Ноември започва с Деня на народните будители и е добър повод да потърсим будителите в собствения си род.
Всяко семейство има будители! Всяко! Без изключение! Хайде, спомнете си богатството на своя род, ще ги откриете, повярвайте ми!!!
Моите будители! Много благодарност изпитвам към моите деди, голямо преклонение и радост!
Колко пъти, безброй, на масата, докато се хранехме, мама ми слагаше малката кибритена кутийка върху главицата, че да изправя гръбче. Бях нежно и слабичко дете – нямах развита мускулатура на гърба, но въпреки всичко мама претендираше.
ПОСЛАНИЕТО ОСТАВА!
В моето семейство съществуваше уважение към храната! На масата не се водеха празни разговори. Хранехме се със затворена уста и благодарност за топлината и уюта!
ПОСЛАНИЕТО ОСТАВА!
Не помня да са се обсъждали другите хора. Дядо ми Николай (той след Балканската война, се записал да учи в икономика в Лайпциг!!!), татковият баща, казваше „Първо помисли ти какъв си и после гледай другите. Аз това го наричам резервираност. В моето семейство всички сме преди всичко резервирани и може би прекалено критични към себе си…. Невинаги в този модерен свят това е добро… И въпреки всичко….
ПОСЛАНИЕТО ОСТАВА!
Много критичност имаше към словото, а сега разбирам колко е ценно това – думите остават в пространството около нас и вредят много, първо на нас самите!
ПОСЛАНИЕТО ОСТАВА!
Поздравът с учтивост и добронамереност колко е важен? Всичко е!
Да си искрен и да не носиш клюките нагоре-надолу. Това аз го наричам възпитание, финес!
ПОСЛАНИЕТО ОСТАВА!
Добрият поглед, ясен, отворен, бодър – ето такъв трябва да бъде човекът. С вяра в себе си и спокойствие за живота!
ПОСЛАНИЕТО ОСТАВА!
И посланията от моя род!
От Италия – Весела Иванова