се възпитавате в мазохистичен модел на любовта – в болезнена любов. Момчето, което ви харесва истински, се държи мило с вас и е добронамерено. В напреднало тийнейджърство момичетата продължават да търпят унизително поведение с вярването, че е от любов. Любовта е щастие, доверие и спокойствие, химия и привличане.
Когато това липсва, си задайте въпроса дали не играете на детски роли. Онези детски роли, които са толкова популярни за времето ни в детските градини.
За да си пораснал, като че ли е добре да преживееш самота, да се опознаеш: кой си, какво ти харесва и да приемеш собствената си същност с всичките странности, да се обичаш. Популярно и предизвикателно е да обичаш себе си! И никой не те учи на това, докато си в етапите, формиращи характера.
Как да усетиш, че си в детска роля или детски роли? Сравняваш се, търсиш защо си нещастен, имаш невисоко мнение за себе си, търсиш постоянно внимание, винаги другите са ти виновни за действия, в които пряко и ти участваш. Много е сложно порастването, нали?!
Обикновено изисква трансформация на мисли, чувства и състояния. Да се приемеш и със силните, и със слабите си страни и да се промениш. Да си в мир със себе си! Детските роли са за децата, участващи в детски пиеси… Нека се вслушваме в разума и чувствата – за баланс. Балансът носи плодотворност!