Традиции

Ноември започва с Деня на народните будители и е добър повод да потърсим будителите в собствения си род.

Всяко семейство има будители! Всяко! Без изключение! Хайде, спомнете си богатството на своя род, ще ги откриете, повярвайте ми!!!

Моите будители!   Много благодарност изпитвам към моите деди, голямо преклонение и радост!

Колко пъти, безброй, на масата, докато се хранехме, мама ми слагаше малката кибритена кутийка върху главицата, че да изправя гръбче. Бях нежно и слабичко дете – нямах развита мускулатура на гърба, но въпреки всичко мама претендираше.

ПОСЛАНИЕТО ОСТАВА!

В моето семейство съществуваше уважение към храната! На масата не се водеха празни разговори. Хранехме се със затворена уста и благодарност за топлината и уюта!

ПОСЛАНИЕТО ОСТАВА!

Не помня да са се обсъждали другите хора. Дядо ми Николай (той след Балканската война, се записал да учи в икономика в Лайпциг!!!), татковият баща, казваше „Първо помисли ти какъв си и после гледай другите. Аз това го наричам резервираност. В моето семейство всички сме преди всичко резервирани и може би прекалено критични към себе си…. Невинаги в този модерен свят това е добро… И въпреки всичко….

ПОСЛАНИЕТО ОСТАВА!

Много критичност имаше към словото, а сега разбирам колко е ценно това – думите остават в пространството около нас и вредят много, първо на нас самите!

ПОСЛАНИЕТО ОСТАВА!

Поздравът с учтивост и добронамереност колко е важен? Всичко е! 

Да си искрен и да не носиш клюките нагоре-надолу. Това аз го наричам възпитание, финес!

ПОСЛАНИЕТО ОСТАВА!

Добрият поглед, ясен, отворен, бодър – ето такъв трябва да бъде човекът. С вяра в себе си и спокойствие за живота!

ПОСЛАНИЕТО ОСТАВА!

И посланията от моя род!

 От Италия – Весела Иванова 

Събудих се през нощта. Шумеше запаленият мотор на татковата  кола. Изтичах до прозореца над гаража в къщата.

В колата, на предната седалка, беше майка. Очаквах моята сестричка. Нямаше видеозон, а и бях сигурна, че искам сестра!

Юли 1969. Космическият кораб Аполо 11, успешно пилотиран, кацна на Луната, а Нийл Армстронг бе първият човек, стъпил на нея.

Една малка крачка за човека  – голям скок за човечеството! Следяхме го с татко по телевизията, а към голямото вълнение от това събитие се прибави и очакването.

Татко се прибра, носеше 10 кутии шоколадови бонбони и каза, че се е родило братчето ми…

9-годишно момиченце, обикалях улицата (времена, когато съседите бяха важни в семейството): да черпя с бонбоните. Имах огромно щастие. Месеци наред се подготвяхме.

През март, донесено в джоб, се появи пиленцето Пьоцко. Отгледахме го вкъщи, докато коремът на майка растеше. Пьоцко стана голям и красив петел, а ние чистехме безропотно след него. Научих, че не може да отлагаш… Да нахраниш този, когото обичаш, и да полагаш грижи за него!

След няколко дни, като отидохме да вземем от болницата майка и бебето, видях едно мъничко личице, главица мънинка, очички мънички.

Раждането е било много тежко и двамата са се измъчвали. Всичко обаче минава благополучно, а в нашето семейство влезе сладуранкото. Нали на испански nigno означава момче. Докато растеше, го назовавах Ниньо…

Кой знае как измислих това – може би предишен живот?

Един е именният ни ден! И е особено важен,  ако е на 1 януари: подаръците са винаги двойни… В социализма по домовете си празнувахме тайно Коледа, а подаръците идваха от Дядо Мраз на 31 декември.

Свети Василий е богослов, мислител, писател. От неговия „Шестоднев“ през Златния век Йоан Екзарх включва преведени текстове в едноименното съчинение, което има енциклопедичен характер.

Свети Василий организира в Кесария, малоазиатска Кападокия, където е епископ, първия благотворителен център за помощ на болни и страдащи. Проповядва милосърдие и добротворство. 

Още приживе е наречен Велик.

В народната традиция Васильовден е познат като Сурваки. От дрянови клонки, украсени с пуканки и сушени плодове, се правят сурвакници. В детството на този празник сурвакахме и се връщахме с много дарове – торбички, пълни с ябълки, портокали, орехи и бонбони. Домакините слагаха и паричка. Посещаваха се бабите и дядовците, чичовци и лели, всички роднини.

На трапезата има питка с пара.
Коли се петел. И се блажи.
Баницата е с късмети, дрянови  цъфнали клончета, за да е берекет в дома, в обора и на нивата.

Сурва, сурва година!
Весела година!
Живо-здраво догодина,
догодина, до амина.

Да добруваме!