Свободен ли си, имаш ли свободата да бъдеш себе си? Темата съдържа серийни въпроси!
И така, по собствен начин ли разбира всеки какво е да си себе си? Да си себе си, не крие ли рискове да се срамуваш от чувствителността, възприятията и емоциите? Наложило ли ни е обществото да сме по-сериозни, да не показваме много емоции и чувства? Така не сме ли в омагьосан кръг на лутане, кои сме всъщност? Къде е свободата да бъдеш себе си?!
От детството ни учат да потискаме емоциите и усещанията си, за да не изглеждаме безпомощни или слаби. Проява на сила ли е да показваш истинността? Повод за гордост ли е срамът, или трябва да притъпим собствената си чувствителност, за да не ни се подиграват, да не ни отритват или осмиват?
Да покажеш сърцевината си поне на най-близките хора, е признак на доблест и доверие. Всеки има желание да бъде такъв, какъвто е! Смелост и кураж се иска да си себе си! Свободен ли си от предразсъдъци и чуждо мнение, или си роб какво ще говорят другите за те?! И след време си се изгубил кой си всъщност, защото си искал да се нагласиш спрямо нечии очаквания!
Качество ли е смелостта и изгражда ли се?
Смелостта я носим в себе си. Тя се проявява стига само да активираме силата за вяра в това, че е достойно да бъдеш такъв, какъвто си! Мислите, насочени към отговор на въпроса какви сме, ни помагат да се определим.
Монетата има и друга страна – как се усещаме! Вяра в себе си и постигане на свободата да бъдеш себе си – поемайте и носете много любов и себеприемане!