През есента на 2003 година пристигнах в Сус. Любопитството и нетърпението ми бяха огромни – да видя и да чуя моите бъдещи ученици и колеги. Първи в арабския свят те бяха поискали да изучават класическо пеене. Бях приета извънредно любезно и сърдечно от ръководството на Института, веднага ми представиха студентите – 14. Първата среща остава незабравима! Така започва разказа си българката Галина Григорова, солист и вокален педагог с рейтинг в музикалната практика, създал школа в Тунис.
Галина е родена в Никопол, израства обаче в Плевен. По пътя си в изкуството завършва музикалната гимназия „Панайот Пипков“ с класическо пеене, учи при Дора Гложенска, водещ преподавател и първа братовчедка на Катя Попова. Именно Дора Гложенска я подготвя за приема в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” (тогава Българска държавна консерватория). В Академията решаваща се оказва работата й с Ирен Бръмбарова, а Галина и сега я определя като прекрасна.
Макар и само от другата страна на Дунав, край който е родена, музикалните дестинации на академичното момиче извън страната започват още в студентските й години. Отива на специализация в Букурещ при проф. Елена Сагин-Кока. Удивителна певица – примадона на операта в Букурещ и професор от Консерваторията „Джордже Енеску“ в продължение на 40 години.
Беше изключително полезно и незабравимо преживяване за мен! Това е ретроспекцията на музикалната дама, която след Консерваторията започва в Плевенска опера „Христо Бръмбаров“. До средата на 90-те е там, стигна до първокласен артист хорист! Закриването на Операта води до създаване на хор „Гена Димитрова“. Приета е в него и до 2001 е част от хора.
Предизвикателството е музикалната педагогика и в Плевенското музикално училище създава клас по оперно пеене. Преподавателската й система проработва, но след две години българката заминава за Тунис, за да преподава класическо пеене във Висшия музикален институт на Сус! Успехите предстоят, гаранция са и постиженията на учениците в Плевен, където под нейно ръководство изгрява талантът на изпълнители, завършили впоследствие оперно пеене: Анастасия Чочева, първата й ученичка, Екатерина Абрашева – сега Екатерина Сава от „Гласът на България“, Иван Кюркчиев и още десетки.
В Сус развих себе си, имах много ученици, създадох хор, направих редица концерти, живях пълноценно! Такова е обобщението на българката, носител на усета към изкуството и показваща присъствие. При началната си среща с арабските студенти тя прилага познатото тестово правило в музикалната педагогика – прослушването. Домакините запяват арабски песни. Имаха прекрасни гласове и необходимите качества, връща се към старта Галина Григорова. Медалът обаче е и с обратна страна: тя я констатира – в спецификата на вокалната система на арабския език и дълбокото гърлено произношение. Със силовото атакуване от гърлото на някои звуци при пеене е доста трудно да се стигнат с лекота високи тонове. Много им харесва едно специално вибрато – тип „тресенето“, характерно за българското народно пеене, разкрива някои особености от вокалната зала Галина.
Прави и един експеримент – студентите да отговарят на кратък тест. Въпросите в него са свързани с това – какво знаят за операта като изкуство, гледали и слушали ли са опера, кои оперни певци и композитори познават.
Отговорите бяха почти обезкуражаващи – не са гледали оперен спектакъл, знаят само името на Моцарт, а само един студент беше написал, че е слушал Андреа Бочели. Самоуспокоих се, като си казах, че белият лист е нещо прекрасно. Ако работиш с вдъхновение, върху него можеш да напишеш специални неща, споделя още българката.
Директорът и шефът на департамента „Лирични и сценични изкуства“ настояват тя да работи с всички студенти в група – 3 часа седмично с първокурсниците и 3 часа с второкурсниците. Така на един студент се падат около 15 минути пеене седмично. Изключително недостатъчно време. Уговорих часовете си с двете групи и реших да започна да търся начин да им покажа истинската стойност на обучението по класическо пеене. Избрах петима очарователни студенти – 3 момичета и 2 момчета с прекрасни гласове. Започнах да ги викам допълнително и извънредно за работа. Обещах им да направим концерт в края на учебната година. Студентите бяха изключително ентусиазирани, любознателни и с огромно желание идваха да пеят. Навсякъде разказваха с много любов за нашата съвместна работа и с нетърпение очакваха концерта, въвежда в системата на преподаването си г-жа Григорова. Нейната енергичност се отразява в развитието на студентите й в Тунис и тяхното навлизане в тайната на класическото пеене. Да работиш извън страната и да постигаш резултати, е доказателство за личностни качества, но и за собствена стратегия. От заредения с културни традиции в операта Плевен до привлекателно създадената школа в Тунис!